В България явно открихме ново хоби – кворум туризъм. Депутатите идват сутрин (не всичките, разбира се), „чекират се“ като в хотел на морето, и после – кой накъде. За разлика от обикновения турист, те не носят куфар, а законодателна безотговорност.
Ако един автобус шофьори не „събере кворум“ – автобусът просто няма да тръгне. Ако хирурзите не „съберат кворум“ – операционната ще остане празна. Ако хлебарите не „съберат кворум“ – няма да има хляб. Но когато депутатите не „съберат кворум“ – парламентарният цирк затваря врати, а клоуните отиват на кафе.
110 души се регистрирали. Звучи почти като лотария – днес не спечелихме кворума, опитайте отново утре. Народът чака решения, но народните туристи имат по-важна задача – да не се преуморят.
Явно 12-те апостола са били по-дисциплинирани, отколкото нашите законотворци. Въпросът е – за какво изобщо им плащаме? За да отбележат сутрешната регистрация и след това да се изпарят? Или за да демонстрират нова форма на политическа йога, наречена „Разтегни отговорността, докато народът чака“.
Това не е парламент, това е по-скоро театър на абсурда: билети – безплатни, сценарий – трагикомедия, актьори – посредствени, публиката – целият народ. И за разлика от училище, болница или фабрика, тук няма кой да напише отсъствие, няма кой да свали оценки, няма кой да уволни. Защото всички са „избрани“.
И най-смешното (ако изобщо има нещо смешно) е, че за този „кворум туризъм“ плащаме ние – със заплати, командировки и бонуси. Парламентът прилича не на институция, а на хостел за уморени политици: идват, регистрират се и… изчезват.
Но ако един ден народът реши да не „събере кворум“ за издръжката им, тогава ще видим кой пръв ще хукне да се подпише на работа.
Според Правилника за организацията и дейността на Народното събрание и свързаните с него финансови правила, на народните депутати, които отсъстват без уважителна причина, им режат от заплатата. Ако пропуснат няколко заседания – удръжката е още по-голяма. А ако заседание изобщо не се проведе заради липса на кворум – отново им се удържат пари.
Т.е. официално в правилника пише: който не си върши работата и не ходи на работа, губи част от възнаграждението си. Очакваме още тези дни да разберем с колко са олекнали 130-те наши избраници, които днес отсъстваха от работа. Макар че за хора, чиито месечни доходи са няколко пъти над средната заплата, подобна „санкция“ вероятно звучи като бакшиш за кафе...
За справка:
