Регистърът на педофили в България беше въведен в началото на тази година като една от стъпките на страната ни в борбата с педофилията. Психолози обаче са скептични доколко тази мярка би била ефективна сама по себе си, и няма ли да бъде тя едно откъслечно действие, което би било просто още една административна, но неползотворна мярка. Какво прави България в ситуация, в която все по-често чуваме за случаи на педофилия? И какво правят другите страни?

Това е една история, разказана от майка. Трудна за слушане, защото показва как едно дете може за кратко да бъде заблудено от педофил. Момиче на 12 години, което един ден получило съобщение в TikTok.

„Той я е последвал. В началото и казал, че е на 13, после беше станал на 15, после беше на 18”, разказва майката. 18-годишният обаче се оказва на 50. Само две години по-голям от бащата на момичето.

„Другото, което ме шокира, беше, че говори на религиозни теми. И то с часове. И се затваря в стаята сама. До такава степен я е манипулирал. Тя се чувстваше длъжна да му отговаря на теми за религии, приятелство, любов, секс да говори с едно 12-годишно дете. Теми като, че съществува рай и ад, че Господ повелявал, че можеш да спиш до голо момиче, което е само на 10, че Господ обича всички свои деца, няма значение възрастта, за любовта няма граници. И после си каза, че му е казала къде живее, в кое училище ходи, програмата си за деня, как се прибира, от къде се прибира, че харесва танци, че остава да спи понякога при баба си… А той е казвал, че ние искаме да отнемем нейното щастие, че ние не искаме да я направим щастлива. Че той е единственият, който може да я направи щастлива”, споделя още жената пред Нова.

След намесата и на ГДБОП детето й разбира, че нейната онлайн връзка е с човек не на 18, а на 50. Сега той е арестуван и би трябвало да е част от чисто новия регистър на педофилите, който държавата въведе.

Колко души са част от този регистър обаче не е ясно – няма нито една институция в страната, която да ни даде информация за броя на осъдените педофили. Каква работа върши този списък – също е под въпрос. И криминални психолози, и юристи задават този въпрос.

„Притеснително е това, че тя е почти нулева, защото създаването на един регистър е действие откъслечно. Не върши това, което би трябвало да върши. Да, ще има някакъв списък с хора, които са имали такива присъди, но да имаш такъв списък не е превенция и не е контрол. Ние ще имаме извършители на подобни престъпления, които след като излязат от затвора, ще бъдат в някакъв списък, но никой няма да контролира тяхното поведение. Те няма да получат терапия, за да удържат импулсите”, смята криминалният психолог Велина Владимирова.

Как се справят други страни в борбата с педофилията?

Когато бъде осъден сексуален насилник, след излежаване на присъда той трябва да спазва някои от следните рестрикции:

► Нямат право да приближават училища;

► Нямат право да използват градски транспорт в часове, в които се возят най-много ученици;

► Нямат право да посещават детски площадки в определен часови диапазон;

► Нямат право да бъдат навън след 22:00 часа;

► Посещават задължителна терапия, за да успеят да овладеят тези импулси, които иначе биха ги върнали обратно в затвора.

Велина Владимирова допълва още мерки, които според нея успешно се прилагат в някои държави.

"Местиш се в нов квартал – можеш да направиш проверка колко регистрирани сексуални насилници или педофили има в този квартал, тяхната снимка. И ти можеш да вземеш информирано решение да живееш ли там или не. Можеш да предупредиш децата си – ето, това е човекът, когото, ако видите, искам веднага да ми звъннете или да се приберете… Тоест ти живееш много по-информирано".

Каква е картината у нас?

Помолихме МВР да ни изпратят данни колко души в България са ефективно осъдени за педофилия според регистъра. Такава статистика оказва се, не могат да ни дадат.

За да стане изобщо част от регистъра на педофилите, човек първо трябва да бъде осъден. А това у нас се оказва една от най-трудните задачи. В съда обикновено липсват конкретни доказателства, защото жертвите на педофилия не са записали случаите, нямат следи по тялото си, тъй като не са отишли веднага в районното управление.

Случай без последствие е следващият. Автобус в Благоевград. Посред бял ден, 12-годишно момиче и един мъж на 70.

„Не помня деня, обаче никога не съм го изпитвала това чувство, никога не ми се е случвало. На мен той ми изглеждаше към 75-76, някъде там. Стар човек. Не знам на колко, но изглеждаше стар. Имаше бяла брада, имаше бяла коса. Стар човек. Първо пита „къде отиваш”, аз казах „по работа” и се отдръпнах. Започна да ме докосва по бедрото, да ме пита дали искам пари, дали искам да ми купи нещо, да сляза с него на следващата спирка. Аз отказах и се отдръпнах отново, но той пак ме докосна по бедрото и ме попита дали искам да сляза на автогарата и да отидем някъде. Започнах да треперя, не знаех какво да направя, дали да избягам отзад в автобуса, но не знаех какво може да ми направи”, разказва момичето.

Спасява я случайността, че там е имало и други хора. Имало е видеонаблюдение. Оказва се обаче, че видеокамерата изобщо не е работила. Майката подава жалба, задържали са за кратко мъжа, но денонощие по-късно той отново е по улиците и отново среща момичето.

„За съжаление този човек е в нашия квартал, тя все още не го е преживяла, случвало се е да се разминаваме на един тротоар – метър разстояние един срещу друг и тя се стъписва и не знае как да реагира. И вече след тази случка ще ходя всяка вечер да я прибирам”, разказва майката на момичето.

Междувременно Силвия разбира, че същият мъж настоятелно ухажва друго малолетно момиче. Разследващите все още не са я извикали, за да се запознае с всички документи и по нейния случай засега няма никакво развитие.

Това е финалът на редица такива истории, в които педофилите не са признати за педофили от държавата и съответно ги няма в регистъра.

Капан за педофилите

Докато държавата бори педофилията с регистър, млади мъже са взели правосъдието в свои ръце. Те създават фалшиви профили на малки момичета в социалните мрежи и умишлено отговарят на поканите на възрастни мъже. В архива им се пазят ужасяващи разговори.

Ето един от тях:

- Здравей, сладурче, какво правиш, мило?

- Ами нищо, ти?

- Каква телевизия имаш? Защото има канали за възрастни, гледала ли си?

- Не.

- Гледай да видиш… На 1-ви ще съм сам цял ден, можем спокойно да се чуем тогава. След училище. Ти в друга стая ли спиш?

- Да.

- Е, хубаво, можем да си говорим тогава преди да спинкаш. Аз одеве ти говорих за едни канали... Можеш да гледаш там какво правят мацките и мъжете и да се кефиш.

- Кой клас си сега ти?

- 7-и.

- Мхм. Ще те целувам, ще те галя, ще те гушкам, ще те ***, да се настроиш и тогава. Имам голям опит с живота и с жените изобщо. Аз съм човек с опит, освен това съм добронамерен към теб… И искам най-доброто за теб.

- Ти на колко години си сега?

- 60.

- Ще си помислиш по нещата, ще измислиш нещо. Ти си душичка, заслужаваш го и ти го пожелавам. Ще дойда да те видя. Ще си говорим, ще се запознаваме, каквото решим да правим – от нас си зависи. Нищо лошо няма да правим. Ти с каква косичка си, как си, що си, да имам представа като те видя?

- Ами не е много дълга.

- Добре, миличко. Обичкам си те много като другарче и искам да си здравичко и щастливичко.