Кога тишината боли?

„Мамо, не искам да ходя на детска градина…“

Едно четиригодишно момиченце рисува сълзите си. Една майка записва гласа ѝ. А една държава – мълчи. Досега! Историята започва с думи, които никой родител не иска да чуе. Думи, изречени от дете, което е избрало да говори, защото повече не може да мълчи. История, която не просто разказва, а напомня колко страшно може да бъде мълчанието. Вижте трета част на разследването: „Скритата истина в една детска градина“ - Кога тишината боли?

ВИДЕО

История, която институциите се опитаха да заглушат.

„Има случаи, в които родителите не подават сигнал. Има и случаи, в които не лекуват децата си. И тук говорим за темата табу: „Какво ще кажат другите, ако се разбере?“„Какъв срам ще е за семейството?“И отново жертвата е виктимизирана – не само от насилника, но и от семейството си. Защото някой се страхува какво ще си помислят хората“, обясни криминалният психолог Христина Алексиева.

За да избегнат това, и заради бездействието на институциите, в търсенето на справедливост, Петя и Динко избраха да не мълчат. Много от нещата, които ни разказаха, спестихме в първите две части. Заради изказвания като това на директора на детска градина „Радост“ - Афродита Данданова:

„Значи те прикриват нещо чрез нашата градина. Може те да правят нещо – ние откъде да знаем? Това го чух от „Закрила на детето“. Те казаха, че има нещо в семейството, а бащата го нямаше често. Може не бащата, а майката. Всичко е възможно.“

Решихме да излъчим още от разказа на родителите – за извращенията, споделени от детето пред тях и пред психотерапевта, който работи с момиченцето.

„Тези записки са от първите пъти, когато дъщеря ми започна да споделя. Сигурно дори съм пропуснала нещо, защото не седнах веднага да ги запиша.

Стискала е пръстите ѝ, извивала ръцете ѝ, удряла я по лицето, по брадичката, по крачетата, настъпвала я. Стискала е врата ѝ, удряла я е, при което е казвала, че ѝ е ставало. Натискала я е по интимните части. Първоначално така го беше споделила. После разказа за други неща: че я е удряла по гърба и корема под претекст да седне. Казвала ѝ е да не говори, защото ще я набие. На по-късен етап, след разпита в Синя стая, започна да разкрива още по-страшни неща, че Герова я е бодяла с игла в гърдите, че ѝ е залепвала тиксо на устата, че е слагала найлонова торба на главата ѝ и я е връзвала с обувни връзки около врата. Казваше, че ѝ е било топло и е започвала да се задушава. Разказа, че я е карала да сяда на столче, връзвала е краката ѝ и я е бутала, за да пада. Връзвала е китките ѝ с мокра кърпа. Казваше, че и на куклите прави така, защото така е виждала.

Тези жестоки разкази дойдоха след разпитите. Те я върнаха в ужаса. Аз нищо не я питах. Тя сама започваше да разказва, когато я къпех. Караше ме да седна на тоалетната, тя сядаше в мен и започваше да говори. Психотерапевтът каза, че това е показателно, случвало се е именно там. Казва, че Герова я е заплашвала с нож, че щяла да я пореже. Това го потвърди и пред терапевтката. Като я попитах откъде е взела ножа, каза, че е от кухнята. После детето казва, че избягала при леля Ирина и ѝ казала какво се е случило. Многократно е забелязвала, че леля Ирина и Герова се карат. Леля Ирина казвала, че ще напусне, ако Герова продължава така. Разказа и нещо, което дълго време не можех да осмисля, че Герова пишкала в бебешко шише и я карала да пие от него.  Дъщеря ми отказвала. Герова я е удряла с юмрук по носа и ѝ потекла кръв. Тогава пак избягала при леля Иринка за помощ, а тя я избърсала и ѝ казала да стои при нея. После Герова пак дошла и пак я ударила. Детето разказваше: „Леля Ирина ме бърше, Герова ме удря.“ Имам спомен, че ми се е струвало лицето ѝ леко подпухнало. Тогава не направих връзка. Разказваше още, че Герова е късала трева навън и я е карала да я яде, или я е пъхала в устата ѝ. В някои случаи я е карала да носи памперси, да смуче биберон, наричала я е „бебе“. Взимала е биберон от яслата и я е дундуркала, карала я е да смуче биберон, който никога преди не е ползвала.  Герова карала детето ни да я пипа по гърдите и когато отказвала, я натискала силно. Всеки път, когато се съпротивлявала, я удряла. Докато ядяла, я натискала по гърлото, така че ѝ се повръщало. Няколко пъти ми е казвала, че я карала да пие вода от душа, докато я къпела. Удряла я е многократно по главата. Спомням си една вечер, когато  детето се събуди от болка в главата – тогава не разбрах, че това е сигнал. Сега изпитвам вина. Много пъти е сигнализирала, а аз не съм разпознала знаците“, разказва Петя Кашикова.

„Когато си родител и чуеш такива неща, това те съсипва. От една страна те гневи, но от друга, гневът се обръща и към самия теб – че водейки детето си там, си допринесъл това да се случи. Това е много тежко чувство за вина. Тези родители не са виновни. Те са изключително измъчени, но запазват контрол, което е впечатляващо“, смята криминалният психолог Тодор Тодоров.

„Имам съпруга, деца, живот. Някой трябва да се грижи за тях. От невинен е много лесно да станеш виновен. Всеки знае какво ще кажат в новините: „Мъж уби жена.“ Истината никой нямаше да научи, а щяха да повдигнат обвинения срещу мен. Вече имаме опит с Поморийската прокуратура“, сподели бащата на детето - Динко Кашиков.

„Леля Ирина ѝ е казвала няколко пъти да ми каже да я заведа на лекар, но детето не е споменавало. Аз съм чувала как Герова ѝ казва „няма да казваш на мама и на тати“. Чувала съм го лично, докато вървят. Леля Ирина ѝ е казвала да я водя на лекар, да я прегледат, но така и не ми го е предала. Леля Ирина много пъти я е пазила,  взимала я е при себе си в кухничката, за да не я закача Герова. Но когато леля Ирина напусна, детето тогава започна да говори“, допълва още майката на детето - Петя Кашикова.

Според психиатърът Цветеслава Гълъбова, физическите посегателства и заплахите да не говори, са типичните механизми на контрол.

„Педофилът трябва по някакъв начин да стигне до детето – дали чрез предразполагане или чрез заплахи. Винаги решава индивидуално как да подходи.“,  каза д-р Гълъбова.

„В историята, която детето разказва, има много конкретика. Единственият вариант то да я възпроизвежда така подробно, без да се е случила, е някой да му повтаря непрекъснато същите неща. В този случай това е невъзможно.
Особено историята с шишенцето и урината. Това са фетишистки прояви, характерни за определени сексуални разстройства. Те по-скоро се отнасят до въпросната госпожа, отколкото до родител, който е психически здрав.“, обясни Тодор Тодоров.

Според криминалните психолози, това не е първият случай, в който Мариета Герова постъпва така с дете.

„Когато жертвата реши да говори, това изисква много голяма сила и осъзнатост от нейна страна. Това е един дълъг процес, докато стигнем до момента, в който жертвата сподели за това, което ѝ се е случило. И е тъжно, че прекалено много деца стават жертва на насилие, независимо от неговата форма, но то остава някъде там. Когато съм работила и с колегите по случаи с педофили, никога не е първият път, когато е хванат. Сега говорим хипотетично, но винаги някъде назад във времето е имало първа жертва. С времето човек трупа опит и увереност, защото се е разминал предходните пъти, и става все по-брутален и нагъл в поведението си към жертвата.“, обясни Христина Алексиева.

„Тя настояваше да стане детска учителка и я уредиха на всяка цена.  Тя започна да учи на 43 години  за детска учителка, като се преместиха в Несебър да живеят със съпруга й-Николай, прякорът му е „Агента“.  Той е осъждан за побой на адвокат Стефка Караколева . Мариета  пееше по кръчмите в Велико Търново и така се запознаха с него. Бяхме много близки приятелки години наред, но постъпи много лошо с мен и семейството ми. Тя е човек, който го интересува алкохолът. Да отиде в казино, да вземе пари и да не ги върне – както постъпи с мен. За мен това не е нормално. Аз съм на двеста процента сигурна, че Мариета е направила това с детето. Една вечер, когато бяхме с моята дъщеря у тях на гости, Мариета влезна в банята да се къпе, защото мислехме да излизаме и излезе от банята. Съблече се гола и почна да се облича пред сина си. Момчето беше около двайсетгодишно.“ За мен това не е нормално да го направи майка разказва Валентина Кабаиванова, която е била в близки отношения с Мариета Герова преди години.

По дефиниция педофилията е сексуално влечение към деца в предпубертетна или ранна пубертетна възраст. Според експертите хората с педофилски наклонности търсят работа, която да е свързана с деца.“

„Причините за отключване на това разстройство могат да са различни — това е предмет на експертиза. При такива случаи ще има съдебно-психиатрична и психологична експертиза. Надявам се експертите да не запишат просто „страда от педофилия“, защото това клишира процеса на определяне и лечение. Тези деца носят белезите на травмата през целия живот и затова законът трябва да се прилага строго.“, каза още Цветеслава Гълъбова.

Според Мария Брестничка от „Национална мрежа за деца“ случаят в Каблешково илюстрира дупките в системата:

„Начинът на назначаване на педагогически кадри, обучението им да подават сигнали при съмнение за насилие, реакцията на директорите, включването на Закрила на детето, социалните работници, полицията и прокуратурата. Ако тези пропуски не се адресират, подобни случаи ще продължат да се случват. Този случай трябва да бъде приоритетен за прокуратурата — той е превенция за евентуални бъдещи насилници. Всички институции трябва да прегледат внимателно къде са пропуските.“

Разследването по случая вече е с приоритет. Работят прокурори от Варна под наблюдението на Върховна касационна прокуратура. С екипа ни се свързаха много хора, които пожелаха да останат анонимни и потвърдиха близките отношения на съпруга на Мариета Герова — Николай Геров,  с кмета на Поморие, Иван Алексиев. По наша информация и други родители са подали сигнал срещу учителката за тормоз над децата им. С оглед да не пречим на разследването, ще запазим самоличността им. Продължаваме да следим този случай и да ви информираме!

Разследване: Скритата истина в една детска градина

Разследване: Скритата истина в една детска градина ЧАСТ II