В навечерието на местните избори в България, няма как да не обърнем внимание на основните фактори, от които произтича демократичността на местното управление... или по-точно местното самоуправление. 

Въпросът е доколко то е независимо от държавата или с други думи - централната власт?

Един от основните критерии за демократичност е децентрализацията.

Това е процес, при който държавата отдава управленчески фукнкции на местната власт, с цел по-добро управление на местните общности. Предполага се, че местната власт е по-запозната с регионалните проблеми, отколкото централната. Съответно централната власт дава правомощия на местната да взима решения по определени въпроси, при условие разбира се, че са съобразени с Конституцията на страната.

За да може обаче едно местно самоуправление да е максимално независимо и децентрализирано, то трябва да има на база на какво да поеме определени ангажименти. С други думи - трябват им средства.

Имат ли обаче достатъчно, за да се чувстват независими?

За съжаление в България повечето общини са силно зависими от средствата, които им се отпускат от централната власт. Това малко или много им връзва ръцете и не позволява те да бъдат максимално децентрализирани. Доклад на NALAS сочи, че към 2017 година средно по 63% от бюджета на общините в страната ни са средства, отпуснати от държавата.

През 2015 година този процент е бил 54%, което показва, че зависимостта на общините е все по-силна спрямо централната власт.

Институтът за пазарна икономика например предлага 1/5 от доходите в дадена община да остават в нея. Така всяко работно място и всяка покачена заплата да се отразява в бюджета на общината.

В столицата например и в курортните градове това би се отразило изключително благоприятно за местното самоуправление и демократичността на регионите, тъй като по тези места се извършват изключително много сделки с недвижими имоти, такса смет и облагането на търговията.

Основен проблем за финансовата независимост на общините е, че местните данъци и такси отиват при централната власт, която от своя страна ги преразпределя. Това води до несправедливо разпределяне на средствата и отваряне на "дупки" на регионално ниво, които само запознатата със спецификата на общината местна власт би могла да забележи.

Което ни дава отговор на въпроса - общините в България не са достатъчно независими, за да можем да ги определим като децентрализирани. Те по-скоро са пряко и косвено зависими от централната власт.

В своята стратегия за децентрализиране на общинската власт за периода 2016-2025 година, МРРБ предлага твърде общи принципи, които по презумпция би трябвало да се следват във всяка демокрация. Те са:

- прехвърляне на правомощия и функции от централната към местната власт в основни сектори;

- установяване на адекватно разпределение на ресурси между централното и местното ниво;

- повишаване ефективността на местното самоуправление;

- подобряване предоставянето на услуги с регионален обхват, насочени към инвестиции и растеж

Като основни приоритети са изведени: 

Приоритет 1. Повишаване възможностите на местните власти за предоставяне на допълнителни общински услуги.

Приоритет 2. Преобразуване на делегирани на общините услуги в местни.

Приоритет 3. Създаване на условия за участие на общините в развитието на общинските образователни институции.

Приоритет 4. Повишаване правомощията на кметствата и на директорите на общинските заведения.

Във връзка с финансовата обезпеченост на общините, регионалното министерство ще се цели в разширяване на собствената приходна база на общините и анализ на общинските отговорности.

Целта им е до 2025 година делът на общинските приходи в БВП да е 10%, вместо сегашните около 8. Също така делът на собствените приходи да е 60%, а делът на разходите за местни дейности да е 80%, вместо сегашните 60%.

Какво е важно, за да е успешна една децентрализация?

Децентрализационният процес трябва да облагодетелства всички. Централната власт се облагодетелства, като преотстъпването на приходи на местната власт я освобождава от по-големи по размер задължения, както и от несвойствени за нея функции.

По този начин централната власт остава с повече средства за останалата част от дейността си. И нещо много важно за нас - българите. Децентрализацията ще доведе до по-голяма местна автономия, което означава, че ще може много по-лесно да се търси отговорност за действията или бездействията на местните власти.

Освен това, малкият и средният бизнес се облагодетелстват от предимството да работят изцяло с данъчна администрация на местна основа, а не с централната администрация и да участват по-пряко в разходването на отчислените данъци. Съответно - трябва да се стимулира.

Друг основен принцип е необходимостта от конкуренция между общините. Липсата на конкуренция води до неконтрулеруеми разходи и до свръхобременяване на данъкоплатците. Конкуренцията между общините създава естествен баланс между желанието да се облага повече с цел генериране на повече приходи и желанието да се облага по-малко с цел данъчна конкурентност, привличане на повече бизнес и намаляване на местната безработица.

За да се избегне появата на унищожителна конкуренция, препоръчително би било задаването на всеобща минимална данъчна ставка, под която не може да се пада, както и невъзможността да се освобождава от местни данъци.

Трети основен принцип е необходимостта от минимизиране на предпоставките за корупция на местно равнище.