Липсва система и комплексен подход към разбирането на проблемите на българите в чужбина. Необходимо е създаването на самостоятелно министерство. Това каза проф. Антоанета Христова, член на Съвета за българите в чужбина. 

Според нея почти няма политика за българите в извън пределите на страната. 

„Това, което се случва е много спорадично“, обясни тя и допълни: „Нещата трябва да се пренаредят и да се започнат от нулата“.

„Проблемът опира до необходимостта от институция, която комплексно да предлага политики, не бих я нарекла Съвет. Съветите са повече консултативни. Всяка държава има специфика на българските емигранти в нея, те са различни типове. Трябва да имаме стратегии, които да са насочени към поддържане на много добри контакти със своите сънародници, за да можем да ги използваме за лоби в другите държави и те да се чувстват свързани със страната си, за да можем да кажем, че България е на различни континенти в различни държави. От друга страна има сънародници, които наистина мислят за възможността да се върнат у нас“, обясни проф. Антоанета Христова, цитирана от Фокус. 

Тя каза още, че създаването на Национален съвет за българите в чужбина може да бъде просто стъпка, но е необходимо институционализирането на организация за интересите на българите извън страната. 

„Разговорът за българите в чужбина е от най-високо ниво“, обясни тя, като уточни, че тази „голяма група от хора, която е богатство за България, не може да бъде откъсната от страната ни“. 

„Разговорът за нея трябва да бъде поставен на ниво министър-председател, президент, вицепрезидент и експерти“, добави проф. Христова.