Доц. д-р Христо Паунов е роден на днешния 16 април 1973 г. Завършил средното си образование в Образцова математическа гимназия „Акад. Кирил Попов“, а висше образование със специалност „Право” в Юридическия факултет на Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“. Вече 20 години работи в Юридическия факултет. Интересите му са основно в областта на Конституционното право. Ръководител на Магистърска програма „Публична администрация“. Координира дейността на Студентския клуб по Международно хуманитарно право към ЮФ на ПУ.

Защитил дисертационен труд в Института за държавата и правото при Българската академия на науките и има придобита научна степен „доктор по право“. Доцент по Конституционно право в Юридическия факултет на Пловдивския университет и заместник-декан на ЮФ в периода 2017 – 2019 г. От 27 години е доброволец в Българския Червен кръст, като понастоящем е член на Националния съвет на БЧК и заместник-председател на БЧК – Пловдив. Автор е на книгите „Ревизия на Конституцията на Република България“ и „Държавни символи“.

- Доц. Паунов, 16 април е Денят на конституцията. В днешно време актуална ли е тя?

- Конституцията винаги е била и ще бъде актуална. Ще попитате „Защо?“. Защото дали една държава ще бъде характеризирана като добра и справедлива зависи до голяма степен от наличието на институции и механизми чрез които упражняването на политическата власт е разделено между различни субекти и тези субекти са подложени на контрола на управляваните.

Трябвало е да минат стотици години, за да може обществото да осъзнае, че за да има справедливост и гарантирани права, властниците трябва да бъдат ограничавани. С времето е направен изводът, че това е постижимо, като ограниченията във властта бъдат излагани във вид на ясни правила – във вид на конституция. Така конституцията се развива и се налага като решаващ инструмент за контрол над властния процес в държавата. Конституцията е инструментът за контролирано ограничаване упражняването на властта. Нейната същност се разбира и тълкува така и именно това я прави актуална и я „държи винаги във форма“. 

- Във връзка с разрастващата се пандемия от COVID-19, Народното събрание обяви извънредно положение върху цялата територия на Република България, считано от 13 март 2020 г., а срокът му наскоро бе продължен до 13 май 2020 г. Какви са конституционните измерения на извънредното положение?

- Конституцията на Република България допуска възможността в мирно време Народното събрание да приеме решение и да обяви извънредно положение – това е уредено в чл. 84, т. 12 от основия ни закон.

„Извънредното положение“ е особена правна фигура, чиято правна уредба присъства в българския конституционализъм. То е изрично предвидено в основния закон и се свързва с уредба, която съдържа разместване в иначе нормалното упражняване на функциите в установената конституционна схема. Тоест положението затова е извънредно, защото разрешава „отстъпление“ от установения конституционен ред, възможно е разместване в някои функции на висшите конституционни органи, което се допуска за ограничено времетраене. Конституцията на Република България не конкретизира обстоятелствата, които обуславят правомощието на Народното събрание, но изисква те да са извънредни, непредвидени.

Тя обаче предвижда кой и кога обявява „извънредното положение“, но пък не съдържа уредба на въпроса какво вършат висшите държавни органи: Министерският съвет, президентът на Републиката и Народното събрание при условията на извънредно положение, т.е. разместването във функциите не е регламентирано от Конституцията – то е оставено на закона.

Чл. 57, ал. 3 от Конституцията допуска при обявяване на извънредно положение със закон Народното събрание да ограничи временно упражняването на отделни права на гражданите. Но относно изрично посочени такива права и принципи като право на живот, забрана за изтезания, неприкосновеност на личността, презумпция за невиновност, свобода на съвестта и вероизповеданията и др., дори и в условията на извънредно положение не се допуска ограничаване.

Това, което конкретно предприе държавата, е правно уредено в Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. 

- В условията на извънредно положение как работят юристите?

- В условията на обявеното извънредно положение и наложените във връзка с него ограничения, юристите също търпят икономически и социални несгоди, колкото и всички останали. С чл. 3, ал. 1 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, се спряха процесуалните срокове по съдебни, арбитражни и изпълнителни производства, с изключение на делата, определени в приложение към закона. Съдилищата са практически затворени, сделки почти не се извършват. Почти не се предоставят и правни консултации на физически и юридически лица. Преподавателите в Юридическия факултет водим лекциите си онлайн чрез платформи за видео и аудио комуникация, но практическото провеждане на семинарните занятия също е доста ограничено....

Убеден съм обаче в положителната  развръзка на всичките тези извънредни обсотятелства. 

- Чувствате ли, че имате двоен празник - рожден ден и Ден на Конституцията?

- Може да прозвучи нескромно, но празникът за мен всъщност е троен – първо, рожден ден именно на 16 април; второ - Ден на Конституцията, който ние, хората занимаващи се с конституционно право, винаги честваме и трето – празник на юристите, който се отбелязва от всички, които упражняват тази професия. Празникът обаче винаги е повод за равносмекта и поглед в определена посока – поне за мен това е така. 

- Как поддържате тонус в условия на изолация?

- Изключително съм благодарен на моите студенти от Пловдивския университет и УНСС, с които съм в постоянна връзка. Те не ме оставят да скучая - намират постоянно поводи за дискусии, за виртуални онлайн срещи и разговори и то не само по професионални, а и по житейски теми. Отделно от това се отдавам на положително зареждащи емоции – слушам повече музика, гледам любими филми, общувам с приятели по телефон или интернет. Отчетох също така и факта, че не съм се качвал на автомобил от доста време – ходя пеш до магазина и си организирам малки разходки, спазвайки правилата на извънредното положение. 

- Какво е посланието Ви към колегите юристи и към българите днес?

- Посланието може да е една дума: непротивоконституционствувателствувайте!

Това разбира се е в контекста на днешния празник. Бих бил щастлив, ако младите колеги осъзнаят отговорността и предизвикателствата към юридическтата професия. Те трябва да са професионално подготвени, духовно извисени и да знаят, че към бъдещето не се върви назад!