Конституционният съд (КС) отклони по-голямата част от въпросите на президента Румен Радев във връзка с върнатото искане за провеждане на референдум за въвеждането на еврото от 2026 г.

Днес КС допусна до разглеждане само един от въпросите, които отправи Радев, а именно: „Съобразно конституционните си правомощия разполага ли председателят на Народното събрание с компетентност да преценява изискванията, при които е допустимо произвеждане на национален референдум, като отклонява предложение, направено от субект, овластен със закон?“.

Решението е взето с 10 на два гласа, като на особено мнение са били съдиите Соня Янкулова и Борислав Белазелков.

Останалата част от искането на Радев, които днес конституционните съдии не допуснаха до разглеждане, беше за тълкуване на няколко разпоредби от Конституцията (чл. 1, ал. 2, чл. 10, чл. 42, ал. 1 и 2 във връзката им с чл. 77, ал. 1, т. 1 и 2 и чл. 84, т. 5) и да се отговори на въпроса дали Народното събрание е задължено да се произнесе по предложение за провеждане на национален референдум, направено от конституционен орган, овластен в закон.

По първото искане решението на КС е било взето единодушно, а по втория – с девет на три гласа, като съдиите Атанас Семов, Янаки Стоилов и Сашо Пенов са били на особено мнение, а Невин Фети – със становище.

КС отклони като недопустимо и искането на президента за обявяване за нищожно разпореждането на председателката на Народното събрание Наталия Киселова, с което беше върнато предложението му за провеждане на референдум.

Това искане на Радев се основава на чл. 22, ал. 3 от Закона за КС, който предвижда, че „при актове, постановени от некомпетентен орган, Конституционният съд обявява тяхната нищожност“.

Определението на Конституционния съд все още не е публикувано.

Както е известно, на 9 май 2025 г. президентът обяви, че предлага да се проведе национален референдум, на който гражданите да отговорят на въпроса: „Съгласни ли сте България да въведе единната европейска валута „евро“ през 2026 г.?“ То беше внесено в Народното събрание, което единствено може да вземе решение за провеждане на национален референдум, но не беше разгледано от депутатите. Причината за това беше отклоняването му с разпореждане от Киселова