Бездомно куче откри хората си, но бе убито часове преди да бъде прибрано в новия си дом. Тъжната история разказа Александрина Георгиева в една от групите за планински преходи във Facebook. Тя разказва, че решила да осинови скитащото куче, което вървяло с нея километри в Родопите, но в края на прехода било застреляно от ловец. Случката е от миналия уикенд, а в момента на фаталния изстрел жената била на около 50 метра от животното.

Дамата поела от Асеновград към хижа Марциганица, движейки се по синя маркировка през Ловната хижа. Кучето, на което тя дала името Ари, тръгнало с нея още от центъра на града, като я следвало от разстояние.

"Ари вървя с нас 15 километра до Добростан. По пътя срещнахме всички ловни групи в района и им обяснихме, че кученцето е с нас. В Добростан добър човек ни каза, че в района ловците обстрелват бездомни кучета и там не е безопасно за него", разказва Геортиева. Тя намерила къде кучето да пренощува на безопасно място, взела и решението да го осинови. Започнала да урежда и въпроса с транспорта му до Пловдив, където е домът ѝ.

На следващия ден Георгиева взима кучето и поема по обратния път, където среща фаталния изстрел.

"Ари вървеше ту до нас, ту влизаше на няколко метра в гората покрай пътя. Цяла сутрин не срещнахме никого и не чухме нито ловци, нито гърмежи. На два-три километра от хижа „Ловна“ видяхме коли и, понеже Ари беше в шубрака, започнахме да го викаме. Викахме, викахме и изведнъж се чу гръм – много близо. Десет крачки по-късно видяхме мъж на средна възраст да прибира пушка в колата си", разказва Александрина.

"На въпроса „Да не застреляхте нашето куче?“ той отговори: „Да, помислих го за чакал. Да сте си го вързали!“ Отрече да ни е чул как го викаме на 50 метра в тихата гора и вместо да покаже и нищожна доза съжаление, попита: „Знаете ли кой съм аз?!“ Не знам кой си, не се запознахме. По закон си стрелял по „вреден дивеч“ без каишка (проверихме и в полицията)", пише Георгиева.

Тя допълва, че споделя историята, за да даде гласност на станалото и да предпази други туристи от подобни ситуации.

Вижте и цялата история, споделена от Александра Георгиева, която публикуваме без намеса:

"Нека ви представя Ари – едно бездомно кученце, което за момент намери правилните хора и в следващия беше убито по безцеремонен начин от ловец на 50 метра от нас!

Този уикенд бяхме на преход Асеновград – Марциганица (с преспиване) – Асеновград по синята маркировка през хижа „Ловна“. От центъра на града кученцето тръгна с нас, въпреки всички опити да го прогоним и да остане в града. То ни следваше от разстояние. И така, Ари вървя с нас 15 километра до Добростан. По пътя срещнахме всички ловни групи в района и им обяснихме, че кученцето е с нас. В Добростан добър човек ни каза, че в района ловците обстрелват бездомни кучета и там не е безопасно за него. Помолихме хора кученцето да пренощува при тях с уговорката да си го вземем днес сутринта. Така и стана! Междувременно решихме, че то ще бъде нашият нов домашен любимец.

Кученцето толкова се зарадва да ни види и тръгна с нас. Цяла вечер в събота уреждахме транспорт за него до Пловдив (понеже бяхме с влак), ветеринар, който да му направи пълен преглед и да му издаде паспорт, за да бъде НАШЕ. Ари вървеше ту до нас, ту влизаше на няколко метра в гората покрай пътя. Цяла сутрин не срещнахме никого и не чухме нито ловци, нито гърмежи. На два-три километра от хижа „Ловна“ видяхме коли и, понеже Ари беше в шубрака, започнахме да го викаме. Викахме, викахме и изведнъж се чу гръм – много близо. Десет крачки по-късно видяхме мъж на средна възраст да прибира пушка в колата си.

На въпроса „Да не застреляхте нашето куче?“ той отговори: „Да, помислих го за чакал. Да сте си го вързали!“ Отрече да ни е чул как го викаме на 50 метра в тихата гора и вместо да покаже и нищожна доза съжаление, попита: „Знаете ли кой съм аз?!“ Не знам кой си, не се запознахме. По закон си стрелял по „вреден дивеч“ без каишка (проверихме и в полицията), а по морал си едно голямо НИЩО. Даже смея да кажа – по-малко от нищо… ако има такова.

Пиша това, за да знаят туристите какви хора обикалят с оръжия по маркирани туристически пътеки и стрелят легално. Днес – по едно невинно създание, което дори не лаеше, утре – може и по човек. В полицейското управление ни казаха като туристи да внимаваме, защото инциденти се случвали. Та, на принципа „предай нататък“, предавам. И нека всеки си вади своите изводи."