Конфликт между родители достигна до съдебната зала с тежки обвинения за домашно насилие над малолетното им дете. Майката на момчето предявила молба, по която е образувано гражданско дело по Закона за защита срещу домашното насилие от името на сина си. В нея се твърди, че бащата е подлагал детето им на психически, емоционален и дори физически тормоз. В тази връзка тя търси бърза защита от съда.

След запознаването с доказателствата обаче съдът е отхвърлил молбата на майката. Така тя е осъдена да заплати на бащата общо 3000 лева за разноски по делото, които включват депозити за експертизи и адвокатско възнаграждение.

Историята, разказана от майката, включва драматични подробности. Тя споделила за инцидент, който е от 16 ноември 2024 г. Майката твърди, че бащата ударил детето по кръста, макар и не силно. По-тревожни твърдения, които е описала майката, са за психически тормоз – бащата наричал сина си "луд, ненормален, лош" и го принуждавал системно да му разтрива краката, което детето възприемало като унижение.

Майката изразила и сериозни опасения относно това, че бащата водел детето при "хипно батко", след което поведението на непълнолетния по думи на майката рязко се променяло – ставал затворен, агресивен и изглеждал, че възприятията му за реалността са изкривени. Обвиненията не спираха дотук. Майката твърди, че бащата настройвал детето срещу майка му. Кулминацията на твърденията е била, че има информация за предполагаеми блудствени действия, извършени от бащата над детето в края на 2024 година.

Бащата от своя страна категорично е отхвърлил всички обвинения, определяйки ги като неверни и по тази причина моли за отхвърляне на молбата.

В съдебното решение пише, че след внимателен анализ на събраните доказателства, Пловдивският районен съд е отхвърлил молбата за защита от домашно насилие с мотив, че е несъстоятелна.

Една от основните причини за отказа е била липсата на достатъчно доказателства. Ключов момент в делото се оказала Комплексната съдебно-психологична и психиатрична експертиза. Вещите лица, след обстойни прегледи и анализи, категорично са заявили, че у детето не са установени никакви последици върху психичното, психологическото или физическото му здраве, които да са резултат от твърдяното насилие.

Експертите не открили признаци на травма, страх, гняв или променено поведение, характерни за дете, преживяло такъв тип насилие. Нещо повече, те са посочили, че детето е било многократно и нежелано подлагано на обсъждане на темата за насилие в различни институции, което според тях е по-скоро външно натрапчиво влияние, отколкото вътрешно преживяване на травма. Дори личният лекар на детето е потвърдил, че то е физически здраво и няма следи от преживяно насилие.

Съдът е приел свидетелските показания на майката и бабата на детето с резерви, тъй като те са били базирани предимно на преразказ на думи на самото дете, а не на пряко възприети факти. Освен това, съществували противоречия в техните разкази. В същото време, свидетелка, която е била в компанията на бащата и детето, е разказала своята гледна точка, която подкрепя позицията на бащата. Тя е заявила, че детето е било щастливо, усмихнато и привързано към баща си, без да забележи напрежение или насилие.

В своето решение съдът изрично е подчертал, че предназначението на Закона за защита срещу домашното насилие е да даде защита при доказана опасност за живота и здравето, а не да се използва за разрешаване на конфликти между родители с различна проблематика.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Пловдив в 7-дневен срок.