В Пазарджик явно вече няма свещено. Не стига, че родителите трябва да работят и да се лишават, за да осигурят на децата си едно обикновено удоволствие – да карат колело, а после идва някой „герой“ и без капка съвест им го отнема и превръща радостта им в отчаяние.

Преди два дни на ул. „Дунав“ №3 е било откраднато колелото на малко момче. Майката веднага подава жалба в полицията. И ако си мислите, че съдбата не може да е по-зла – грешите. Само ден по-късно, от същия адрес, но този път от избените помещения, изчезва и колелото на сестра му. Браво! Удар за учебниците по криминология – Пазарджикският „Робин Худ“, който краде не от богатите, а от… децата.

Майката пише с отчаяние: „Не знам какво е това същество (защото не мога да го нарека човек), което краде от деца.“

И е права – човек трудно би нарекъл „човек“ някой, който влиза в избата и задига велосипеди, боядисани със спрейове и маркери, като че ли са трофей от битка.

А утре? Дали този самозван „ловец на колела“ ще реши да отмъкне тротинетка, детска количка или просто ще бръкне в джоба на някое дете за 2 лева за сладолед?

Докато родителите се чудят как да обяснят на сина и дъщеря си защо някой е решил да отнесе колелата им, полицията ще търси по документи и статистики „извършителя“. Но едва ли в статистиката ще пише: „кражба на детска усмивка“.

Сарказмът е горчив: в държава, в която апашите спокойно крадат от деца, а хората трябва да разчитат повече на публикации във Facebook, отколкото на институциите, остава само едно – да се пазим сами. И колелата – и децата си.

Ако някой е видял нещо или има информация за откраднатите велосипеди, нека се свърже с майката или да сигнализира полицията. Нека покажем, че обществото ни все още може да защитава най-малките!