Министерството на правосъдието (МП) стартира информационна кампания, насочена към българите в чужбина, която да ги предупреди при какви обстоятелства органите на властта в чуждата държава може да преценят, че децата им са в риск и да наложат мерки за закрила.

Ако детето е слабо, или пълно, ако има ниски оценки, ако е мълчаливо, ако родителите му правят скандали помежду си, или не си плащат редовно наема, са само част от хипотезите, при които може да бъде прието, че детето е в риск. 

Мерките за закрила могат да бъдат различни. Като се започне от наблюдение на детето от социалните служби и задължение за посещение и консултации със специалисти като лекари, педагози, психолози и се стигне до настаняване на детето и един от родителите в специализирано жилище при по-тежки случаи.

Най-крайната мярка е извеждане на детето от семейството, обяснява правосъдното министерство в клип, вижте го!

Всяка държава има свои собствени правила за оценка на риска и нуждата от закрила на дете, но най-общо като риск се приема действие или бездействие на родителя, което застрашава детето.

Министерството ни обяснява, че повод за инициативата "Останете заедно" са честите случаи в последните години на наложени мерки за закрила от социални служби в чужбина по отношение на българчета, живеещи там.

Изредени са действия и поведение, които могат да бъдат оценени като риск от социалните служби.

Рискове, свързани със здравето: Неявяване на задължителни профилактични прегледи. Пренебрегване на лекарски препоръки и отказ от назначено лечение. Сериозно заболяване на детето, което изисква специфични грижи – например сърдечно увреждане, нужда от диализа или трасплантация, Синдром на Даун.

При подобни обстоятелства е възможно под наблюдение да се постави не само болното, но и здравото дете в семейството.

Рискове, свързани с дома и семейната среда: Непълнолетни родители или очаквано раждане в многодетно семейство, поставено под наблюдение на социалните работници. Твърде малко жилище или жилище с недобри условия за живот. Честа смяна на адреса и населените места в рамките на държавата. Нередовно заплащане на наем и режийни разходи.

При непълнолетни родители е възможно детето да бъде отнето от семейството, непосредствено след раждането му.

Рискове, свързани с насилие: Системни скандали между родителите, или между родителите и детето. Налагане на сурови наказания, удари, побой, дърпане на ръка или ухо, плесници. Незачитане волята и правата на децата в по-зряла тийнейджърска възраст – например да бъдат наричани с име, което не издава българския им произход, или да поддържат романтични отношения с лице от друга раса. Употреба на алкохол и наркотични вещества. Обвинения в упражнено домашно насилие между родителите – без значение дали са основателни, или не.

В много страни гражданите възприемат за свой дълг да сигнализират незабавно властите, ако научат или забележат подобни прояви и обстоятелства, предупреждава МП.

Рискове в училище: Системни отсъствия от учебните занятия или лоши резултати от обучението. Необичаен външен вид – например детето е твърде слабо или твърде пълно от възприетото в съответната държана. Занемареност. Наличие на физически белези, рани, изгаряния, следи от ухапвания – презумпция за насилие в семейството.

Ако детето е твърде мълчаливо и се изолира от съучениците си, или пък е твърде буйно и агресивно, това може да направи впечатление на училищните власти.

Рискове, свързани със сигурността: Оставяне без надзор у дома, в колата или на улицата на дете до 10-годишна възраст. Извеждане на детето от страната без съгласието на другия родител. Отказ от контакт със социалните служби. Извеждане на детето от страната при вече започнала процедура по надзор или отнемане на родителските права. Отказ от настаняване в социално жилище по предписание на местните служби.

Ако съдът или социалната служба са наредили родителите да живеят разделени, или единият родител да не вижда детето, нямате право на тайни срещи помежду си.

Министерството на правосъдието съветва българите да потърсят консулските служби, които могат да им дадат надеждни електронни източници на информация за конкретната държава.