Дългочакана новина - парламенът реши на първо четене съкратеното съдебно следствие да не се прилага в случаите на умишлено причиняване на смърт и тежка телесна повреда.

Депутатите обсъдиха днес три законопроекта за промени в Наказателно-процесуалния кодекс с идентично съдържание, които бяха одобрени от пленарната зала.

От БСП предлагаха съкратеното съдебно следствие да не се прилага при случаите на умишлено причиняване на смърт и тежка телесна повреда.

От "Обединени патриоти" искаха същото, но в отделен законопроект. От "Воля" също внесоха законопроект, с който да ограничат обхвата на престъпленията, за които се прилага съкратено съдебно произвоство.

"Хората искат бързо наказване на виновника и затова предлагаме въвеждане на диференцираната процедура по съкратеното съдебно следствие. ПГ на ГЕРБ ще подкрепи промените, защото ние дължим това на нашето общество", заяви от трибуната председателят на Правната комисия Анна Александрова.

Според нея обаче тези промени биха представлявали стъпка назад.

"Дискусията за въвеждането на съкратеното съдебно следствие започва още 2006 г. Евентуалното премахване на института при определени видове тежки престъпления ще доведе до забавяне на процеса и ненаказване на дееца", допълни Александрова и посочи, че в доклад се отбелязва, че делата продължават с години. Според нея отпадането му ще засегне именно близките на засегнатите от тежки престъпления.

Павел Шопов от "Атака" посочи, че трите законопроекта, свързани със съкратеното съдебно следствие, са недостатъчни.

"За мен и трите закона са недостатъчни, за да върнем нещата на мястото им. Да се върнем към времето, в което наказателната репресия има за цел генералната превенция. Не друго и това може да стане само с отпадането на тази привилегия, защото и при трите закона привилегията продължава, но в по-малки размери, но не дотам, докъдето беше до този момент. Рано или късно считам, че отново ще стигнем до старото положение", допълни той.

В залата присъства и министърът на правосъдието Данаил Кирилов.