Националът Антонио Вутов се представя много силно и при втория си престой в Ботев (Пловдив). 22-годишният офанзивен полузащитник има шанс отново да спечели Купата на България с „канарчетата“ след сезон 2016/2017. Снощи Вутов и съотборниците му елиминираха Черно море след дузпи, като именно той реализира последния удар от бялата точка. Сега пред Ботев предстои още по-тежко изпитание – два полуфинала срещу ЦСКА.
Роденият на 6 юни 1996 година в Мездра Антонио говори пред БЛИЦ, отговаряйки на въпросите, вкючително и за бившия му клуб Левски. Талантът отчита, че именно в школата на „Герена“ са го изградили като футболист и човек.
– Aнтонио, честита победа над Черно море! Изпълни доста хладнокръвно последната дузпа. Би ли споделил какво ти минава през ума в подобен напечен момент?
– Благодаря! В последните години съм свикнал да изпълнявам дузпи под голямо напрежение. За мое щастие отново реализирах. Преди да изпълня през ум ми мина само как ще се зарадвам, след като отбележа.
– На кого посвещаваш успеха?
– На отбора, на момчетата, които се раздадоха през последните дни, в които изиграхме тежки мачове. Изключително голямо себераздаване от всички. Посвещавам го и на най-близките ми, най-вече на жена ми – хората, които винаги ме подкрепят. В подобни моменти това е важно за мен. Благодарен съм, че ми помагат.
– Убеден съм, че силно мечтаеш да вдигнеш Купата на България с Ботев за втори път, но преди това имате доста тежко изпитание. Ще успеете ли да излъжете ЦСКА на полуфиналите?
– Ще бъде трудно, всички го знаем. Най-добрият отбор ни се пада на полуфинала, предстоят два прекрасни двубоя. ЦСКА е фаворит, но нищо не се знае. Всичко може да се случи. Надяваме се да се поздравим с нещо голямо и дано отново хванем българската ушата купа. Но преди ЦСКА имаме други мачове, не отписваме първенството, искаме да трупаме точки. Конкуренцията е много голяма. В момента имаме три точки повече от Берое, на които гостуваме в неделя. Много е важно да победим и в този мач.
– Ще успеете ли да се възстановите до неделя?
– Със сигурност няма да имаме нужната свежест, но ще дадем всичко от себе си. Целта е да се откъснем пред Берое в класирането.
– В момента Ботев е на четвъртото място, докъде може да стигнете в крайното класиране в Първа лига?
– Гледаме мач за мач, да печелим възможно най-много точки и да играем комбинативен и атакуващ футбол. На този етап не правим сметки.
– Преди дни гостувахте на Левски и измъкнахте 1:1. Подкрепяш ли мнението, че „сините“ не ви затрудниха особено?
– В този мач както те, така и ние, не се представихме по най-добрия начин. Почти цялото второ полувреме бяхме с човек по-малко, но се постарахме това да не проличи. Факт е обаче, че не представихме най-добрата продукция, отбранявахме се, чакахме моментите на контраатака. Левски атакуваше хаотично. Но на „Георги Аспарухов“ да вземеш дори една точка е постижение. Ботев от много години е без успех на „Герена“. Дано в края на първенството тази спечелена точка се окаже ценна.
– Имаше ли я тръпката в личен план за теб, когато се изправи срещу бившия си клуб?
– Не е нещо кой знае какво. Професионалист съм и защитавам екипа на Ботев. По-специалното е, че познавам доста хора в Левски – масажисти, домакини, футболисти, почти всички служители в клуба.
– Вече си се разписвал във вратата на Левски, по-особено ли е чувството?
– Не, нормално си е като при всеки гол. Да, по принцип се радвам като отбележа, но срещу Левски не го направих.
– Адмирации за демонстрираното уважение. Не забравяш откъде си тръгнал за големия футбол.
– Няма как да бъде иначе при положение, че Левски ме изгради като футболист и човек. Благодарен съм на клуба. Школата на „Герена“ изгражда не само футболисти, а и хора. Поемат те от 12-13-годишен, какъвто беше моят случай – от Мездра до София. В клуба все едно са ти майка и баща.
– Ти си най-младият футболист, дебютирал за Левски в „А“ група. Как се почувства тогава и какво си спомняш от първия мач?
– Когато се случи, не го осъзнавах. Дори и сега не е по-различно. Може би след време ще го осъзная. Хубаво е, че оставам в историята. Ако ме помнят с добро, е добре, ако не – живи и здрави. Но нищо не се знае, може след години друг юноша да подобри постижението ми.
– Считан си за един от най-големите таланти на родния футбол. Като малък как работеше под напрежение? С какви трудности трябваше да се справяш?
– В България има супер много таланти, качествени деца, така че не трябва да се обръща внимание само на един или двама. Нека се гледа мащабно, за да не останат само таланти и след това да изчезнат. Талантите трябва постоянно да се развиват и да помагат на българския футбол. Относно напрежението мога да кажа, че съм свикнал още от малък. За това може би помогна фактът, че като юноша спечелих три пъти Купата на България. Напрежението никога не ме е плашило. Явно съм роден с манталитет на победител.
– Да поговорим и за престоя ти в Италия. Много млад беше трансфериран в Удинезе. Как се чувстваше там, много трудно ли ти беше?
– Като всяко дете имах мечти и амбиции, които преследвах. За жалост се сблъсках с това, че съм от друга държава, не знаех италианския език. Нещата не се получиха и се прибрах в България, но вече с повече опит и смелост за някои неща.
– Какво научи от италианския футбол?
– Страшно много неща, най-вече относно тактиката и дисциплината. Продължавам да работя, надявам се да ги доразвивам. С работа и труд да постигам успехи.
– И след време отново да поемеш към Италия?
– Вярно ли е, че в касата на Левски са постъпили около 500 000 евро от трансфера ти в Удинезе?
– Отговорът знае Лъчо Танев, който осъществи трансфера. Сумата обаче е по-висока, това знам. Не съм видял нищо черно на бяло. За едно момче, което е юноша на клуба, да се вземат 600 или 700 хиляди евро, мисля че е страхотна сделка за отбора му. Дано има повече такива деца, които да успяват, да се преборват и да бъдат трансферирани срещу добри суми, с което да помагат на клубовете си, които са ги направили футболисти.
– Юноша си на Локомотив (Мездра). Как започна с футбола? Кой те запали по любимата игра?
– Колкото и абсурдно да звучи, съзнателно не се сещам кога започнах да гледам футбол. Беше странно, че баба ми е върл фен на Левски, а дядо ми на ЦСКА по други причини. Отидох на стадиона на Локомотив (Мездра), първият ми треньор Валентин Пешунов ми даде шанс. Той се познаваше с баща ми. Пускаше ме да играя с по-големите, справях се добре. През 2009 година стигнах до школата на Левски благодарение на бащата на мой съотборник – Петър Боянов. Той беше близък с директора на ДЮШ на Левски Георги Милев, Бог да го прости. Така се озовах под крилото му. Милев ми помогна да се адаптирам на „Герена“. Благодарен съм на всички, които ми помогнаха да стигна от Мездра до Левски. Школата на „Герена“ тогава беше номер 1 в България, сега не знам как е.
– На кого се опитваше да подражаваш като малък, кой е кумирът ти?
– Кумири много, гледах най-добрите неща, които изпълняват някои футболисти, но винаги съм се стремял да имам свой стил. Харесвам футболистите, които играят елегантно, атакуващо. Възхищавах се на Ицо Йовов в Левски, беше специален човек за мен.
– Лионел Меси или Кристиано Роналдо?
– Не бих посочил нито един, защото предпочитам българското. Сред кумирите ми беше и Христо Стоичков.
– Кой ти е давал и продължава да ти дава най-ценните съвети във футбола, а и в живота?
– Жена ми се опитва да ми налива акъл в главата. Дава ми ценни съвети, слушам я. Взаимно се слушаме. Както и слушам и попивам от треньорите, с които работя.
– В Ботев чувстваш ли се на точното място?
– Добре се чувствам, прекрасен отбор сме. Съотборниците ми са супер готини пичове. Имаме добър треньорски екип, уникален колектив, уникална атмосфера в съблекалнята. На друго място не съм работил при атмосферата, която е в Ботев. Голям кеф е да бъда сред тези момчета. Наистина силно се надявам да направим нещо запомнящо се и да напишем поредната златна страница в историята на клуба. Можем да го направим с помощта на невероятните ни фенове, които силно ни подкрепят и навсякъде са с нас.
– Ако от Левски отново те потърсят, може ли да трети твой период на „Герена“?
– Сега съм в Ботев и нищо друго не ме интересува. Мисля само и единствено за отбора и как да побеждаваме.
– Със силните си игри за Ботев получи повиквателна за мъжкия национален отбор. Как се почувства отново да защитаваш екипа на родината?
– Щастлив съм. Свикнал съм да играя за родината. Още на 15 години бях проектонационал. Имам над 20 мача за младежите, бях капитан. Сигурен бях, че рано или късно ще ме повикат и при мъжете. Въпреки че съм на 22, се надявам и занапред да получавам повиквателни и да помагам. Националният ни отбор има бъдеще, но е изключително важно народът да го подкрепя, а не да се отрича от него. Сега като бях за първи път при мъжете, на мача с Черна гора (1:1) имаше едва 7-8 хиляди зрители. Много по-различно ще бъде, ако играем пред 20-30 хиляди.
– Какво обичаш да правиш в свободното време?
– Опитвам се да го дам цялото на сина ми. Да бъда със семейството, защото напоследък мачовете ни са много често. С каквото мога помагам на жена ми в свободното време.
– Как избрахме името Диего Антонио? Заради Диего Марадона ли?
– Не е заради него, ще ви разкажа защо. Когато играех в Лече имаше една легенда Фабрицио Миколи, който преди мен беше в отбора. Той идваше да помага в тренировките и водеше децата си. Единият син на Миколи се казва Диего, много харесвам това име. И така с жена ми решихме да кръстим сина ни Диего Антонио.
– На колко годинки е и вече подритва ли топката?
– Скоро ще навърши две, но дано се насочи в друга сфера.
– Защо? Не искаш ли да бъде футболист като теб?
– О, не. Въобще няма да го натискам за футбола.
– Съпругата ти посещава ли мачове на Ботев?
– Не. Тя е много спокоен човек, не обича да бъде в суматохата и напрежението. А и сега е бременна, няма как да посещава мачовете. Очакваме второ дете.
