Подписването на споразумението за сигурност между България и Украйна е неадекватно, тъй като един служебен кабинет е с много малък хоризонт, каза президентът Илияна Йотова пред журналисти преди празничния галаконцерт по повод 45-годишнината на Националния дворец на културата.

GlasNews припомня, че вчера служебният премиер Андрей Гюров и украинският президент Володимир Зеленски подписаха 10-годишно споразумение за сигурност между България и Украйна.

Нито министър-председателят, нито министърът на отбраната, нито министърът на външните работи са информирали мен и президентската институция за посещението в Украйна, за целта му, за състава на делегацията, за намерението за подписване на каквито и да е било споразумения. Премиерът Андрей Гюров недопустимо наруши диалога между институциите и показа липса на институционално възпитание. Подписването на това споразумение е неадекватно, тъй като служебният кабинет е с много малък хоризонт и не може да го изпълни нито със съдържание, нито да го реализира. Подписването на международни документи трябва да става от редовен кабинет и новоизбрано Народно събрание, пре това с много широка дискусия, включително и с българските граждани. Бързината, с която се подписват от кабинета международни споразумения, е обратно пропорционална на бързината, с която се взимат необходимите мерки във връзка с последствията от войната в Близкия изток.

 
 
 
Вижте тази публикация в Instagram.
 
 
 

Публикация, споделена от GlasNews.bg (@glasnews.bg)

По нейни думи служебният кабинет не може да изпълни споразумението нито със съдържание, нито да реализира каквото и да било по отношение на него. „Моята позиция винаги е била, че когато става въпрос за подписване на международни документи, това трябва да стане от редовен кабинет и от избрано ново Народно събрание с една много широка дискусия, включително с българските граждани”, посочи Йотова.

Тя добави, че до момента служебният премиер не е потърсил никакъв контакт с нея, освен едно неуспешно телефонно обаждане. „Сутринта го предупредих, че моята реакция ще е остра, защото не смятам, че е редно да се предпоставят толкова важни въпроси”, посочи Йотова и допълни, че едва днес е получила текста на споразумението.

На въпрос дали се покрива с намеренията, изразени през 2024 г. от тогавашния служебен премиер Главчев, държавният глава посочи, че споразумението „е почти същото”.

„Моята преценка е, че това е един слаб документ. Той е остарял за тези две години, не отчита развоя на войната, няма нищо за интересите на българската отбранителна промишленост”, посочи президентът.

Държавният глава определи споразумението като „един текст, който с нищо не обвързва България и не знам и колко помага на Украйна”.

„Аз се учудвам как много бързо и лесно се подписват международни споразумения, при това за доста дълъг срок от време. Това е обратнопропорционално на бързината, с която се взимат мерки в страната”, каза още Йотова.

„Когато назначих това правителство, поставих две задачи – провеждането на нормални избори, добре подготвени, прозрачни и честни. Втората е адекватни мерки, за да може хората да бъдат преведени през тази криза. Войната в Близкия изток направи така, че да има още една задача пред правителството – сигурността на българските граждани. Призовавам да съсредоточат енергията и усилията там”, посочи президентът.