Спортният директор на Ботев (Пловдив) Адалберт Зафиров даде интервю за агенция БЛИЦ, в което говорихме не само за настоящето, но и за миналото, в което той бе футболист и треньор.

-Г-н Зафиров, каква оценка по шестобалната система бихте поставили на Ботев (Пловдив) след края на редовния сезон и каква е целта на тима за плейофната фаза?
– С оглед факта, че постигнахме целите си, мога да поставя висока оценка. Четвърти сме след голяма тройка в български футбол.  Но нека не бъдем максималисти, а малко по-скромни – поради тази причина мисля, че петицата е най-точната оценка. Изиграхме някои недотам качествени двубои, макар че добрите мачове преобладаваха. В плейофите задачата ни е да запазим мястото, на което сме в момента, и да се класираме за евротурнирите. Всичко обаче зависи от това кой ще спечели Купата на България.

– А спечелването на Купата на България цел №1 ли е на отбора, след като това вече се случи преди два сезона?
– Не искаме да поставяме като цел №1 Купата, но желанието ни е да играем на финала. Преди това трябва да преодолеем Черно море на четвъртфиналите и после да спечелим полуфинала. Стигнем ли до битката за трофея, всичко може да се случи. Но Купата не ни е фикс идея. Нас ни интересува и първенството. Не може да загърбим едното за сметка на другото.

-Бихте ли ни разкрили реално как стоят нещата с Тодор Неделев. Откъде имаше оферти за него и защо не се стигна до трансфер?
– Тошко е апетитна хапка. Наистина има интерес. Запитванията бяха от два клуба в България – ЦСКА и Лудогорец, но не сме получавали конкретна оферта за него. Най-голяма конкретика имаше от Китай, където Ясен Петров е треньор. Той искаше да привлече Неделев в отбора си. Обади ми се, разговаряхме. Ясен предложи доста добра оферта както за Ботев (Пловдив), така и за самия футболист. Няма да споменавам цифри, но парите бяха повече отлични за българските стандарти. Тошко обаче отказа, като изтъкна аргумента, че е много млад, за да играе в далечен Китай. Така всичко приключи.

– Много се спекулира за парите,  които взехте за Стивън Петков от португалския Фейрензе – 50 000 евро, 100 000 евро, 200 000 евро.
– Истината, както в повечето случаи, е по средата. Нас ни устрои офертата, защото договорът на Стивън с Ботев изтичаше през лятото и той можеше да си тръгне като свободен агент. Ние преди това му предложихме нов договор, Петков обаче отказа. После се появи интересът от Португалия и сделката се осъществи. Хубавото е, че в клуба ни постъпиха свежи пари.

-Кристиан Димитров прави силен сезон с жълто-черния екип. Имаше ли през зимата интерес към него?
– Да, имаше само от един български клуб – Левски. Но нищо черно на бяло. Не изключвам обаче възможността през лятото да продадем и него, и Неделев, като по този начин Ботев ще бъде стабилизиран доста добре финансово. Даже бих казал – повече от добре. Но всичко зависи от тяхното представяне в мачовете през плейофната фаза.

– Защо се разделихте трудно с Диого Кампос?
– Заради огромни различия. Той имаше по-дълъг договор. На нас не ни пасваше като начин на игра, даде малко на отбора по време на мачовете. Не оправда парите, които получава. Успяхме обаче в крайна сметка да прекратим договора му и раздялата стана факт.

– Как стоят нещата с вратаря Кайзер, чийто договор изтича през лятото?
– Имаме предложение до него и до мениджърите му и чакаме отговор в близките дни. Съжалявам, че по-рано не се стигна до споразумение между нас и Кайзер. Но той и мениджърите му проточиха разговорите.

– Лесно ли привлякохте Александър Тонев? Как протекоха разговорите с него?
– Още преди три месеца му се обадих и му предложих да подпише с нас. Той имаше намерение да играе в чужбина, защото зад граница е преминала почти цялата му кариера до момента. Доколкото знам, всички отбори, които искаха да го вземат, настояваха това да се случи веднага. Сашо обаче не се чувстваше готов заради претърпяната операция и по-дългото му отсъствие от терена. Ние му осигурихме спокойствие и време да се адаптира – поне три седмици, за да влезе във функционален ритъм. При нас има прекрасни терени, фитнес център, отлични условия. Тонев оцени всичко това и се съгласи да подпише с Ботев.

-Бяхте футболист, после треньор, а в момента сте спортен директор. Къде е най-трудно и къде е най-лесно?
– Най-тежко е да си треньор, защото всичко пада върху твоите плещи. Най-приятно е да си футболист – казват ти какво да правиш и изпълняваш. Някъде по средата поставям настоящия ми пост. Да, когато си спортен директор, отговорността също е голяма, но можеш по-трезво да взимаш решения и разполагаш с повече време, за да разрешиш различните проблеми.

– Временно ли сте шеф на ДЮШ на Ботев (Пловдив)?
– Да, временно. Ще бъда такъв, докато назначим нов шеф на школата.

-Ферарио Спасов ли ще е новият директор на ДЮШ?
– Вариант е, но не е сигурно, че ще е той…

– Да се върнем в периода, в който бяхте в ЦСКА 1948. С горчивина ли се разделихте и защо в крайна сметка се стигна до отстраняването ви от треньорския пост?
– И до днес днешен нямам никаква представа защо се разделихме. Или по-точно – защо ме махнаха. Участвах в създаването на клуба, поех отбора и на десетия ден от подготовката ме отстраниха. Явно са използвали името ми, за да създадат ЦСКА 1948 и после по бързата процедура подготвиха уволнението ми… Наистина нямам обяснение кои са причините за треньорската рокада, която направиха тогава.

-Когато бяхте треньор на ЦСКА през 2010 година ли ви беше най-трудно в ролята на наставник?
– Не, защо да ми е било най-трудно. Напротив – това е най-хубавият ми период като треньор. След напускането на Йоан Андоне и даже преди това имахме проблеми, но после се случиха хубави неща. Взехме победи, точки, завършихме втори. Имахме шанс за титлата. Беше наистина хубав период. Втори с ЦСКА в началото на кариерата ми – никак не звучи зле.

-В кариерата ви като футболист кои са най-големите кошмари и най-радостните мигове?
-Кариерата ми на терена премина успешно. Доволен съм това, което постигнах. Най-голямото удоволствие беше през пролетта на 1997 година, когато бях капитан на ЦСКА. Тогава в рамките на около двайсетина дни станах шампион и носител на Купата на България. Два пъти поред победихме Левски – първо спечелихме с 2:0, а после с 3:1. Най-неприятният ми спомен е кошмарното 0:8 срещу Левски през есента на 1994 година, когато носех екипа на Локомотив (София). Същия сезон обаче, през пролетта на 1995-а, взехме Купата на България, но аз не участвах на финала срещу Ботев (Пд) заради контузия.

– Бяхте част от националния отбор на последния ни голям форум – Мондиал 98, въпреки че не записахте мач. Защо толкова години не можем да се класираме нито на световно, нито на европейско първенство?
– В момента във всички отбори имаме много чужденци. Не се дава шанс за изява на българските футболисти. Освен това нямаме играчи в топървенствата на Западна Европа.

– Защо на Мондиал 98 не записахме поне половината от постигнатото на световното първенство в Щатите?
– На Мондиала във Франция имаше напрежение в отбора. Някои от играчите пристигнаха на световното с прекалено голямо самочувствие, че са станали четвърти в света. Селекционерът Христо Бонев се опита да овладее обстановката, но не успя.