Обществото по-скоро съчувства на Елена Йончева в създалия се политически казус – който се насложи върху съдебната процедура. Критиките срещу управлението в страната се приемат традиционно радушно. Пълнолетните българи обаче по-скоро не възприемат, че предстоящите евроизбори ще бъдат решаващ тест за управляващите – макар да не е малък и делът на онези, които намират евроизборите за практически референдум “за” или “против” управлението.
„Галъп интернешънъл“ провери общественото мнение по скандала „Йончева“. Респондентите бяха помолени да определят кое от двете наложени в обществото становища е по-близо до собственото им мнение: „Това е репресия против смел депутат и журналист, който уличава властта в корупция“ или „Това е обвинение срещу корумпирана жена, която тенденциозно пречи на управляващите“. Българите в по-голяма степен избират мнението, че случващото се изглежда репресия. 38% споделят това мнение, а 22% са на обратното мнение. 17% не споделят нито едно от двете становища, а 18% признават, че не се интересуват. Останалите се колебаят.
Затова и в избора коя от двете основни политически сили в обществото губи от скандала, по-губещ в обществените очи изглежда по-скоро ГЕРБ – 22% избират тази опция, а 19% избират опцията „Йончева и БСП“. Дяловете са в близки стойности, но са показателни за посоката на обществените настроения.
Отвъд партийния сблъсък обаче, 51% намират, че и двете страни ще загубят в създалата се политическа ситуация. Останалите се колебаят. На този фон 41% казват, че ако Йончева оглави листа на БСП за евроизборите това всъщност ще увеличи шансовете на „червените“, 46% обаче са на обратното мнение, а останалите се колебаят. Разбира се, в подобен тип данни партийните пристрастия оказват най-сериозно влияние.
В същото време Йончева се възприема сравнително далеч от обичайната партийна политика и затова се ползва и с по-скоро високото за българския политически процес доверие от 34%. Това е и част от обяснението за положителната обществена реакция към нея. Сходна е логиката и по отношение на президентската институция – високото доверие там и традиционната обществена критичност към властта води и до логична подкрепа за критичния тон на президента Радев от последната му реч: 67% от запитаните са съгласни с острата критика, а 27% не са. Останалите се затрудняват да отговорят.
50% не намират пряка връзка между евроизборите и съдбата на правителството. 43% обаче намират, че евроизборите всъщност ще играят ролята на допитване или своеобразен референдум за съдбата на правителството и ГЕРБ. Останалите се колебаят. И тук дяловете са сходни и това показва известна поляризация на общественото мнение.
