Собственикът на Локомотив Пловдив Христо Крушарски даде обширно интервю за предаването „Домът на футбола“ по Диема спорт, в което говори за настоящата ситуация при „смърфовете“, за свършеното през последните месеци и за мечтата му, свързана с клуба.

На въпрос, дали обстановката в Локомотив е „пивка“, както е казвал преди, Крушарски отговори: “Мога да кажа, че обстановката е лежерна, тя е вече спокойна, с очакване на добри резултати и радостни мигове за мен и феновете, въобще за Локомотив Пловдив.“

Крушарски сподели и своите емоции от драматичните дузпи с Етър за Купата:

„След 30 часа пътуване, трябва да ви кажа, че инфарктът беше близо, но преживях и този момент, защото не знам човек дали може да се почувства в по-стресова ситуация от тази с дузпите. Бил съм вратар, надявах се, че рефлексът на Илко Пиргов ще надделее и той постигна това, което трябваше да постигне.“

„Аз съм казал, че ще оставя клуба, когато видя, че има човек, който да представи план, да каже, че иска да работи, иска да вземе акциите. Но аз ще запазя една акция, която ще е златна, да се върна, ако не се спазват ангажиментите.“

„Аз мисля, че ние сме налучкали ваксата. Целият екип започва да работи за развитието на отбора, а не на досегашните действия. Това ще покаже още по-добър резултат в оставащите мачове. Ще изпитаме всички играчи кой какво може, разбрали сме се, че не гоним кой знае какво в първенството до решаващите мачове. Тогава ще видим какво могат играчите.“

„След разговора, който проведохме през януари, стана ясно, че трябва всички да се хванем за ръката и да тръгнем в една посока. И стари, и млади, и локомотивци, и бивши локомотивци, да работим в посоката, в която трябва да върви клубът. Това нещо промени коренно ситуацията в Локомотив и се отрази коренно вътре в съблекалнята и на резултатите.“

Относно ролята на Александър Станков в клуба, Крушарски отговори: „Той може да е в клуба колкото той пожелае. Цялата работа се завъртя около избора на футболисти, да търсим българското. Аз винаги съм казвал, че търся българското, въпреки че европейците също са българи, защото сме едно семейство. Коментарите „имаме българи, вие не щете да ги вземете“. Сега 8 човека се занимават с това. Имаме три момчета в Рилски спортист, две момчета в Арда Кърджали, които се гледат и който покаже резултат, мястото му е отворено при нас. До 10 май ще стане ясно кой накъде и за какво се бори и кой ще остане и кой няма да остане.“

„Това беше малко целенасочено към нас. Ние не може само чужденци да имаме. Ние сме горе-долу на едно средно ниво. Ако може европейците да ги наречем чужденци. Защото чужденците в Локомотив са четирима. Останалите са европейци. Да се уточним. Чужденци няма, има българи. Тези хора, които се занимават с това, трябва да ми предложат българско. Млади хора, които имат дарба към футбола. Един футболист в днешно време не е локомотивец, той е професионалист, дошъл да играе за емблемата. Много е смешно като кажеш аз съм локомотивец, а играеш за пари. Един локомотивец би трябвало да играе за емблемата и за удоволствието. Моята мисъл от самото идване в Локомотив, е да започнем да изграждаме от основите, отдолу, не от покрива. Когато едно дете го възпитаваш от малко към емблемата, към обичта към клуба, любовта към Локомотив, тогава получаваш истинският герой. А не купеният герой. Купени герои колкото искаш.“

„След разговора последната среща в тази стая, мисля, че всички си дадохме ясна представа, че така повече не може да продължим. Всички трябва да дръпнем своето его, да изчистим своята глава и да тръгнем в единна посока. И треньори, и легенди, и локомотивци. Оттогава има коренна разлика, която повлия и на резултатите.“

„Александър Станков многократно е заявявал, че никога няма да дойде в Локомотив. Той идва да помогне да направим това, което трябва. Той започна да работи вътре в школата, той няма пропуснат мач на 17 и 19. Той гледа и тренировки, това е показателно.“

„Акрапович имаше сериозен подпор, в нашето село има една приказка: Юга като духа всичките ли плетове бута, или тия, които имат подпори, остават. Значи когато духа южният вятър всичките ли плетове събаря или тези, които имат подпори остават. Бруно Акрапович винаги е имал моята подкрепа на 100%, не на 99%, а на 100.“

„Говорим си истини, аз приемам критиките. Аз не съм безгрешен. Имам много грешки, така че винаги се уча от грешките си и приемам критиката, когато е градивна. Акрапович някои неща ги казва в негова защита или да защити някой. Затова си повишаваме тон, но това е градивен тон, той не е тон за надмощие.