43 години без управление, без контрол и без защита. Защо един от малкото архитектурни резервати в България, е пред необратима загуба на автентичност? И защо  96 културни обекта са оставени без надзор, без план за опазване и без институционална грижа. Какви действия трябва да бъдат предприети, за да не бъде селото заличено от културната карта на България? Как една възрожденска приказка – архитектурният резерват Старо Стефаново – се превръща в кауза? За разрухата, болката и надеждата, вижте интервюто на Тина Ивайлова с писателката Розмари Де Мео:

„Попаднах на най-приказното място на света… не беше просто радост – беше възторг.“

Така започва историята на Розмари Де Мео със село Старо Стефаново – последното село преди Балкана, където времето сякаш е спряло. Купува стара къща, заедно със съпруга си я възстановява с много труд и любов. В тази къща създава училище, вдъхва живот. Но възторгът отстъпва място на осъзнаването, защото  селото е архитектурен резерват, който бавно умира в забрава.

„Резерват без грижа, без контрол, без институционална воля да бъде съхранен.“

От 1982 г. Старо Стефаново е със статут на архитектурно-исторически резерват, с 96 регистрирани културни обекта, строени през XIX век. И въпреки този статут, резерватът вече 43 години е оставен без управление, без контрол и без защита. Почти всички сгради са частна собственост, но нито една институция не поема отговорност за опазването им. Община Ловеч и Регионалният исторически музей твърдят, че отговорността е на Министерството на културата. А междувременно:няма правила за опазване; няма контрол върху строителни и ремонтни дейности; къщи – паметници на културата се рушат и падат; местните жители не са информирани за правата и задълженията си; липсва стратегия, комуникация и визия за бъдещето.

„Разбрах, че приказката ще свърши, ако не направим нещо.“

Така Розмари, заедно със съмишленици, основава Сдружение „АР Старо Стефаново – Вратица“. Целта – да се проучи причината за разрухата, да се активират институциите и  да се съхрани селото.

„Вече не сме архитектурен резерват – законът ни прекръсти в 'групова недвижима културна ценност от национално значение'… Но реалната разлика? – разруха и институционално бездействие.Имаше много обещания, но реално нищо. Дори заданието за план за управление мистериозно изчезна при смяната на кмета. Сега няма актуален застроителен план, няма режими за опазване. Старо Стефаново си отива, а това е част от културното ни наследство. Вярвам, че с достатъчно сърцати хора и ясни правила може да бъде спасено.“

По инициатива на Сдружение „АР Старо Стефаново – Вратица“ ще се проведе кръгла маса с представители на всички отговорни институции.

За красивото лице на приказката е  разказано тук:

www.starostefanovo.bg

 

43 години, без управление. Ще прости ли историята бездействието? Въпросът е не "дали", а "кога" ще загубим това национално богатство?  Ще зададем въпросите. Ще изискаме отговорите. Очаквайте продължение!