Гласът на служителите и системните недостатъци в МВР

Дисциплинарното уволнение на Павлин Винчев е прекомерно наказание. Така смята Димитър Хайтов, който е член на Управителния съвет на Синдикалната федерация на служителите в МВР и представител на федерацията за Централна Северна България. Той се аргументира с това, че Винчев е дългогодишен служител с доказан професионализъм и отдаденост и съществуват множество фактори, които не са взети предвид при определяне на наказанието. По думите му, подписката в негова защита, организирана от колеги, не е взета под внимание. Според него подготовката и ресурсите за служителите на терен е недостатъчна. Той отправи призив за реформи и подобряване на условията за работа на служителите в МВР. 

Вижте какво каза още пред Тина Ивайлова -Димитър Хайтов от СФСМВР:

-За уволнението на Винчев? Грешка или несправедливост?

-Д. Хайтов: Случаят Винчев е един резултат. Резултат от функционирането на системата към момента, като се започне от действията, които е извършил злополучната нощ и се стигне до уволнението на същия.Какво имам предвид? Когато работи служител нощно време са много факторите, които му влияят. Има една максима, която не знам защо се забравя: „Кой не греши, само този, който не работи". Неговият случай е показателен, че назад във времето, каквито и добри резултати да даваш, колкото и дългогодишен и опитен служител си, в един момент тези резултати, които се постигат, нямат никакво значение.

Допуска грешка и министерството, системата по лесен начин се освобождава от такъв служител.

Това за нас като организация е недопустимо. И за наше голямо съжаление и практика. Запознати сме с много случаи, с много наши колеги, които се опитваме по чисто законов начин да ги защитаваме. Негласно, официално, със сигнали до нас се натъкваме на именно такива случаи. Някой прави грешка, реакцията на министерството да бъдат по най-безобразен начин наказвани, репресирани.

Случаят е показателен. Винчев е допуснал грешка. Да, трябва да си понесе отговорността за грешката.

-Но трябваше ли да бъде дисциплинарно уволнен?

-Д. Хайтов: Но за нас последната мярка, най-тежката мярка в МВР е именно уволнението. В закона за МВР, в нормативната база на вътрешната, на министерството има доста голяма палитра от дисциплинарни наказания и търсене на дисциплинарна отговорност за различни по вид извършени дисциплинарни нарушения. Но в неговия случай за нас дисциплинарното наказание, което му е наложено, е прекомерно.

-Имало ли е натиск според вас върху него?

Нашите наблюдения са, че дисциплинарно-разследващият орган  в системата, това са комисии от двама трима служители, които извършват проверка по действията на конкретния служител, срещу който се извършил-- има данни, че е извършил някакви  действия, които нарушават нормативна уредба. В случая конкретния на Винчев не мога да твърдя дали така се е получило или не, но факт е, че за нас да се достигне до уволнение, което е най тежката мярка  дисциплинарна в МВР е прекомерно наказание.

Дисциплинарно разследващият орган и наказващия орган, ръководителя, който го уволнява чисто нормативно, пак стигаме до момента, че трябва да съобразява с много факти и обстоятелства, не само уличаващи служителя, но и такива, които  не го карат и не води до това, че той е негоден служител за МВР.

Разследващите, които са разследвали и са извършвали проверка по неговите действия, също разполагат с тази информация, но въпреки това за грешка от страна на колегата се стига до най-тежката мярка. Той за мен е осъден без съд, защото това да го изгонят от МВР, при положение, че назад във времето е проявил такъв професионализъм, себеотдайност към службата  да се освободиш от такъв служител за мене е необяснимо.

И в крайна сметка стигаме до въпроса кой печели от уволнението на Винчев? МВР губи служител достоен, доказал се и това не са празни приказки.

-Близките или роднините родителите на младежите, които са участвали в тази ситуация, те какво печелят  с уволнението на Винчев?

-Д. Хайтов: Нямам отговор на този въпрос, обаче мога да кажа кой какво губи. Да предположим ситуация, която е напълно реална. Винчев е уволнен. Показва вече отвратен от системата, пренебрегва неговите си морални ценности, които е притежавал и решава да мине на другия бряг, по другата страна на барикадата.С неговите познания, опит как се установяват, как се проследяват лица, престъпници, случаи, престъпници, които извършват тежки престъпления. С тези негови умения, ако мине от другата страна на барикадата, кой печели? Не знам дали сте запознати в момента той какво работи, след като е изгонен от система та.

-Да, шофьор на линейка.

-Д. Хайтов: Той избра пряко пак да помага на хората като шофьори на линейки за хиляда лева заплата и той стана шофьор на линейка.

 Хуманна професия. Той може ли да вземе личното си решение и да мине от другата страна и да почне да съдейства или да извършва престъпна дейност? И там възнагражденията на месец нямат да са хиляда лева.

Аз съм убеден, че този служител това никога няма да го направи поради тези качества, които притежава.  Роднините, близките на тези младежи, не знам дали осмислят, че един такъв служител при неговото изгонване и минаване от другата страна, че те след година, две, три, пет могат да са обект на престъпни посегателства от именно такива престъпници, които Винчев досега е трябвало да ги установява, задържа и за тези години не е минал от другата страна. Да не минава от другата страна и за такива служители МВР да се освобождава е така с лека ръка за нас е ненормално, първо.

Второ, обществото не трябва да го допуска, защото в едно такова уволнение на такъв служител никой не печели.  Факт. Косвено се оказва, че всички губят.

-Има подписка в негова защита?

-Д. Хайтов: Трябва да ви кажа, че за период от буквално два, три дена, максимално седмица се събра подписката, която се събра чисто спонтанно. Не се е налагала някаква организация, целенасочено събра се тази подписка.

Ние като организация съдействахме тази подписка да влезне и в дисциплинарното производство. Документирането на неговите действия. Но ако погледнете заповедта му за уволнение, я няма.

 Не се съобразяват нито разследващите, които са проверявали неговите действия, нито  ръководителя съответно, който го е уволнил.

По-голям проблем е кое налага да се стигне до уволнение, до максималния, най-тежкото наказание

И пак казвам служители корумпирани, служители по време на работа, които в свободното си време съдействат на лица, извършващи престъпления. Ние като организация, пък и като служители, и като колеги никога няма да толерираме такова поведение и ръководител, уволнен от такива служители, ние ще го приветстваме.Само че случаят на Винчев не е такъв. И поради тази причина синдикалната ни организация прави всичко възможно, включително с юристи, да му помогнем на ниво съд.

Надяваме се и вярваме, че българският съд ще вземе тези факти и обстоятелства и ще си вземе своето решение обективно. На това се надяваме в момента. Ръководството как е възприело неговото поведение

-Не подлежат ли на наказателна отговорност и момчетата, шофьорът, който кара въпросния автомобил, който влиза в тяхното платно, вижда се как ги преследва през цялото време, има записи от камери? Спират, бягат от проверката. Това не е ли също наказуемо?

-Д. Хайтов: Пътното хулиганство е наказуемо, административно. Водачът на автомобила с тези си действия търпи административна отговорност. Това е първото. В случая има ограничение за затъмняването на стъклата предни, предно челно стъкло, обзорното стъкло и страничните на водача. В случая  са и задните, допуска се такова затъмняване, но това е попречило на колегата, когато са спрели автомобила и са провели разговора с водача,  да установи отзад дали са, дали имало други пътници. Ааа, колата е с две врати отзад, не е имало врата, той няма как да разбере отзад има ли хора или не.Това е първото. Второто, след като са спрели и колегите са легитимирали, че са от полицията и са разпоредили на водача да отбие вдясно и спре, именно тези видеа, които излъчихте, се вижда ясно, че те имитират едно отбиване вдясно, след което въобще не спират, превеждат автомобила на по-ниска предавка и рязко ускоряват скоростта.

-Бягат от полицейската проверка?

-Д. Хайтов: -Видно, че бягат от полицейската проверка. Именно,  в такива случаи законодателят е дал две хипотези, на тези, на такова действие да се търси административна отговорност, ако е с по-висока обществена опасност и наказателност, има като разпоредба. Бягането от полицейската проверка, освен нарушение, е възможно, доказвано по съответния ред и да е и престъпление.

-Тогава има ли право полицията да стреля в такъв случай?

-Д. Хайтов: Полицията чисто нормативно много добре е записано в разпоредбата кога може да използва оръжие или не. В случая има пропуск от колегата. За този пропуск е задължително да носи своята отговорност.

-Той казва: интуитивна стрелба?

 -Д.Хайтов: Интуитивната стрелба, да.Полицейските служители се обучават именно на такава интуитивна стрелба. Но интуитивната стрелба,  е разписано много категорично кога може да се прилага. В случая има негов пропуск. Но тук,  има сериозен проблем с обучението, тъй като в най-малко случаи той е формално, на книга. Проблем на системата. Ако ви върна не много отдавна, за кратко време имахме много убити колеги, именно от водачи на автомобили, които хулиганстват по пътищата, а в случаите извършваха и престъпления, свързани с нелегална миграция, по друг повод. За кратко време имахме служители, убити именно от лица, бягащи от полицейски проверки. В най- новата история на МВР това е прецедент.

Тези случаи дават отражение на самите служители. Всеки, който работи на улицата на терен, си дава сметка и си  обръща внимание на собствените си действия при такава ситуация аз, ако бях на мястото на колегата, как щях да реагирам?

-Какви са практиките в другите държави?

-Д. Хайтов: Тук в това отношение работата със състава, меко казано, не е в този капацитет, в който трябва да бъде. Ние като синдикална организация имаме контакти и знаем практиките по такива случаи в държави от Европейския съюз и то повечето държави, включително държави като Сърбия, Македония, Румъния, на нас съседни държави.

Там практиката е такава: служител като допусне грешка пропуск, той не се наказва. Събира се звеното, състава, който е участвал в операция, в мероприятие, заградителни, различни... Прави се така нареченият дебрифинг. Колегата какво е сгрешил? Обръща се внимание на колегията и останалите да не допускат тези грешки. Съответно се набляга на обучението и на останалия състав именно да се избегнат, да се избегнат тези грешки, включително неправомерно, неправомерна употреба на оръжие.

Докато в българската полиция това не се прави, не се анализира или ако се прави и анализира някъде, то е формално, на документ и в такива екстремни ситуации нашите служители действат интуитивно.

 А не възможно по най-добрия начин. Има го и другия момент. Натоварването на състава също не се отчита.

-Доколкото разбрах, Винчев тогава е бил близо 72 часа на работа?

-Д. Хайотов: -Да, това е разследващите, които са извършили проверка по неговият казус също предполагам са го знаели, ако не са знаели и са имали възможност да го проверят и установят. Да не говоря, че е тяхно задължение в крайна сметка.

-В неформален разговор той ми сподели, че не е от сега или от месеци преди това. От години той е искал да бъде преместен от звеното за тежки престъпления, защото е чувствал една такава умора и прегряване, бъгване?

-Д. Хайтов: -Тук е моментът и мястото да попитаме къде е Институтът по психология на МВР? Кой се грижи за  реалната преценка в екстремни ситуации и служителя дали е преуморен, дали има нужда от почивка или служител, който вече сам себе си усеща, че е възможно да допуска грешки и има нужда да смени направлението на дейност, да смени структурата. Това засега никой не го интересува в МВР, именно служителя, конкретния служител в какво емоционално състояние. И чисто нормативно служителите с тяхното психологическо състояние моментно има цял институт по психология на МВР. Не обичаме да спекулираме с трагедии, но скорошния случай с колегата, който се самоуби. Обеси се демонстративно в  покрайнините на София.

-Той също щеше да бъде съден за това, че е стрелял?

-Д. Хайтов: Именно и там се касае за стрелба. Там за съжаление е летален край. Тогава направи ли се дебрифингът?

 -Не, не се е направил.Ние този аналог дори го посочихме в първия материал, който пуснахме, защото също зададохме въпроса трябва ли да има още такива служители, които демонстративно да си посягат на живота, за да изоставят техните семейства, защото системата не застава зад тях. А можеше. Вие казахте преди малко, че може той да мине от другата страна с неговите познания, а можеше и да е и от другата страна да има сега и втора плоча на дирекцията на плевенската полиция, защото, доколкото разбрах и баща му е починал. Пометен от джигит?

-Д. Хайтов: -Аналогичен случай като неговият. Ето тук за нас е скъсана връзката между ръководството и изпълнителния състав. Този състав на най-ниското ниво, младши изпълнителски състав, изпълнителски състав, точно това е формулировката в закона за МВР. Връзката е скъсана, дали от ръководството на средно ниво, дали преките ръководители на места. Ние стигаме до случаи и ни стават известни преките ръководители, те самите проявяват някаква неадекватност.

 -Тези преки ръководители не са ли били някога на терен, преди да станат ръководители?

-Д. Хайтов:- Били са, но назад във времето, тези ръководители някой път  изпадат в една дупка по отношение на това, че те трябва да се обучават прекия му подчинен. Само че,  много съм скептично настроен. Обучителя, прекия ръководител, дали той самият обучен, на какво трябва да обучи колегата си, в случая подчинения. Прекият ръководител интересува ли се от състоянието си на прекия си подчинен служител?Интересува ли се от неговото моментно състояние? Тук има много въпроси и ние като синдикална организация поставяме тези въпроси вече шестнадесет години и затова говорим за една цялостна реформа, а не реформа да съкращаваме състав, да местим състав и да сменяме абревиатури, а наистина за една сериозна реформа.

И тук стигаме пак до момента, както е записано в закона за МВР, стигаме до социалния диалог. Той трябва наистина да се състои, да го бъде и да има едно партниране. В диалога трябват две страни. Много често едната я няма. Нямаме ли диалог, всички грешки и пропуски на системата потърпевшите са и е за сметка именно на състава, който е на терен. Те са бушоните.

-Тук в случая може да се окаже, че този диалог липсва и заради нещо друго, защото когато има намесени лични отношения, става въпрос, че простреляното момче има такива данни, че по някакъв начин неговите и един от неговите родители се познават с ръководството на областната дирекция на МВР Плевен. Тогава вече е още по-лошо, защото ако това се окаже, че е така, разбира се, тук говорим без доказателства, но и това го имаме като информация?

-Д. Хайтов: -Значи при нас имаме една такава поговорка „Дружбата си е дружба, службата си е служба." Дали е имало такива зависимости и такива контакти или там, поне лично не знам, нямаме такова наблюдение в конкретния случай, но ако някъде някой ръководител в страната на МВР си позволява поради такива контакти, които описвате, да не си изпълни служебните задължения и да не си защити състава, то в такъв случай  стигаме до въпроса такива ръководители защо то въобще са в системата, камо ли да заемат ръководни позиции.

-Дайте си сметка, че утре някой друг полицейски служител ще направи грешка и тогава всичките неща, които е правил през годините и както казва Павлин, всички награди отидоха...?

-Д. Хайтов: -Това не трябва да се допуска.

 -Тогава кой застава зад вас? Кой е?

-Д. Хайтов:- Това не трябва да се допуска. Всеки служител, особено млади, млади колеги, разчитат, че зад тях трябва да застане системата на МВР като система и тука не трябва да влияе кой с кого се познава и какви взаимоотношения има. Това трябва да се случи. Не трябва да се случва следното: някой да взима решения поради познанства. Не трябва да се взимат  отношение към служители, на които би трябвало да се разчита на базата да си вържем гащите.

-Ние си направихме труда в продължение на няколко вечери, видяхме къде се събират тези момчета с тези тунинговани автомобили, как правят отсечки, гонки и така нататък. Още повече, че имаме сред тях човек, който ще излъчим, имаме момче, което каза, че масово се употребява наркотик трева с CBD, която не се отчита на драг тестовете. Въобще този проблем как ще бъде решен? Той не е само в Плевен. Сигурно и в други градове се събират и се правят тези неща, то утре някой друг ще тръгне да засича някой друг полицай, други полицейски служители, които имат специална задача и са с цивилна кола.

Още повече, че за тези, които не е ясно, сектор или звеното „Тежки престъпления“, тези полицейски служители не носят полицейски униформи. Това го казвам във връзка, че тези младежи твърдят, че те не приличали на полицаи като нямат полицейска униформи. Утре може би някой друг ще реши, че трябва да притеснява някоя цивилна полицейска кола, защото не знае, че са полицаи. Ще тръгнат да притесняват някоя жена- с дете в колата. Защото малко преди това, така по данни на това, което ние разбрахме е, че едно момиче е било засечено от същите тези момчета, малко преди да попаднат на полицаите?

-Д. Хайтов: В МВР как се упражнява пътен контрол е уредено нормативно. Как се прилага на практика и дали се прилага в пълния обем е друга тема. Тук специално за тези примери, които давате, министерството предложи една от мерките и законодателно промени по отношение на това такъв контрол над такива хулигани на пътя да стават и с най-обозначени коли, цивилни. Което се очаква да даде резултат. Защото на всички в държавата ни е ясно, че когато видим униформен автомобил на полицията, всеки що гледа, влиза и започва да спазва правилата. В момента, в който го подмине, вече поведението на водача става съвсем различно.

Опитът, който ние го имаме като синдикална организация с колегите полицаи в страните, които изброих, те отдавна са въвели този метод. Служителите са униформени, но автомобилите - не. По никакъв начин тези автомобили не се различават от основните, които се движат в трафика.

Това, ако се приеме и тези разпоредби, когато станат факт, резултатите се очаква да са положителни, защото в момента да си пресветкаме със светлините, да предупреждаваме, че има полиция напред или да си пуснем навигацията, която също да ни предупреди, че има полиция напред, това вече ще слезе, ще се минимизира до такъв начин и до такава степен, че ще станат безполезни. И водачите на пътя ще трябва известен период от време, но тогава ще проумеят, че всеки един автомобил, който е пред тях или зад тях е възможно да е полицейски автомобил и служители, които упражняват такъв контрол.

Между другото, случаят с Винчев е показателен. Тези младежи въобще не са предполагали отпред, че е полицейски автомобил. Те затова са си позволили да се държат по този начин.

Колегите, въпреки че са излезнали по други задачи, а не да упражняват контрол на пътното движение, не са си затворили очите. Изпълнили си задължението като полицаи да вземат отношение по това поведение на тези младежи, в случая водача, който е бил в автомобила.

И за това, че не са погледнали наляво  и да се направят, че не го виждат автомобила зад тях какво върши на пътя, имаме резултат. Негативен резултат.

-Да, но тези лица явно разчитаха на това, че няма камери или не, или не знам на какво, след като си даваха брифинги още следващите дни и така и родителите им обясняваха как те са карали?

-Д. Хайтов: -Разчитали са на безнаказаност. На това са разчитали. Разчитали са на това, че в обществото масово се оплюва полицая и колко полицаите са ограничени в техните действия. На това разчитат.

-Те и в момента, ако не бъдат наказани по някакъв начин за тези им действия, те пак така ще живеят с това чувство за безнаказаност. И утре, както е случаят станал месец след това в Кнежа, простреляно момче по същия начин не е спрял на полицейски контрол и е форсирал и е избягал.

-Д. Хайтов: И тук опираме вече до мотивацията на целия полицейски състав да не проявява нетърпимост именно към такива водачи. Само че полицейският състав да се раздаде, да проявява такава нетърпимост и да си свърши професионално,  задълженията и да не се стига до грешки, пропуски в изпълнение на служебните задължения, на този състав, който е на улицата, който работи на терен, му трябват ясни и прости правила.

Ние като организация това желаем, за това пледираме. Да се стигне до момента чрез реформи на този служител да има ясни и прости правила.

-А не пледирате ли също и въобще да се прекрати тази дейност с тези гонки ?

-Д. Хайтов: Основната ни дейност е да си защитаваме служителите и ние, по всички законови начини се справяме към момента. А, за реформата, която говоря, вече е задължение на политиците. Първо политическа воля. Второ, министерството при ръководенето си на състава да обърне внимание на състава: обучение, обезпеченост, качества. И оттам нататък да му създаде работния комфорт, ако мога така да се изразя, те спокойно да си изпълняват служебните задължения. Да се направи всичко възможно да не се работи под натиск и стрес, за да може този състав, който е изпълнителен и на изпълнителска длъжност, излезе на улицата да може да работи първо спокойно, второ да е така подготвен, за да не допуска каквито и да било грешки.

-Утре в примерно в два или три часа през нощта една майка с детето си, бебе няма на кой да го остави, ще тръгне към Спешна помощ или някъде, за да го кара на лекар. Някой ще и се залепи и тя ще направи грешка. Тогава като стане белята, тогава кой ще бъде наказан? Дали тези родители на тези момчета тогава ще излязат и пак кой ще бъде виновен?

-Д. Хайтов: -Ако беше някой тръгнал да пресича на петдесет метра по-напред над продължението на улицата на разстояние и със скоростта, която тези младежи бягат от полицейската проверка, вероятността да стане по-трагичен случай, да стане, да имаме ситуация с летален край е напълно възможно. Тук в момента говорим за късмет. Тези момчета, когато бягат от полицейската проверка, просто никой не минава.

Сега сме свидетели на раздвижване именно в тази посока да се предлагат чисто законови промени, които към момента наистина са адекватни. Въпросът дали не са закъснели. Точно тук в плевенския район имаме трагичен случай.

Защо трябваше да се случи това, че да започнем да мислим в тази посока, като самите служители на терен тази необходимост са осъзнали доста отдавна, но  кой ги попита тях. Да седнат, да си говорят тези, които са на терен с тези, които са в кабинет, в кабинета зад бюрото. Тук опираме до социалния диалог, до партнирането. Скъсана е връзката между ръководител и изпълнител. Тази връзка е нарушена не навсякъде, не винаги.