78,47% от читателите на GlasNews ще отидат до урните на 19 април – за когато президентът Илияна Йотова насрочи предсрочния вот за народни представители.
Това показва анкетата на медията ни, в която са участвали 690 наши читатели. Едва 21,53 на сто от тях не възнамеряват да упражнят правото си на глас. Допитването бе налично на сайта ни от 3 февруари до днес.
Резултатът показва тенденция, която отчитат и социологическите агенции – по-засилен интерес за предстоящия вот след масовите протести в страната в края на миналата година, когато хиляди излязоха по улиците на малките и големите градове. Първоначално подпалени от Държавния бюджет за тази година, исканията на протестиращите бързо се измениха до оставка на правителството на Росен Желязков (ГЕРБ-СДС) и в борба срещу корупцията и сегашния модел на „корумпираната държава“ – съответно и до нови избори.
Доказателство, че има нарастване в интереса на избирателите за активно включване в избора на депутати е наша анкета от 2024 година. Тогава през април месец ви зададохме същия въпрос. Контекста на вътрешнополитическата ситуацията тогава бе различен – изборите тогава дойдоха след неуспешната ротация на премиера (от Николай Денков – ПП-ДБ към Мария Габриел – ГЕРБ-СДС), както беше договорено в т. нар. „сглобка“. Така през юни 2024 година се проведоха избори „2в1“ – за национален и за европейски парламент. Тогава на въпроса дали ще гласуват на този вот, 2850 отговориха с „да“, но това пък представлява 60% от всички участници. Истинската избирателна активност тогава бе 34,41% - най-ниското желание за гласуване регистрирано у нас.
Разбира се, няма как анкетата на GlasNews да бъде напълно обективна. Нямаме представителна извадка, тъй като на практика всеки с достъп до интернет може да участва в нея. Но в подкрепа на мнението ни, че при следващите избори активността ще е по-голяма, са и две социологически проучвания – на агенция „МЯРА“ и на MarketLinks. Припомняме, че на последните предсрочни избори за народни представители през отковмри 2024 година, активността беше 38,91%.
Според „МЯРА“, 51,5% е декларацията за активност при изборите на 19 април. Това означава – при цялата условност – възможност за чувствително преминаване на три милиона гласуващи. Според MarketLinks – избирателната активност е още по-голяма – от 56%.
И двете агенции поставят проектът на Румен Радев начело и спад в подкрепата към ГЕРБ-СДС. Резултатите от проучванията им вижте по-долу.
Радев - първенец в следващите избори, показва проучване ИНФОГРАФИКА
Ето резултатите на партиите, ако изборите бяха през февруари
Защо е важно да се гласува?
Избирателната активност има ключово значение при провеждането на избори. Например, да - ще имаме парламент след 19 април. Напълно легален. Но това не означава, че той ще бъде легимитен, тъй като колкото по-малко е броя на гласуващите, толкова по-малко е и доверието в съответната институция - в случая, Народно събрание.
Това означава, че ние, обществото, не даваме доверие и легитимност на тези 240 да решаваме вместо нас, но те - все пак ще го правят, тъй като законосъобразно са избрани да го направят.
Именно тук се появява разликата между легалност и легитимност. Законността - легалното, произтича от правилата - изборите са проведени по установения ред, резултатите са признати и институциите функционират. Легитимността обаче идва от доверието и участието на гражданите. Тя е моралният и обществен мандат, без който всяка власт остава формално правилна, но социално крехка.
Колкото по-ниска е избирателната активност, толкова по-тесен става реалният кръг от хора, които определят посоката на държавата. В крайна сметка решенията засягат всички – включително и онези, които не са гласували. Така се създава парадокс: мнозинството живее с последствията от избора на малцинство.
Затова участието в избори не е просто право, а форма на колективна отговорност. Гласуването е начинът обществото да заяви, че поема участие в управлението и че приема институциите като свои. Без това участие демокрацията формално съществува, но губи своята най-съществена опора – доверието на гражданите.
