„Изненадата не е в резултатите и подреждането на партиите, а в изборната активност, и тя е положителна изненада. Повече хора излязоха да гласуват този път. Прекъсна се негативната тенденция, хората показаха, че могат да бъдат активни. На фона на много европейски държави избирателната активност е ниска”, коментира социологът от „Галъп Интернешънъл” Яница Петкова.
Данни при 99.03% обработени протоколи от ЦИК
„Освен че няма да влязат 9, а 8 партии в парламента, има структурно значение за евентуална конфигурация. При 9 формации в Народното събрание за управляващо мнозинство, ще са нужни 4 партии, при 8- могат и 3 формации да са достатъчни”, обясни социологът Димитър Ганев от „Тренд” пред Нова.
Според Петкова 121 депутати няма да бъдат достатъчни за съставяне на мнозинство. „Ще бъде крехко и лесно преодолимо мнозинство. Погледите ще бъдат обърнати към малките партии или „Има такъв народ”, посочи още тя.
„Дори и да има кабинет, тази конфигурация при това Народно събрание с ниската легитимност, предвид ниската избирателна активност, не предполага мандат, който е с хоризонт четири години”, каза Ганев.
„Приемаме за даденост необходимостта от колаборация, но самите политици не са стигнали до това да седнат и да говорят помежду си”, добави Петкова.
