Къси гащи лишиха от заплата депутат в най-краткото Народно събрание – 45-тото.

Заради неподходящо облекло пловдивският представител на "Демократична България" Манол Пейков не бил допуснат в сградата на парламента, за да получи майския остатък от депутатската си заплата.

Опитът на арстистичния избраник, който преди години издаде "Под Игото" на Иван Вазов на шльокавица, да си вземе парите ударил на камък, защото не знаел, че има дрескод, който бе въведен, след като депутати и журналисти години наред, особено в зората на демокрацията, влизаха в НС по дънки и маратонки, а лятно време - по шорти, потничета и джапанки. 

Случката разказа самият Пейков във Facebook и дори публикува снимка с неподходящото си облекло:

"На вашия добър приятел и бивш депутат (на снимката) днес му отказаха достъп до сградата на Народното събрание (също бивша, но действаща в административна функция) – където трябваше лично да си получи майския остатък от заплатата, заради което пък той чинно донесе телесната и интелектуалната си маса от Пловдив до София.

Причината не е в изтеклата ми депутатска карта – както някои навярно биха предположили. А в това, че бил забранен достъпът до сградата по къси панталони. Един вид – неприлично било. Етикет някакъв имало.

Охраняващият полицай първо ми отказа, после се размисли, обади се на шефа си някъде горе (чест му прави, че поне това опита). Но той също категорично отказа.

И толкоз. Демек ако искаш заплата – удължавай панталона, с което ме хвърли в тотален смут. Имал съм какви ли не мисли по адрес на българския парламент, но никога не съм го възприемал като религиозна институция.

И сега седя отпред и се чудя: какво щеше да се случи, ако бях арабски принц или крал на Екваториална Гвинея, и се бях появил в роба или в традиционна носия? Щяха ли да ми осигурят достъп до тази свещена и дългокрачолеста сграда?...

Мисля си – съвсем сериозно при това – за следващото си посещение тук да си ушия един килт по шотландски маниер (ама от по-високопланинските, дето свършват над коляното), да туря една гайда под мишница (тракийска, без ручило) и да им заявя тържествено, че за моя древен източнорумелийски клан традиционното облекло е въпрос на чест и не подлежи на каквато и да е дискусия. Да видим тогава чии аргументи ще надделеят?"