Двадесет и петата година на века не ни донесе спокойствие във властта, поне такова, което очаквахме след нестабилността от последните няколко години у нас. След години политически хаос и несигурност, България получи свое редовно правителство със заявка за пълен мандат.

То претърпя удари, но не падна.

Кратката равносметка за годината? Правителството е в оставка, а изборите изглеждат неизбежни. 

Кабинетът „Желязков“ устоя на шестте вота на недоверие и сътресенията в коалицията, която го издигна. Историята започва на 16 януари, когато министър-председателят и министрите полагат клетва пред народните представители. Това е 105-тото правителство на страната. То дойде след 2 служебни кабината на Димитър Главчев. Зад правителството тогава застанаха ГЕРБ, БСП и ИТН, които нямаха нужната подкрепа, но бяха с одобрението на АПС на Ахмед Доган. Друга заявка на кабинета бе, че лидерът на ДПС – Ново начало Делян Пеевски, няма да участва във властта, но месеци след това официално бе поканен да участва в нея.

Неформално Пеевски застана зад кабинета, тъй като в навечерието на втория вот на недоверие АПС оттегли подкрепата си към управляващите, превръщайки кабинета в правителство на малцинството. Продължи и разпадът между двете ДПС-та. Джевдет Чакъров – близък до Доган, го изостави и застана до Пеевски в кабинета му. По примера му се поведоха още трима народни представители. Марката за ДПС също отиде при Пеевски, реши съдът тази година.

Желязков се сблъска със серия от кризи – летни пожари, водни кризи и най-вече граждански протести, които започнаха с предложението на управляващите за план-сметката на държавата, но бързо се превърнаха в протести срещу корупцията и властта.

Няколко дни на недоволство, което събра хора от цялата страна по площадите на населените си места, събориха правителството. Оставката бе обявена минути преди да се гласува и последния вот на недоверие срещу кабинета, който най-вероятно щеше да е неуспешен. Това прати страната ни към нови избори, ново разкарване до урните и с надежда за протестиращите, че промяна все пак ще има.

Споменавайки фаталния бюджет, влизаме в 2026-та без такъв. Въпреки предложените две версии, депутатите гласуваха удължаване на стария бюджет за 2025 година, който – иронично, бе гласуван окончателно на 21 март.

Кризите не бяха само в Министерски съвет. Точно отсреща – в сградата на Бившия партиен дом, където днес се помещава Народното събрание, също имаше серия от скандали. Типично – като сблъсъците между Цончо Ганев („Възраждане“) и Явор Божанков (ПП-ДБ), или пък между Радостин Василев („МЕЧ“) и Гюнай Далоолу („ДПС – Ново начало“). Нетипична обаче бе появата на нова партия по седалките на пленарната зала на вече започнал дейността си парламент. Тази партия бе „Величие“, а решението взе Конституционния съд, след като установи серия от нарушения при последните избори за народни представители. Така парламентът стана 9-партиен – нетипично голям брой. Депутатът – лидер на ГЕРБ, Бойко Борисов пък бе компрометиран с твърдение на американския вестник „Wall Street Journal“ за разговор между него и Тръмп-младши за продажба на дял от газопровода "Турски поток" и петролната база "Нефтохим Бургас" срещу отпадане на санкции по "Магнитски" спрямо негови "близки съюзници". Санкционираните българи са Делян Пеевски и бившия финансов министър Владислав Горанов. Разговорът е станал по време на посещение на сина на американския президент Доналд Тръмп в София през април месец. Статия бе публикувана октомври.

Възраждане окупираха трибуната на НС, депутати стигнаха до физически сблъсък

Лидерът на МЕЧ ритна в корема депутат от ДПС-НН - той го нарече "мърша" ВИДЕО

През годината се смени и председателя на Народното събрание. Това стана след призив на Борисов. Конституционалистът Наталия Киселова от БСП бе заменена от красавицата от ГЕРБ Рая Назарян, която не за първи път сяда на председателския стол.

Въпреки че преподава Конституционно право в Софийския университет, Киселова е извършила неправомерно действие, реши КС през ноември. Грешката на Киселова е била, че е отхвърлила еднолично предложеното през май месец предложение на президента Румен Радев да се произведе национален референдум за еврото. Наталия Киселова върна предложението като „недопустимо“ с аргумента, че искането противоречи на Конституцията.

Така депутатите трябваше да гласуват. Дали да се произведе национален референдум, на който гражданите да отговарят на следния въпрос: Съгласни ли сте България да приеме единната европейска валута – евро, през 2026 година? Народното събрание обаче го отхвърли със 135 гласа "против", 81 "за" и трима въздържали се. Дни след това лидерът на „Възраждане“ обяви, че внася ново искане до КС за предложението за референдум за еврото.

Еврото е новото, което ще дойде след броени дни. През февруари тази година управителят на БНБ и финансовият министър подават молба за изготвяне на извънредни конвергентни доклади. Ако ЕЦБ и ЕК примат, че България е покрила маастрихтските критерии - влизаме в еврозоната. На 4 юли 2025 година двете институции обявяват, че можем да приемем еврото. 35 дни по-късно Европейският парламент и ЕКОФИН финализират процедурата.

Въпреки че не цялата страна трябваше да гласува, в Пазарджик ситуацията бе различна. За първи път в историята на града се проведе повторен вот за местен парламент. До новите избори се стигна, след като предходният вот беше касиран, а съставът на Общинския съвет – отстранен. През изминалите месеци управлението на общината беше поверено на предходния съвет.

Въпреки рекордния брой от близо 600 кандидати, кампанията премина сравнително спокойно. В дните преди изборите обаче полицията проведе няколко акции във връзка със сигнали за купуване на гласове, при които имаше и задържани лица. Победител беше партията на Делян Пеевски, която събра 17,13% от гласовете. ДПС-НН бяха последвани от "Продължаваме промяната - Демократична България" - с 11,75%. ГЕРБ останаха шести. Местният вот обаче доведе до скандали не къде да е, а в Народното събрание.

ДПС - Ново начало печели изборите в Пазарджик. Пеевски: Най-хубавото предстои! ГРАФИКА