Майка на шестокласник от Пловдив сподели неприятна случка сполетяла сина ѝ. Момчето пътувало в градския транспорт със съучениците си към училище.
В един момент обаче, по-голямо момче решава да му открадне смарт часовника от ръката, след което слиза на спирката. Майката на потърпевшото дете, не споделя за разигралата се ситуация заради отнетата вещ, а по-скоро, да провокира размисли. Тя е огорчена от факта, че абсолютно никой не се е застъпил за детето ѝ, най-малко не се е развикал заради извършването на наглата кражба!
Дори някои от децата са се смеели на безсилието му...
Ето какво написа тя в социалната мрежа:
"Предвид съществото на повечето публикации ще си позволя да Ви пиша и аз. Не търся помощ, съчувствие, разбиране, съвет или още по-малко лайкове. Големият ни син е в шести клас. Днес, пътувайки в автобуса към училище, посока Главната, на спирката на Панаира по-голямо момче му отмъква часовника и слиза... И не това ми е болката - в крайна сметка детето ни е унизено, но е вкъщи, здраво и цяло.
Боли ме, защото другите деца около сина ни са се смеели на безсилието му! Шофьорът и кондукторката пък едва ли са разбрали какво е станало... Считате ли за нормално някой да се срамува да вика, че е ограбен? И въобще не става дума за това дали е скъпа или евтина вещта! Има лична неприкосновеност. Трябва да има де.
Вчера имаше родител, който Ви молеше, скъпи съграждани, за съдействие относно забравена детска чанта и телефон. И? На повечето от Вас държанието Ви беше като на хлапаците от автобуса! 'що му били купили толкоз скъп телефон?! Ами защото може да си го позволи! Защото това са неща, които се купуват с пари, които заслужено си получаваме края на всеки месец и никой на никого не би трябвало да държи сметка за какво ги харчи! Акълът, сърцата и човещината са кът! И за съжаление ще продължат да бъдат!
Мрънкаме и гледаме паничките на другите, а гнилите ябълки в нашата градина ги подритваме мълчаливо. Да се критикува е най-лесно, по-енергоемко е да се търсят решения. Какво поколение смятате, че възпитаваме? В какво вярват децата ни? С какво са свързани мечтите им? Ясно ми е, че време с време не си прилича, но сме станали по-големи зверове от зверовете. И не го съзнаваме. Или просто ни харесва. Какво ще оставим след нас?!
Далече съм от това да давам наставления - аз също не съм безгрешна, но имам молба-ако на някой му е останала капка съвест - да вземе да капне малко на ближния си! Те това е! Селяни, граждани и цялото кралско войнство, наздраве и спокойна вечер! Извинете ме за загубеното време!
А утре, утре ще се събудя, ще се облека, ще си взема дневната доза “майната му“ като типична пловдивчанка, ще отнеса поне няколко псувни по пътя, е, ако съм в настроение ще се постарая да ги заслужа и ще си доработя седмичния надник. За да мога отново да купя на детето си нов скъп смарт часовник от Кауфланд..."
