Есенният дял от първенството за Ботев (Пловдив) може да бъде определен като задоволителен. „Жълто-черните“ продължиха тенденцията от миналите години да забавляват футболното око с привлекателен стил на игра. Четата на Николай Киров не се даде на никой от съперниците си, като трудно губеше, а дори и надиграваше всеки опонент. „Канарчетата“ доминираха срещу лидерите в шампионата, но пък рядко печелеха точки. Затова пловдивчани завършиха на 5-о място.

Ботев залагаше на родни футболисти в първия състав, като трима бразилци и вратар поляк обогатяваха продукциите на футболния терен. През лятото „жълто-черните“ започнаха доста колебливо и с разредени редици. Заради късата пейка треньорът Николай Киров изсмука от ръководството няколко нови попълнения. Антонио Вутов и Джонатан Перейра се вписаха перфектно и помогнаха за вдигането на нивото на игра.

Разбира се най-голяма заслуга за харизматичния стил на игра на Ботев има наставника Николай Киров. Възпитаниците му залагаха неимоверно на схема 4-1-4-1, като в много редки случaи променяха позиционирането си. Задържането на топката пък бе патент за състава и помогна за най-добрите резултати.

Да, но ако трябва да бъдем честни, клубът не надгради от 2017 година, когато бяха спечелени Купата на България и Суперкупата. Реалностите при пловдивчани са, че бюджетът, осигурен от собственика Георги Самуилов, е доста крехък за родните стандарти. Независимо от финансовата рамка обаче „жълто-черните“ могат да претендират, че са отбора с най-непредвидими футболисти. Играчите не поддържат постоянно ниво, но влязат ли в ритъм трудно съперник може да им се противопостави. Даниел Кайзер е страж находка и неговото задържане в тима ще е голяма победа. След това може да продължим с бързо прогресиращия Джонатан Перейра, младото бижу Кристиян Димитров и компютъра в средата на терена – Серкан Юсеин. Антонио Вутов впечатлява с умения, а Тошко Неделев вече е легендат.

Трябва да се отбележи и че ДЮШ в Коматево е може би най-позитивната алтернатива за един старши треньор. Всяка година поне един набор от малчуганите грабва шампионска титла. Като допълнителен бонус е това, че именно настоящият главатар Николай Киров изгради академията на пловдивчани. Специалистът познава изключително добре всяко дете, което е джокер за бъдещо развитие на талантите. Треньорът има и верен подход при налагането на най-перспективните. Безспорно пътят на клуба е свързан с развитието на собствените кадри. Разбира се, трябват и изпълнители, които да предават умения и опит за усъвършенстването на голобрадите юноши.

В Ботев имат два основни проблема, които трябва да разрешат, за да вдигнат класата си. Първо, да постигнат постоянство в изявите, за да се избегнат приливите и отливите при резултатите. Второ, трябва да се мисли за надграждане. Да не забравяме, че боса Георги Самуилов е един от най – заможните българи. Ако той реши да печели от футбол, със сигурност ще успее. С тази продуктивна школа, с Тодор Неделев в състава и още само три попълнения във всяка зона „канарчетата“ ще се превърнат в основен фаворит за евроквота. От друга страна привличането на прилични футболисти за по 6-7 хиляди евро заплата на месец няма да е голям проблем. Подобна инвестиция ще се възвърне от само 4 двубоя на международната сцена. Мечтите обаче са едно, а релностите съвсем друго. И голямата БОЛКА на всеки бултрас е стадион „Христо Ботев“.

От месеци се забелязва големият отлив на публика в срещите на пловдивчани. Няма ги вече татко и батко на базичката в Коматево. Колежа е мираж. Със сигурност Ботев ще се превърне отново в кошмар за всеки съперник, ако къщичката пак е край бившата Бирена фабрика. Бъдете сигурни, че думата кран под тепетата е една от най-използваните. Уви, сега всичко е в сферата на фантазиите, но Ботев го има. Няма болка за умиране. А поводите за оптимизъм идват от наличието на стабилен бос, на футболисти галещи сетивата, треньор- мечта и дечурлига, амбицирани да се развиват. Малко е вероятно „канарчетата“ да останат извън ТОП 6. На прага са на нова мечта за трофей през Купата на България… Времето ще покаже. Сега всеки тръпне дали ще бъде разпродаден отборът. Ако си тръгне Тошко, какво ще се случи? Но затова футболът е непредсказуема игра и запалянкото бленува.

НАЙ-ДОБЪР МАЧ

Ботев (Пд) – Берое 4:1


Този двубой върна увереността на Ботев, че може да се бори не просто за място в Топ 6, а да гони дори тройката. Хубавото бе, че настроението бе пренесено и в пловдивското дерби срещу Локо, в което „канарчетата“ взеха реванш за загубата по-рано през сезона.

НАЙ-СЛАБ МАЧ

Левски – Ботев (Пд) 4:1


Само три дни след драмата с дузпи в Стара Загора за Купата, Ботев бе неузнаваем на „Герена“. Дори подаръкът от Божидар Митрев за изравнителния гол в края на полувремето, но спаси пловдивчани от разгрома.

НОМЕР 1

Тодор Неделев


Няма как да има друг по-важен, след като Тошко вече е считан от мнозина за най-креативният футболист и в националния отбор. Нахвърля и други щрихи върху образа си на действаща легенда най-вече с фамозния гол, който вкара от центъра в дербито с Локо (Пд).

ОТКРИТИЕТО

Кристиян Димитров


След няколко периода на преотстъпвания младият защитник се утвърди по категоричен начин в титулярния отбор на Ботев (Пд). През тази есен натрупа сериозен опит и показва развитие. Имаше наистина паметни мачове като този при 0:0 с ЦСКА, след който дори бе сравнен с ранния Трифон Иванов.

РАЗОЧАРОВАНИЕТО

Диого Кампос


Бразилецът определено не разви добрите впечатления, които остави през пролетта. Формата му спадна и той на практика не допринесе с нищо съществено за резултатите на отбора. Отдалечи се от нивото на титулярите в атаката „жълто-черните“.

Николай Божанов, Меридиан Мач

* Коментарите под тази статия не изразяват мнение и позиции на собтвениците на медията, както и на нейните автори. PlovdivDerby.com не носи отговорност за съдържанието на читателските коментари. Молим да се въздържате от обидни квалификации, заплахи, расова нетърпимост и т.н.