В дългосрочен план трябва да изградим необходимата степен на ранно предупреждение, проследяване, прихващане и унищожаване на вражески летателни апарати. Това трябва да става в оперативна съвместимост и с възможностите, които има НАТО в охраняването и защитата на Източния фланг, заяви министър-председателят Росен Желязков. Премиерът коментира темата за създаване на европейска „стена срещу дронове“ в контекста на дискусиите в Копенхаген, където Желязков участва в Неформалната среща на Европейския съвет. Премиерът отбеляза, че Източният фланг на Европейския съюз в голямата си степен съвпада с източния фланг на НАТО, а защитата му не е самоцел, а проактивно действие, свързано с провокациите на Руската федерация по границите на страните членки от фланга. Подкрепям виждането, че трябва да се гледа цялата панорама на защитата в 360 градуса, добави още министър-председателят и изтъкна, че е важно Съюзът да не се пази само от една страна. Попитан от представителите на медиите как ще участва България, министър-председателят посочи, че това ще става посредством заявените проекти чрез възможностите по линия на европейския механизъм „Safe“.
Попитан за предложението на председателя на Европейския съвет Антонио Коща решенията, свързани с разширяването на Европейския съюз, да се взимат с квалифицирано мнозинство, премиерът Росен Желязков припомни, че доверието в ЕС се гради и на механизма за взимане на решения. Когато този механизъм изисква единодушие, евентуална промяна на необходимото мнозинство от страна на държавите членки по чувствителни теми, каквато е разширяването, каквато е многогодишната финансова рамка, биха създали лош прецедент, който не е полезен за доверието в Съюза - това е нашата позиция и тя е подкрепена и от всички решения и декларации, които Народното събрание е приело и от програмата на правителството по отношение на разширяването към Западните Балкани, заяви Желязков.
В Копенхаген премиерът Росен Желязков коментира и вътрешнополитически теми за България, свързани с бюджета на държавата. Министър-председателят посочи, че в момента дефицитът е 2,4%. Нашият стремеж е да завършим годината така, както е планирано, а за 2026 година ще внесем до края на месец октомври бюджет, в който дефицитът ще бъде до 3%, заяви Желязков. Премиерът изтъкна, че през настоящата година България има рекордно увеличение на постъпленията - 6 милиарда лева повече от 2024 година.
По отношение на Плана за възстановяване и устойчивост премиерът Росен Желязков изрази очакване в най-скоро време страната ни да получи както второ, така и трето плащане, които са разчетени в приходната част на бюджета.