150 души на държавна работа взимат по-голяма заплата от премиера Бойко Борисов. Това се дължи на факта, че шефовете на комисии и институции не са на бюджетна издръжка.

Най-голяма заплата от всички взима шефа на БНБ - от първи януари той прибира 16 849 лв. месечно при положение че, през последните 3 г. се е разписвал срещу 15 368 лв.

Сред тези 150 души с по-големи възнаграждения от Борисов е и президентът, който е най-добре платеният държавник.

Румен Радев прибира две депутатски заплати, т.е. основната му е 7512 лв. При него като на военен обаче класовете му носят още 60% към заплатата и тя става 12 019 лв. месечно.

Председателят на парламента получава с 55% отгоре над депутатската заплата, т.е. основното му възнаграждение е 5821 лв. без класовете.

Премиерът получава с 5% по-малко от парламентарния шеф, т.е. основната му заплата в момента е 5530 лв. Бойко Борисов обаче има към 30 години трудов стаж и с класовете заплатата му е към 7189 лв.

В редица регулаторни органи и държавни ведомства законът е позволил да получават заплати в зависимост от секторите, които те контролират, пише "24 часа".

Например в СЕМ, която е регулаторът на електронните медии, вземат заплати, равни на депутатските. В момента основното възнаграждение на членовете на СЕМ е 3756 лв. месечно. Към тази сума трябва да се добави и прослуженото време, а какви са бонусите, само в СЕМ знаят. Защото регулаторът не се финансира пряко от бюджета, а от фонд "Радио и телевизия" в който се събират приходи от месечни такси за приемане на радио и тв програми и различни лицензи и разрешителни.

На второ място в своеобразната класация на заплатите са членовете на Комисията за финансов надзор (КФН). Председателят на регулатора получава основно месечно възнаграждение в размер на 13 146 лева, а заместниците му - 12 003 лева. За директорите на дирекции сумата е 5133 лева. Актюерите получават средно по 4500 лева. Това са основните заплати без начислените класове и други надбавки.

С промените в закона възнагражденията в КФН също като в СЕМ бяха обвързани с приходите от събираните такси и не зависят пряко от бюджета.

В другите регулаторни органи принципите за определяне на заплатите са смесени. В някои от тях те зависят от средното заплащане в сектора, който надзирават, в други – от общото заплащане в страната. В Комисията за енергийно и водно регулиране например председателят взема 93% от три средни месечни заплати в енергийния сектор, а членовете - по 85%. За второто тримесечие на 2019 г. средната заплата в енергетиката е била 2048 лв. Така председателят на КЕВР се е подписвал за поне 5713 лв., а членовете на комисията – срещу 5222 лв. Това са заплатите без класовете за прослужено време.

В съдебната система заплатите също не са малки, като рекордът принадлежи на Конституционния съд. Председателят му получава заплата, средноаритметична на основните заплати на президента и парламентарния председател. В момента това е 6521 лв. В съдебната система обаче класовете за прослужено време са 2% за всяка година трудов стаж и при примерно 20 години работа председателят би трябвало да се разписва срещу около 9300 лв. месечно. Членовете на този съд вземат 90% от основната заплата на председателя и към получената сума се начисляват класовете.

В добавка, когато им изтече 9-годишният мандат, тези съдии имат право да се пенсионират, независимо дали са навършили пенсионна възраст и дали ще работят след това нещо друго, или не. При това те получават накуп 20 заплати.

На този фон заплатите на тези, които управляват държавата, бледнеят. Поне основните, защото например депутатите, които получават по 3756 лв., имат в добавка класове, допълнение към заплатата за участие в комисии и пари за сътрудници.