Само 6 месеца остават на убийците на боса на ВИС Васил Илиев да се спотайват. После законът не ги лови. Давността за престъплението изтича и разследването се прекратява, разкрива пред "168 часа" магистрат, следил делата за поръчкови убийства у нас.
Нападателите, стреляли по "Мерцедес"-а на Илиев, може и отдавна да не са живи. Хора като тях не изкарват дълго, биват затривани от поръчителите, за да отнесат тайната в… гроба.
От убийството на застрахователния бос и бивш шампион по борба изтекоха 22 г., но той си остава митична фигура не само в Кюстендил, където е израснал.
Казват, че бягал от крайностите и търсел баланс, смайвал с жестове на благородство, но никога не прекланял глава. Целел върха и в спорта, и в бизнеса.
"Заплашват ме, ще ме убият", рекъл Васил веднъж на майка си. А леля Венка обаче и досега не знае защо са посегнали на сина ѝ, нищо не ѝ казвали следователите.
"37 г. съм сама. Без чужда помощ отгледах 3-те си деца. Дъщеря ми Марияна беше на 3 г., когато баща ѝ почина. На едни сираци завидяха, защо?", пита се съсипаната от болка жена, погребала и двамата си синове.
По-малкият Георги, президентът на "ВАИ холдинг" и на футболния "Локомотив" (Пловдив), бе застрелян в Слънчев бряг на 25 август 2005 г., а Васил - на рождения ѝ ден 10 години по-рано.
На 25 април 1995 г. Васил Илиев се среща с партиен функционер от БСП в парк-хотел "Москва". После тръгва към съборения вече ресторант "Мираж" в столичния кв. "Емил Марков", смятан за централа на ВИС.
Шофира сам сребристия си "Мерцедес 600 SL", регистриран същия ден в КАТ, а гардовете му го следват в червен "Сеат толедо". Към 21:10 ч колите влизат в малката, тъмна и изровена ул. "Никола Каменов", до която има строеж. Заради лошия път Илиев се движи само с 20 км/ч. Почти е спрял, когато неизвестни откриват стрелба със заглушител от 2-3 метра.
Мерцедесът забива калник в металната ограда на строежа. От предницата му излиза дим, потрошени са предното и дясното стъкло, фаровете светят.
30-годишният Васил Илиев е килнал главата си встрани. Късно е за Бърза помощ, издъхнал е за секунди. Един куршум го улучва в главата, друг минава над ухото, а трети пронизва рамото и спира в гръбначния му стълб. На мястото са изстреляни общо 17 куршума.
Смъртта на Васил Илиев предизвиква закрито заседание на кабинета за престъпността. Правят се прогнози, че ще избухне ганстерска война. По вестниците има заглавия като: "Убит е шефът на ВИС 2, София трепери". Страната притихва в очакване на кървава баня със СИК. Част от борческия елит се изпокрива - кой за по-кратко, кой за по-дълго.
Оръжието на убийството е намерено случайно от шестокласник от 73-о училище в найлонов плик, захвърлен под дърво. Пликът е почти стопен - било е стреляно през него. Други следи обаче почти няма. Картечният пистолет "Заги" е без номер, хърватско производство. Това навежда полицаите на мисълта, че убийците са от Балканите. Хърватите години наред са обичайните заподозрени, но доказателства за тяхна намеса така и не са събрани.
Поне 10 са версиите за покушението. Тогавашният вътрешен министър Любомир Начев веднага отхвърля две от тях - че Илиев е убит от спецслужбите или от свои хора. През годините обаче те периодично избуяват и увяхват.
МВР лансира версията, че убийството е поръчано от чужбина заради дългове във връзка с доставка на петрол, но скоро и тя е разколебана. Надделява мнението, че преките извършители са от чужбина, а поръчителите - българи.
Според мълвата висаджии дори ходили при Ванга да я питат кой стои зад убийството. Тя не дала ясен отговор, но вмъкнала крилата фраза: "Господи, опази ме от приятелите, аз сам ще се опазя от враговете".
Днес почти никой не вярва убийството на Васил Илиев да е за разчистване на лични сметки и дребни интереси.
"Погуби го стремежът му да е независим и да се откъсне от хората над него в сянка", твърдят хора, познавали го отблизо, включително и полицаи.
