Костадин Видолов е един от най-талантливите футболисти, раждали се не само в Пловдив, но и в България. По ирония на съдбата обаче той така и не успява да играе на голямо международно първенство. Започва в Марица, преминава през Локомотив Пд и Ботев, ЦСКА и Левски, играе и в чужбина за Бурсаспор и Унион Берлин. Един от тримата с Голям шлем в пловдивския футбол – играл е и за 4-те пловдивски отбора – Марица, Локо, Ботев и Спартак. Шампион на България за 1997 и вицешампион през 2001 с ЦСКА и през 2004 с Левски, бронзов медалист през 1992 с Локомотив Пд и през 1994 и 1995 с Ботев. В турнира за купата на УЕФА има 14 мача и 3 гола (6 мача с 1 гол за Ботев, 4 мача с 1 гол за ЦСКА, 2 мача с 1 гол за Локомотив (Пд) и 2 мача за Левски). За националния отбор дебютира на 26 август 1992 г. срещу Турция (в Трабзон), изиграл е 16 мача и е вкарал 1 гол. Преди САЩ 94 е в разширения състав, но в последния момент е изваден от тима при странни обстоятелства. Пред вестник „Марица“ Видолов разказва спомените си от миговете преди и по време на световното в САЩ и споделя впечатленията от богатата си футболна кариера.

– Г-н Видолов, какво си спомняте от дните преди световното в САЩ и защо отпаднахте в последния момент от състава?

– Връщате ме доста назад. Бяхме на лагер в Бояна, тренирахме на Панчарево и Драгалевци. Почти през цялото време водех тренировъчен процес с основната група – бяхме 27-28 души. По онова време шефовете на БФС Христо Данов и Христо Александров искаха да сменят треньора Димитър Пенев и всичко това рефлектира върху мен. Бях сигурен, че ще пътувам за САЩ, но поради тези конфликти отпаднах от групата. Имаше някакви разправии, Стоичков също влезе в конфликт с Данов и Александров. Бяхме се събрали целия отбор и Ицо заяви, че ако махнат Пенев, той няма да играе на световното. Така двамата трябваше да отстъпят.


– Какво почерпи като опит по време на съвместните ви тренировки със Стоичков, Лечков, Балъков и останалите звезди в националния? Как се държаха те?

– Държаха се съвсем нормално. Само можеш да спечелиш, че си сред такива футболисти. За съжаление в момента в България няма играчи като тях,никаква надменност или високомерие към по-младите в тима.

– Говореше се за групички в съблекалнята и за дрязги в отбора…

– Дори и да е имало групички, всички видяхме какво направиха в САЩ. Футболът обединява. Излезеш ли на терена, забравяш всичко. В България е нормално да има дрязги и групички.

– Как приехте новината, че няма да пътувате за САЩ?

– Не помня точно как ми го съобщиха, но никак не ми стана приятно. Не се чувствах добре, но стиснах зъби, вдигнах главата и го преодолях. Продължих да тренирам. Оставаше ми да гледам мачовете по телевизията и да се радвам на победите. Яд ме беше, че не заминах – няма какво да се заблуждаваме. Но повече ме беше яд, че отпаднах от състава заради някакви странични неща и някакви интереси. Но и тях ги има във футбола.

– Бяхте ли обиден на някого?

– На световното заминаха хора, които дори не водеха пълноценен тренировъчен процес, но както и да е. След това се бях зарекъл да не играя повече за националния отбор.

– Съжалявате ли, че не успяхте да играете на голямо първенство с националния отбор?

– Разбира се, но всичко това е минало и трябва да се гледа напред. Като сложиш чертата, винаги има нещо, за което да съжаляваш. Спомням си дебюта ми – на една контрола срещу Турция в Трабзон при невероятна атмосфера. Загубихме с 3:2, играха около 60 минути. Имам 16 мача, но не съм излизал като титуляр. По онова време знаете, че в отбора имаше невероятни футболисти и беше трудно да се пробие.

– Играли сте за Локо и за Ботев, но сте дълбоко уважан от феновете и на двата отбора…

– Когато си тръгнах от Марица, ме искаха и Ботев, и Локо, но прецених, че в Локомотив мога да се развия като футболист, тъй като щях да имам по-големи шансове да играя. В Ботев имаше много силни играчи – още играеха Зехтински, Бакалов, Гошо Георгиев. Трябваше някой да се контузи, за да получа шанс да играя. Не искам да се хваля, но мога да твърдя, че навсякъде, където съм бил, съм играл добър футбол. Единствената ми грешка  е, че се върнах в Левски след престоя ми в Унион, но го направих заради Георги Василев и Андрей Желязков. Смятах, че ще се борим за титлата, а на 20-ия ден видях къде съм попаднал. Нямаше отбор, болна обстановка. Имах година и половина договор, но на шестия месец си събрах багажа.

– Кое  е най-голямото ви постижение на клубно ниво?

– Безспорно титлата с ЦСКА, както и класирането с Ботев за евротурнирите. В чужбина няма кой знае какви успехи в отборите ми, но научих много неща. Там, след като подпишеш договора, мислиш само и единствено за футбол. И в Турция, и във Втора Бундеслига първенствата бяха по-силни от българското.

– Вече се изявявате успешно и на треньорското поприще…

– Бакалов ме покани за треньор, когато отборът бе във В група. Бе много добър период за мен. Влязохме в Б група, останалото го знаете. Разбира се, че имам амбиции в тази професия.