Преди 141 години на днешната дата възкръсва България. Възкресението е плод на дълго усилие и много жертви. Паисий ни припомни кои сме и откъде идваме. Борците за църковна независимост възродиха християнската ни вяра. Възрожденците разпалиха неугасимата искра на свободата. Левски формулира чистата и свята република, в която всички народи ще живеят под едни чисти и свети закони. Бенковски и априлци отвориха фаталната рана в сърцето на тирана. Кладите на Батак, Клисура и Панагюрище бележат пътя към нова България, увенчан с неувяхваща слава от героизма на българските опълченци.

С тези думи президентът и върховен главнокомандващ Румен Радев започна словото си на вечерната заря-проверка по повод Националния празник Трети март.

Радев отбеляза, че свободата идва на щиковете на армията на царя-Освободител Александър Втори. “През годините и най-вече в ново време споменът за Руско-турската освободителна война бе изопачаван според политическата конюнктура на момента. Но вестниците и хрониките от онази епоха са съхранили спомена за тази народна война, за възторга в Москва и Санкт Петербург при обявяването на манифеста. Споменът за петимата синове на императора, воювали в действащата армия, и този за безименните руски селяни, замръзнали в преспите на Шипка или положили кости край Плевен и Шейново. За нашата свобода падат и много румънци, финландци, украинци и доблестни войни от всички народности в руската императорска армия, чиито подвиг днес почитаме.”, заяви президентът.

И предвиди, че руският историк Николай Епанчин, офицер в освободителната армия, след години ще напише: „Великият християнски народ не може да е себелюбец, той е длъжен да е човеколюбец, иначе не е нито християнски, нито велик“.

Държавният глава бе категоричен, че достойният български народ завинаги ще пази паметта за онези, които отдадоха живота си за нашата свобода. Защото тъй повеляват християнското човеколюбие и собственото наше достойнство.

“Мнозина внушаваха, че глобализацията ще изтрие границите, че глобализираният човек ще надрасне условностите на миналото: историята, паметта, езика и националната си култура. Днес политиката взема реванш над тази заблуда. Затова и дни като днешния са повод за почит, но и повод за единение около историческата истина, около идеала на Възрожденците, в който българите не се делят по вяра и произход, нито по сан и богатство, а заедно се борят за високи цели. За свобода и справедливост, които никога не се дават даром, а всяко поколение трябва само да отстои.”, каза Радев.

“Вечна памет за героите! Да живее България!”, заключи президентът.

Стотици българи се стекоха пред паметника на Цар Освободител на площад “Народно събрание”, за да наблюдават тържествената заря-проверка, което е кулминацията в честванията на Националния празник.

Бригаден генерал Валентин Кръстев командва тържествената заря-проверка. Бригаден генерал Кръстев рапортува и президентът, и почетния строй на представителните части на Българската армия, поздрави строените войници на площада, и се поклони пред бойните знамена. На Трети март, както винаги, се откроява Самарското знаме.

На площада присъстваха председателят на парламента Цвета Караянчева, министър-председателят Бойко Борисов, представители на духовните настоятелства, патриарх Неофит, министри, депутати, дипломати и представители на местната власт, областни управители, кметът на София и много граждани – столичани и гости на града.

Така честванията за Националния празник на България – Трети март завършиха.

По-рано през деня стотици бяха гражданите, дошли да наблюдават тържествената церемония пред храма “Св. Александър Невски” и да поднесат своите цветя, да отдадат почит към героите. Присъстваха представители на властта – депутати, министри, представители на висшето духовенство, начело с патриарх Неофит.

Президентът и върховен главнокомандващ на Българската армия Румен Радев прие Почетния гвардейски строй. Българският трибагреник беше донесен от петима гвардейци и издигнат тържествено под звуците на националния химн. Бяха произведени и 20 артилерийски салюта в знак на почит за издигането на националното знаме. Беше положен венец на паметника на Незнайния воин в памет и признателност на загиналите за Освобождението на България.

Фанфари оповестиха началото на церемонията. В центъра на вниманието бяха строените под конец гвардейци, както и представителният духов оркестър.

По-рано в патриаршеската катедрала „Св. Александър Невски” се състоя литургията по повод 141 години от Освобождението. Бяха отслужени Молебен за здравето и преуспяването на българския народ и Панихида за всички войни, дали живота си за българската свобода по време на Руско-турската освободителна война.

Както винаги кулминацията в честванията на 3-ти март бе връх Шипка. Хиляди българи от цялата страна изкачиха близо 900-те стъпала към Паметника на свободата на връх Шипка, за да отбележат националния празник. Млади хора от Казанлък изработиха 15-метров трибагреник.

Председателят на Народното събрание Цвета Караянчева участва в отбелязването на националния празник на България – 3 март, на връх Шипка. Председателят на парламента прие строя на почетния караул и поднесе цветя на Паметника на свободата на връх Шипка.

На този връх, на тази дата, година след година се събираме, за да почетем онези българи, които вярвали, че идеалът за свободна България е по-висш от живота и на които дължим днешния ден, заяви Цвета Караянчева в словото си по повод 141-ата годишнина от Освобождението на България.

По думите й склонни сме да си представяме, че те са се родили велики, а не, че са били просто човеци, възвисили се до една велика саможертва.

Изборът как да служим на Родината никога и в никое време не е лесен, подчерта председателят на парламента. Цвета Караянчева посочи, че след месец ще отбележим 140 години от подписването на Търновската конституция и припомни, че и тогава в обществото е имало различни, често коренно противоположни мнения, но строителите на съвременна България са успели да надскочат личните си пристрастия и интереси, за да оставят в историята един от най-прогресивните за времето си основни закони. Много от тях също са били поборници за Освобождението на България и са носели Шипка в сърцата си, отбеляза председателят на Народното събрание.

Като поклон към мъчениците на българската свобода, в първата ни конституция те са оставили вдъхновяващите думи: „Всекой роб от какъвто пол, вера и народност да бъде, свободен става, щом стъпи на българска територия“ и от този завет не бива да отстъпваме никога, допълни Цвета Караянчева.

Председателят на парламента призова никога да не забравяме саможертвата на десетките хиляди, доведени тук от далечни краища, за да воюват за свободата на един чужд народ и да оставят костите си в чужда земя. Винаги ще пазим в сърцата си огъня на вечна благодарност към русите, а също и към румънци, сърби, поляци, черногорци, финландци, украинци, латвийци, естонци, грузинци, арменци, взели участие в тази война, посочи Цвета Караянчева.

На тържествата присъстваха стотици граждани, народни представители, дипломати, областни управители и кметове на населени места от цялата страна.

Великотърновският митрополит Григорий отслужи заупокойна молитва в памет на загиналите герои за свободата на България.

Над 300 души разчупиха стереотипа за празника в Пампорово и се спуснаха по пистите с носии и трибагреници.