Ако парламентарните избори са идната неделя, 6 формации с депутати, от които две изненадващи, ще попаднат зад банките в пленарната зала, сочи проучване на обществените нагласи, провеждано от социологическа агенция "Алфа Рисърч".
Представените данни са от проведено в периода 10 - 16 септември допитване, сред извадка от 1023 пълнолетни граждани по пряко стандартизиран начин - интервю по домовете.
И така: ГЕРБ запазва електоралното си предимство пред БСП: 21,5% срещу 18,7% подкрепа.
На трето място се подреждат обичайните заподозрени от ДПС, които получават 8,6 на сто от гласовете на избирателите.
Четвъртото място е изненадващо, защото там е класирана необявената, но заявена вече формация на шоумена Слави Трифонов.
За "Няма такава държава" гласа си биха дали 8,3% от българите, отнемайки симпатизанти от БСП, националистическите формации и Воля, коментират социолозите.
С разпада на Обединените патриоти, преобладаваща част от националистическия вот остава зад ВМРО-НФСБ (4.8%), а доскорошният им партньор "Атака" остава зад борда, тъй като събира едва 1,9 на сто.
Другата изненада е влизането, към момента, на Демократична България в бъдещ парламент, тъй като тя стабилизира позиции (4.1%), но все още е изправена пред предизвикателството да се утвърди и наложи.
С 27.5% лично одобрение за Бойко Борисов и 15% за неговия кабинет, управляващите влизат в есенния политически сезон.
Президентът Румен Радев продължава да се ползва с най-висок персонален рейтинг от политиците в страната – 54.8%, с лек ръст на неодобрението (от 14% на 17%), показват още резултатите от допитването.
През септември, както и през целия период на действие на настоящия кабинет, като най-успешен министър се оценява Томислав Дончев, който добавя 5% ръст в персоналния си индекс, следван от министъра на спорта Красен Кралев. На трето място в началото на учебната година излиза образователният Красимир Вълчев. Тримата са и с най-ясно изразен позитивен баланс между позитивни и негативни оценки.
Закотвени към много ниски нива на обществено доверие остават законодателната, съдебната власт, както и главният прокурор. Само полицията отбелязва плавен позитивен тренд, която в рамките на година постига около 10% ръст одобрение, твърдят от "Алфа рисърч".
Най-проблемни за общественото мнение са ресорите правосъдие, здравеопазване, земеделие.
От "Алфа рисърч" уточняват, че за изход от местния вот е рано да се правят прогнози, тъй като битките ще се решават във всяка една община поотделно.
47% от българите обаче са твърдо решени да гласуват на предстоящите в края на октомври местни избори.
Според социолозите сериозен фактор в развитието на кметската интрига ще бъдат и множеството алтернативни местни играчи, които често получават значителна подкрепа по градове и села.
Около 10 на сто от избирателите са готови да гласуват за такива листи или кандидат-кметове, като на места делът им достига и до 15%.