Колко струва едно изоставено културно наследство? И паметник на човешкото безхаберие ли е архитектурният резерват Старо Стефаново? Мястото, което някога е вдъхновявало филми, хора и легенди, а днес е на ръба между красотата и разрухата. Между миналото и бъдещето.  Между старите и новите. Между желанието да се промени и нежеланието въобще  нещо да се случи. Защо на хартия мястото е защитено, а в действителност е пред разруха?

Вижте видеото:

Старо Стефаново не е просто село.  Това е място, което дълго време е било символ на възрожденската архитектура в този край Архитектурен резерват  е от 1982 година. Показваме ви къщи, които носят история и са паметници на културата.  Улици, които помнят повече от хората, които днес живеят тук.   Тук са снимани десетки български филми. В една от къщите е сниман „Хайка за вълци“. Днес таванът в същата къща е пробит, подът пропада, а следите от киното са изместени от следи на разруха.

Към днешна дата паметниците на културата се рушат мълчаливо и извън кадър, а селото е почти безлюдно. Живеят около 30-40 човека. Повечето възрастни. Повечето сами. Хора, които са родени тук. Живели са така цял живот. И дори не осъзнават, че домът им е част от културното наследство на България. Защото статутът идва, без обяснение. Без обучение. Без помощ. Години наред този статут е съществувал само на хартия. Без план как това място да бъде съхранено и оживено.

Според експертите от Националния институт за недвижимо културно наследство (НИНКН)това, че селото е архитектурен резерват, му дава защита, но основният проблем е, че няма предписание за опазване. Така, на практика хората живеят в резерват, без да знаят какво могат, какво не могат и кой изобщо носи отговорност.

Преди време излъчихме разговор, който сложи думите там, където дълго е имало мълчание.  Тя не е родена в Старо Стефаново, но избира селото за свой дом. Нещо повече, избира да върви по трудния път да го защитава. В интервюто с писателката Розмари Де Мео за първи път публично бяха назовани проблеми, за които дълго време се е говорело само на маса или между съседи. За разрухата. За липсата на държавна грижа. И за това, че много от местните хора дори не знаят какъв е статутът на къщите им.

„И тогава стана ясно, че трябва се направи, да се регистрира една неправителствена организация и да започнем да действаме. И 2021г. регистрирахме сдружение „Старо Стефаново.“ И започнахме да работим Първото нещо, което направихме, е да се опитаме да си отговорим на въпроса: защо селото е докарано до това състояние? Това веднага означаваше да водим едни много дълги преписки с различни институции: община Ловеч, Националният институт за недвижимо културно наследство и т.н. Започнаха да не ми отговарят, но горе-долу изяснихме каква е картинката, а която картинка далеч надмина моите страхове, защото се оказа, че  положението е много сериозно. Старата част на село Стефаново получава статут на архитектурен резерват, даже в началото архитектурно-исторически резерват, през 1982 година. От тогава до днешна дата Министерство на културата не прави каквито и да било стъпки, каквото и да било разпореждане в посока опазване и стопанисване на тази защитена територия. Община Ловеч повтаря това постоянно и използва този факт като оправдание също да не прави нищо. Те твърдят, че след като Министерство на културата издава статут на населеното място и не издава разпореждане, те нямат никакво юридическо основание да се отнасят към територията по различен начин, заради това също не правят нищо. Това са вече 42 години, в които  Старо Стефаново няма управление.  По никакъв начин не е опазено и е докарано до разруха. И към днешна дата това е резервата в най-тежко състояние. Никога не е правено обследване на тези къщи, те нямат никаква представа какво е актуалното състояние на резервата….“, разказа тогава Розмари Де Мео.

Приказката, която има нужда от спасение ВИДЕО

След това интервю, в селото избухна напрежение. Последва и подписка срещу Розмари Де Мео. Подписката събра 110 имена. В село, в което реално живеят около 30-40 души. Оказа се също, че има и хора, които не знаят защо са се подписали. Те не пожелаха да застанат пред камерата ни. Да се срещне с нас не пожела и председателят на Обществения съвет в селото- Веселин Даскалов.

Районна прокуратура -Ловеч отказа да образува досъдебно производство заради подписката.

Още през юни миналата година поискахме официална среща и при съгласие интервюта  с Министъра на културата на Република България, директора на Националния институт за недвижимо културно наследство (НИНКН), директора на Главна дирекция Инспекторат за опазване на културното наследство на тема: проблеми, свързани с опазването на старата част на село Старо Стефаново, а именно:-липса на разписани режими на опазване на обектите;-липса на актуално становище за състоянието на недвижимите културни ценности (НКЦ);-множество къщи НКЦ, които  са в аварийно състояние; -извършване на нерегламентирани ремонти без необходимия контрол;-липса на яснота в общинската и местната администрация относно актуалния статут на населеното място по Закона за културното наследство /ЗКН/.

Пет месеца по-късно, в края на 2025 г., получихме отговор от Министерството на културата. В отговора е посочено, че през последните три години са извършени проверки по документи и на място в сгради, попадащи в територия с културно историческо наследство със статут на групово недвижима културна ценност. Дадени са указания за аварийно временно укрепване. Направени са и предписания, след които кметът на Община Ловеч издава заповед, с която задължава собствениците за своя сметка да извършат укрепителните ремонти.

След този отговор потърсихме за коментар кмета на община Ловеч- Страцимир Петков. То обясни, че основният проблем е във финансирането и че вече имат проект за изготвяне на план за опазване на селото.

След години без правила, без план и без яснота за това  кой носи отговорност, за първи път институциите, общината и хората, седнаха на една маса, за да обсъдят  най-важния въпрос – ще оцелее ли архитектурният резерват? И искаме ли да оцелее? Всички тези въпроси бяха обсъдени на кръгла маса. На нея присъстваха и представители на Националния институт за недвижимо културно наследство (НИНКН). За първи път бяха назовани проблемите и разпределена отговорността.

А дали Старо Стефаново ще има бъдеще или ще остане само красив спомен от филмите? Това решение вече не е само на хората в селото. Защото Старо Стефаново не е просто едно село. То е тест. Тест за това може ли България да опази културното си наследство? И  готова ли е държавата да застане зад хората, на които е дала отговорността да го пазят? Защото, архитектурен резерват не се пази с хартия. Нито с проверки и  с подписки. Той се пази с ясни правила, реална подкрепа и общност, която не е оставена сама. Колко време историята ще чака решения? И ще има ли какво да снимаме следващият път?