2816 жени и 935 деца са жертва на домашно насилие, сочи статистиката на МВР за 2021 година. Това с прости думи значи, че всеки ден 7 жени и 3 деца биват бити, насилвани и обиждани от съпрузите и бащите си. Това е статистиката на подадените жалби в МВР, колко обаче реално са жертвите, не е ясно. Ясно е, че част от подадените жалби завършват с убийства. На жертвите. Защото насилникът не е бил наказан навреме. 

За убитите жени и за жертвите, които мълчат. За страха, за срама и за вината. Какъв е профилът на насилника? И този на психопата? Разказваме сега с екипа на GlasNews: 

„Отскоро съм семеен, ново начало поставям в живота си. Не искам съпругата ми да научава за това. Тя не е българка и ще станат доста сложни нещата.”

С тези думи ни посреща Валери Иванов от Троян. Известен е с прякора „Мебелиста” заради професията си. През 2010 г. убива съпругата си Виолета в семейния им апартамент. След това разчленява тялото й в цеха си за мебели в Бели Осъм. За зверското престъпление е осъден на 14 години и 11 месеца затвор. Мотивът според магистратите - патологична ревност. От година Валери е на свобода. Излиза предсрочно от затвора в Ловеч за добро поведение. Откриваме го във Варна. 

Не желае да си спомня миналото. Не говори и в дните, когато бившата му съпруга Виолета е обявена за издирване. Разследващите от Ловеч тогава търсят съдействие от криминалисти от Института по психология към МВР за разрешаване на случая. 

„Имаха развод, но живееха заедно. Насочихме се към това, че евентуално той може да е човекът. Той е последният, който я е видял жива…”, спомня си криминалният психолог Тодор Тодоров. 

„Оказа се една доста мрачна картина, тъй като излезе, че той я е пребил и удушил. Дори имаше такъв момент, че той първия ден я закарва в работилницата и я нарязва на части, опитва се да я изгори. Не успява, тъй като човешкото тяло не гори така лесно. Прибира я пак, пак преспива в едно помещение, където работят работниците. И чак на другата вечер го пренася и го погребва. Укрива частите, заравя го в земята”, разказва Емил Пенов - криминален психолог.

„Имаше доста видими показатели на чувство на страх от това, че ще има санкции, наказания…”, обясни Тодоров.

Въпреки или заради страха, Валери прави самопризнания. Така разследващите стигат до разчлененото тяло на жена му Виолета в работилницата му в село Бели Осъм. Съселяните му отказват да повярват, че е убил жена си, и правят подписка в негова защита. Според психолозите това е един така чисто психологичен механизъм на отричането на хората, които го познават.

От свидетелските показания обаче става ясно, че Виолета неведнъж е била пребивана от съпруга си приживе, но не е подавала жалби в полицията. Днес Валери твърди, че иска да започне нов живот. В същото време порасналият му син живее като отшелник в бащиния дом на майка си. Не иска да говори за нея и баща си.  

И докато Валери Иванов иска да забрави миналото, тройният убиец от Осиково – Манчо Панюков, не спира да се заканва на близките на жертвите си. Докато лежи в затвора, той няколко пъти праща заплашителни писма. “Загубих миналото си, нямам настояще. Оцелях, за да накажа виновните", пише в едно от тях. 

„Тормоз, тормоз, тормоз. Години. Започна да се обажда тук, да пише писма от затвора. Един път пусна на племенника ми 12 страници. Писал, писал, писал. Че щял да се върне, щял да излезе от затвора, щял да утрепе сестра ми, на сестра ми сина и леля ми. Ще почне с тях, а нас ще ни остави. Тормоз”, разказва Фикра Парапанова за убитата Биляна, съпруга на Панюков.

„Тези хора живеят години наред в страх. Те също са жертви на насилие извън това, че са преминали и преминават през най-голямата трагедия в живота си - загубата на децата си. Те продължават да бъдат жертви на същия този насилник”, смята психиатърът д-р Цветеслава Гълъбова. 

13 години по-късно в гърменското село Осиково още помнят едно от най-зловещите и тежки престъпления в историята на България. Манчо Панюков излежава две доживотни присъди. На 4 февруари 2009 г мъжът заколи двете си деца и подпали семейния дом на съпругата си Биляна, която месец след това почина от тежките изгаряния. Малко преди трагедията, жената го напуснала.

„Той запалва и закарва двете дечица. Точно там, където си събухте обувките. Там убива мъничкото, отрязва му главичката. Аз го взех на ръце: "Иве, Иве, Иве!" А той с едни черни очи. Отворил очите. Аз не знам нищо. Аз съм го гушнала и знам, че си е живо: "Иве, Иве, Иве!" И не ми приказва. Вървя надолу, къщата гори. Не ме интересува къщата. Не знам и с дъщеря ми какво става. Мъжа ми не мога да видя. Вървя надолу и викам: "Помощ, помощ, помощ!". Една улица нататък Еди видял какво става с братчето му и почнал да бяга. Хванал го там. Точно отидох на гледката как голямото е на земята. Всичко видях, и съм паднала там. Видях детето, беше там. Каквото беше направил, всичко видях. Стана ми лошо, паднала съм. Мъничкото са го взели у една леля са го откарали. После видях Биляна, викаше: "Мамо, боли ме!". Ама ще ми дойде ли на мен в акъла, че тя е толкова изгоряла. Няма кой да ги откара в болница. Всичко живо се скри. Страх ги е. Едно момче ни помогна. Качва Билянка в колата. Тръгват, но се връщат за баща й. Тя тогава вижда всичко: "Мамо, той ми закла децата!", разказва Фикра Парапанова.

По думите на бащата на Манчо, той съжалява за стореното.  

„Липсват му много. Снимките му изпратих, всички на него, на жена му. Трябва да му простиш, дете ти е. Животът вече е безсмислен. Те живяха толкова хубаво. Какво стана накрая. Изведнъж избухна и приключи историята. Това са две внучета, снаха, той в затвора”, разказва Панюков. 

Заради преживения ужас година след това умират петима от близките на семейството. Приживе жената постоянно била подлагана на жестокост и тормоз. Насилието обаче оставало зад стените на дома им. Никой от роднините на съпрузите не знаел за това.

„На 4 февруари децата закопахме. На 4 март майка ми. На 8 март на сестра ми мъжа й. На 4 април Билянка си отиде, дъщеря ми, не издържа. На 11 ноември на голямата ми сестра, те по 20% изгорели с другата ми сестра, мъжа й и той си отиде. Остана на мен ходене по мъките докато имаме ден. И така. Мъжа ми си го изписаха въглен. Благодарни сме не само на селото, на околията. Събраха се пари. Всичко живо помогна. Покрихме къщата. Прозорци, врати, всичко ни е от хората. Ей този анцуг ми е от тогава. Дрехи, храна, всичко ни събраха.  Но тях ги няма.”, допълни Фикра.

Няма ги и Дарина и Никол, а убиецът им Викторио Александров все още чака окончателната присъда от ВКС. Софийският апелативен съд му наложи доживотен затвор, който той обжалва. В края на октомври 2018 г. той простреля съпругата си и дъщеря им на 1 годинка, след това   направи неуспешен  опит да се самоубие. 

Няма я и Евгения, жената която бе убита от съпруга и, а тялото и захвърлено в куфар. Орлин и баща му направиха пълни самопризнания за случилото се. Разследването още не е приключило и делото не е влязло в съда. Бащата на Орлин, който е обвинен за съучастие, вече е на свобода. 

За всичките тези случаи, експертите са на мнение, че извършителят е психопат.

„Категорично става дума за такива хора, защото тук не говорим за тежки престъпления в състояния на афект. Това би могло да се случи на всеки човек и с най-добрата лично стова структура. Не говорим за насилници, за агресори, за хора,  за които това е начин на живот.”, обясни Цветеслава Гълъбова.

Че е психопат, са категорични и психиатрите прегледали Тодор Димитров от Добрич, който през 2016 година уби майка си. Пред разследващи и психолози признава вината си 8 месеца след убийството, когато баща му открива тялото на Руска Димитрова в гараж в къщата им. Жената е била жертва на домашно насилие дълги години. За тежкото престъпление Тодор е осъден на 30 месеца затвор. Към днешна дата твърди,че е невинен и е  жертва на психически и физически тормоз от полицаите. 

„Вас ако ви бият, какво ще кажете? Аз получих гърч, ако не бях получил гърч, нямаше да спрат да ме бият. 16 часа да ядете бой. Тя пиеше много хапчета. Обаче и баща ми много я биеше. Разберете ме, аз не съм извършителя. Няма да го направя това нещо, не съм аз.”, твърди Тодор Димитров.

Извършената проверка още тогава доказва, че не упражнявано полицейско насилие спрямо него.Тодор сам е изсценирал гърч и се е наранил при падането, установява медицинската експертиза. Екипът ни се сдоби със запис от неговите самопризнания. 

„Стана неволно и аз я блъснах, и тя падна и се удари в камината и като видях,че не може да диша, тогава вече я взех и я сложих в  одеялото и я закарах. Това се случи към 18:30-19:00часа. След това се скарахме. Нещо имаше вкъщи, дето не съм свършил и тя ми каза: „Ей това там.” Вика: „Защо не си свършил това, защо не си свършил онова?"Аз се ядосах, и тогава  я бутнах.Уплаших се и затова не се обадих на никой. ”, казва в самопризнанията си Тодор.

Пробва да разчлени тялото на майка си, но се отказва. 

Какво означава психопат? И по какво да ги познаем?

„Психопатите са хора, при които има много голям дисбаланс между тяхното рационално ниво и емоционалното им ниво. Много често те са рационално интелигентни, но емоционално неинтелигентни. Емоционално студени, това са хора за които постигането на собственото им емоционално изживяване е цел номер едно.Те изобщо не са склонни да се съобразяват с обществените норми на поведение, но не защото не ги знаят. Те отлично ги знаят, просто не желаят. За тях е най-важно да постигнат собствените си цели, на каквато и да е цена.Да преминат за съжаление, в някои случаи през трупове. На никого от тях на челото не пише, аз съм психопат.” обясни д-р Гълъбова.

Според майката на Дарина Министерска - Ваня, човек никога не е подготвен за среща с психопат.

„Сега като връщам лентата е имало такива сигнали, но когато човек не е подготвен няма как да ги разчете.”, каза Ваня Министерска.

„И тук вече стигаме до това колкото повече жертвите мълчат, толкова повече това нещо ще се случва. В България сме царе на това, особено близки и познати, да знаят, че има такъв проблем да преглътнат и да замълчат. По отношение на домашното насилие, трябва да има сериозна гражданска активност. Защото ако си казваме: той е много готин човек, винаги поздравя и после това винаги се случва по един и същи начин.”, смята Тодор Тодоров.

„Този проблем според мен години наред е заритан под килима на властта и той ескалира, аз винаги го сравнявам с една река, която при наводнение излиза от коритото и наводнява всичко. Ние го виждаме. Не искам да съм зъл пророк, но мисля ,че нещата тепърва ще се усложняват.”, подчерта Ваня Министерска. 

За превенцията и работата на институциите. За промените в закона за домашното насилие. Къде и как да потърсите помощ? Какво е психическо насилие? Говорят жертвите. Следва продължение!