Стрелките на най-точните часовници се движат с постоянна скорост, закъснявайки само с 1 секунда на всеки 300 млн. години, пишеVesti.
Въпреки това за човешкия мозък времето не се движи равномерно. Понякога секундите ни се струват като минути, а часовете като дни. Когато си прекарваме добре обаче, сякаш времето лети.
Всеки от нас има тези наблюдения, но замисляли ли сте се на какво се дължи този феномен?
Според д-р Майкъл Шадлън, учен по неврология към Колумбийския университет в Ню Йорк, човешкият мозък приема вероятността, че нещо може да се случи още преди то да се е случило и всяка мисъл има различни „хоризонти“.
Снимка: Shutterstock
В една книга например хоризонтите свършват на всяка сричка, дума, изречение и т.н. и времето се възприема от мозъка според вижданията ни за тези хоризонти.
Мозъкът си представя „голямата картина“ и вижда както близките, така и далечните хоризонти, когато нещо ни е завладяло. Това кара времето да лети, разяснява д-р Шадлън за „Лайв сайънс“.
Когато ни е скучно обаче, хоризонтите ни се стесняват и очакваме края на всяко изречение, вместо края на историята. По този начин времето започва да ни се струва, че тече по-бавно.
Няма определена област в мозъка, която е отговорна за това, как всеки един от нас възприема времето. Всяка част, която е свързана със съзнанието и мислите ни, участва в този процес.
Различни механизми за отчитане на времето функционират в мозъка и отчитането на времето в период от 24 часа, за които планетата ни се завърта около оста си, е субективен механизъм, който няма общо с човешките възприятия.
Един от механизмите в мозъка ни е свързан със скоростта, с която мозъчните ни клетки се активират една след друга и образуват верига, докато извършваме различни дейности.
Експеримент с гризачи открива, че колкото по-бързо се формират тези вериги, толкова по-бързо ни се струва, че тече времето.
Друг механизъм включва химикалите в мозъка. Отново изследване върху гризачи открива, че невроните, отговорни за освобождаването на допамина в мозъка – важен химикал за активиране на щастието, влияят върху възприятията на мозъка за времето.
Когато се забавляваме, тези клетки са по-активни и освобождават повече допамин. Така мозъкът ни се заблуждава и отчита, че е минало по-малко време, отколкото всъщност е.
Не е ясно защо мозъкът ни не отмерва времето точно, но учените смятат, че може би еволюцията има пръст в този „феномен“.
Снимка: Shutterstock
Те допускат, че е възможно вътрешното ни чувство за време да ни показва дали трябва да останем някъде, или не, според това дали мозъкът ни се чувства щастлив, или не.
Д-р Дейвид Ийгълмен, професор по психология и публично психическо здраве към университета Станфорд, вмята в темата и че колкото по-възрастни ставаме, толкова по-бързо започва да тече времето.
При децата всичко е ново и мозъкът си дава време да запомни тези събития и да създаде връзки. Възрастните от друга страна са виждали много повече неща, затова мозъкът няма нужда от време да ги помни.
И така много хора поглеждат сбръчканите си ръце и белите коси в огледалото и се чудят „Как отлетя времето?!“. А то не отлетяло, просто мозъкът ни е започнал да го възприема по различен начин.
Източник: Vesti
