Думи като тези на Тошко Йорданов не са просто поредната арогантна тирада от парламентарната трибуна. Те са лакмус за нещо много по-страшно: че има хора, които седят на столовете в Народното събрание и искрено вярват, че са нещо повече от останалите. Че са „богоизбрани“ да размахват пръст на онези, които всеки ден спасяват човешки животи за пъти по-малко пари, отколкото един депутат получава, за да реди обиди пред микрофона.

Йорданов не просто говори като човек, загубил мярката. Думите му звучат като циничен плесник в лицето на всеки млад лекар, който още не е избягал в чужбина, въоръжен с диплома, надежда и амбиция да лекува тук. Това е не просто непремерено и грозно — това е дълбоко унизително презрение към професия, която заслужава уважение, а не заплахи и ирония.

„Ако не ви харесва, вървете да работите другаде“ — това ли е съветът на политик към младите специалисти, от които буквално зависи дали утре ще има кой да сложи упойка на баба му, да изроди внучето му или да го спаси от инфаркт? Или пък ще внесем „чужденци за по 500 долара“, както великодушно предлага?

Това е тежка подмяна на ценности. Защото можеш да вкараш пари в МВР, можеш да назначиш „твои“ кадри навсякъде — но ако изгониш лекарите си, после с бухалката ли ще си мериш кръвното?

Извинението накрая е още по-жалко, защото не звучи като покаяние, а като опит да заметем под килима един прост факт: в българската политика вирее вид самозабрава, в която някои се вземат за по-големи от системата, за по-важни от хората, за които са длъжни да работят.

Лоша новина, господин депутат: никой не чака лекарите с отворени обятия — те просто отиват там, където няма да ги унижават. А ние оставаме тук — с вас и с това, което остане от здравеопазването ни. Ако не ви харесва, по-добре замълчете, защото богоизбрани няма. И никога не е имало.

***

П.С. Толкова е срамна тази надменност, която се изля от устата на председателя на парламентарната група на ИТН Тошко Йорданов към младите лекари, че социалните мрежи буквално изригнаха от възмущение и ярост. Ето ги и думите, "извадени от контекста":

„Отидете в Италия, платете си, работете 5 години в някое село в Сицилия и се върнете щастливи тук. Ако си мислите, че в чужбина ви чакат всички с отворени обятия в лекарските среди, желая ви успех. Ако вие не работите тук, ще бъдем принудени да вкараме специалисти от други държави, които ще работят за 500 долара щастливи, колкото може да си позволи държавата“. 

Както и да са "извадени", "изчегъртани" или „смачкани“ в контекста, думите си остават чисто огледало на онова високомерие, което смята хората за разход.

Както и да са извадени, изчегъртани или дообяснени, думите остават — и миришат на арогантност и презрение.

И показват колко лесно някои забравят, че са избрани, не богопомазани.