Югозападните ни съседи доста месеци чакаха да минат парламентарните избори у нас, но скоропостижността на 45-то ни Народно събрание ги изнерви. Почти всеки ден се получават сигнали от двустранни срещи, международни форуми и Брюксел, че е време да падне бариерата пред преговорния процес на Северна Македония за членство. Това е старт и на процеса за присъединяване на Западните Балкани.

Нетърпението е разбираемо. Цели 28 години официална Атина блокираше първата стъпка. Гърците сменяха правителства, преживяха икономическо фиаско, но не мръднаха на милиметър назад от позицията си. Скопие отстъпи, промени конституцията и името на държавата. И от март 2020 г. Северна Македония е член на НАТО. Нещо, без което вратите на ЕС остават заключени. А заявката на страната за членство в ЕС е от 2005 г.

Ето, че сега пред бъдещето се изправя историята. Тя е бреме за всички балкански народи, но най-тежко притиска българи и северомакедонци. Обща до 1878 г. След съединението на Княжеството и Източна Румелия през 1885 г. Тодор Икономов (активен сътрудник на издавания в Цариград през периода 1866 – 1872 г. вестник „Македония“) възкликва: „Така няма ли завинаги да загубим Македония?“ Да припомним, че заглавието „Македония“ цели „да приведе в съзнание заблудените в тази страна гръкомани“.

Тепърва има да става много по-сложно.

Войнишкото въстание през 1918 г. е заключителен сигнал, че е неосъществим националният идеал всички българи да се съберат под едно небе и за първи път изправя българи срещу българи. Септемврийско въстание, атентат в църквата “Света Неделя“… Това е гражданска война, чието ехо още не е заглъхнало.

След Първата световна война и особено след Втората, Белград изцяло доминира т.нар. Сърбославия. Завъртат се няколко поколения, македонците си измислят история с антични корени и не желаят да чуят, че някога са имали нещо общо с България. И никой друг не е бил толкова злостен срещу всичко българско. До днес.

Еничари са знаели корена си, но нищо не ги е теглило назад, напротив. И вардарци знаят, че ние не сме нито татари, нито окупатори, нито фашисти, но забравят за десетките хиляди български войници, загинали по техните бранни поля, за значителните български инвестиции в Македония, не броят подарените танкове. Не помнят, че когато Гърция затвори Солун, пристанище Бургас работеше за тях. Не гледат архивни кадри от възторженото посрещане на българската администрация и фактическото присъединяване към майката родина в годините на двете световни войни.

И защо да го правят, след като задокеанският покровител също не гледа назад. Демократическата партия и нейните екипи около Белия дом споделят идеята за македонски етнос и македонско малцинство в България. Няма кой да прелисти старите доклади на ЦРУ, изпъстрени преди десетилетия с коминтерновски постановки.

Те заживяха гърбом към България, когато нашата граница бе част от Желязната завеса. Тогава имаха излаз на запад от нея. По времето на Милошевич сърбите ръмжаха, че дори българите са по-добре от тях. Обаче България, вече член на ЕС, се влачи на опашката, изпреварена и от изостаналата преди Румъния. А македонизмът е в манталитета на македонците, което значи антибългаризъм. Този багаж те искат да пренесат в ЕС.

Би трябвало да знаят, че преговорният процес с Брюксел няма да е по-лек от одисеята с Гърция. България мина по този път с тежки морални, политически и икономически компромиси. Затвори два ядрени реактора, които можеха да правят икономика още доста години. Въпреки неодобрението на по-голямата част от народа прие откъсването на Косово, с което Западът се изгаври със сърбите. Пропусна през територията си НАТО-бомбардировките над Белград…

Сега в Скопие се надяват, че служебното правителство ще бъде по-склонно да каже „Да!“ Служебен кабинет вече е вземал важни решения. Премиерът Софиянски през пролетта на 1997 г. подготви програмата за членство в НАТО, на 100 процента придвижи и въпроса за въвеждане на валутен борд – новоизбраният парламент само прогласува решението. Но ако и след изборите на 11 юли следващото Народно събрание се окаже толкова несъстоятелно, колкото наскоро прошумялото, по-сложен става диалогът София – Скопие.

Историята е даденост, не може да се променя, не става за продан. Не може след толкова години да се каже, че най-голямата пирамида не е на Хеопс, а на свещения за египтяните скарабей. Василий II завинаги ще си остане българоубиец, поражението в битката при Ключ през 1014 г. – катастрофа за Първото българско царство със столица Охрид. Македонско просто няма.

Така непоклатимо стоят нещата. Португалското председателство на Съвета на Европа изтича в края на юли, втората половина на 2021 г. е на Словения, следват Франция, Чехия, Швеция… От Брюксел настояват България да не използва ЕС за решаване на междусъседски спорове. Със служебно или редовно правителство този проблем наистина трябва да отпадне, но това не може да стане с езика на омразата.

Без да намесваме история, етническа и езикова близост, отношенията между румънци и молдовани, гърци и кипърци, албанци и косовари са добри. Двадесет и първият век очаква българи и македонци да се присъединят към тази компания.

Преди дни беше оповестено, че Великотърновският университет „Св. св. Кирил и Методий“ открива филиал в Северна Македония. Такава лястовица вещае запролетяване…