„Много патос, нито един отговор“. Така бившият политически репортер и комуникационен експерт Калина Влайкова отправи остър и критичен коментар след обръщението на президента Румен Радев. Според нея публичната изява не само не е дала яснота за следващите му действия, но е оставила повече въпроси, отколкото отговори – нещо, което в политиката рядко е безобидно. Влайкова определя решението като прибързано, демагогско и потенциално опасно, а липсата на конкретика – като знак за бързане и зависимости. Ето какво казва тя:
Един от важните акценти в обученията по комуникация, които правя, е, че, ако една публична изява поставя повече въпроси, отколкото дава отговори, значи като минимум е била ненужна. А като максимум е съмнителна и потенциално опасна.
Не разбрах какво ще прави президентът, освен че от утре няма да е президент. Само по себе си дезертьорско решение, но си е негово право. Оттам нататък една демагогия. Печелившо за избори, но доказано в продължение на десетилетия губещо за „нашата България“.
Не разбрах партия ли ще прави или вече я е направил. Кандидат за депутат ли ще бъде или цар. Изобщо на тези избори ли ще участва или на някои други. Всъщност кога ще бъдат изборите. Кой ще определи служебния премиер?
За чисто идеологически и геополитически отговори не смея и да си мечтая. Но и те са нужни.
Чисто политически това, макар и дълго очаквано и спекулирано, е нелогично действие. Дори бих казала глупаво. Няма време, няма подготовка, няма (или поне не знаем да има) партия, няма структури, няма платформа... Най-важното - няма отговори. Има някакъв юруш, недомлъвки, патос и нищо.
Само да припомня, че Радев знае как се правят нещата по правилния начин, когато искаш да дадеш предвидимост, прозрачност и яснота. Той обяви, че ще се кандидатира за втори мандат 9 (девет!) месеца преди миналите президентски избори. Тогава не остави никакви неотговорени въпроси.
Президентът не е глупав човек. Поради всичко това на мен в момента ми прилича на зависим човек. Който бърза.
Прочетох паралел на неговото поведение с това на царя от 2001 г. Симеон Втори