1. През 1964 г., преди откриването в Токио на най-внушителния спортен форум, едно японско момче възкликна: „Светът е Олимпиада!“ Думите му мигновено станаха равностойни на девиза на олимпийското движение „По-бързо, по-високо, по-силно“, наложено от барон Пиер де Кубертен, и се наредиха до петте преплетени кръга, един от  най-разпознаваемите световни символи.

От 776 година преди Христа огънят на древните олимпиади гори в олтара на Хестия, богиня на домашното огнище, сестра на Зевс, който е покровител на игрите. И докато множеството се стича в Олимпия, в дните на състезанията  и до прибирането на лавроносците в родните градове, цари ненакърним мир. През класическия период, пети-четвърти век преди Христа, пред 50 000 зрители се жертват 100 вола, за да бъде измолено благоволението на Олимпийския Бог Гръмовержец. Няма несъстояли се Олимпиади. За разлика от 20-ия век, когато през 1916 година (Берлин), 1940 (Токио) и 1944 (Лондон) игрите пропадат поради Първата и Втората световна война. Не гори олимпийски огън, затова пък неизброими са жертвите на дулата. Не бяха чути призивите за мир в дните на 33-та Олимпиада Париж 2024, войните в Европа и Близкия изток продължиха да леят кръв. Ракета уби 12 деца и тейнейджъри, рани десетки  на футболно игрище в град Маждал Шамс на Голанските възвишения. Вместо да се наслаждава на олимпийската програма, 17-годишен английски младеж извади нож в студио за танци, уби и рани деца… Боговете на коя световна религия приемат подобни жертви?

2. Пищна и зрелищна, необичайната откриваща церемония тръгна под дъжда с флотилия по течението на Сена. Олимпийската програма вече бе в разгара си, но продължаваха да валят критики за съдържанието й. Не ги спестиха представители на висшия клир, политици, медии… Да, сред християнските ценности трудно може да се вмести евангелска Тайна вечеря с апостоли от ЛГБТ общността, организаторите се извиниха за предозирането. Може би най-точна и цялостна е оценката на италианския вестник „Република“: „Много Франция, много Париж, малко Олимпиада.“ Древните олимпиади също не са били само спортно събитие, тълпата се е наслаждавала на импровизирано ораторско красноречие. А на спектакъла, вдигащ завесата на Олимпиада 2024, му стига дори само боговдъхновеното изпълнение на Селин Дион.

3. Франция не е организирала досега събитие с такъв мащаб. На първата съвременна олимпиада през 1896 г. в Атина участват 14 държави, сега бяха 204, състезаваха се 10 500 спортисти в 32 дисциплини. От програмата отпаднаха „системни“ спортове като бейзбол, карате, софтбол, заместени от брейк (брейкденсинг), екзотики като каяк крос (екстремен слалом) и кейтсърфинг (теглен от хвърчило). Надпреварата в сърфинга бе пратена на остров Таити, Френска Полинезия, на 15 700 километра от Париж.

Със сигурността бяха ангажирани 45 000 полицаи, 10 000 войници, 20 000 частни охранители, между които 31 български полицаи и 5 кучета, обучени да откриват експлозиви. Но ден преди откриването на игрите бяха опожарени съоръжения по високоскоростните жп линии към и от Париж, саботажът предизвика двудневен хаос в разписанието. Бразилската футболна легенда Зико „олекна“ с ценности и пари на стойност 500 000 евра. Поради обилния дъжд в деня на откриването от канализацията на Париж изпълзяха гризачи, които нахално претендираха за части от блюдата по ресторантски маси. Появиха се опасения, че в пренаселеното олимпийско село може да нахлуе ковид вълна, но бързата изолация на единичните случаи предотврати разпространението. Така ден след ден опазването на реда и сигурността на Олимпиадата също се превърна в олимпиада.

4. Олимпийски антирекорд във футбола. Мачът Мароко – Аржентина се игра преди официалното откриване. През 16-а (!!!) минута на добавеното време „гаучосите“ отбелязаха за 2:2. Недоволни поради изплъзващата се победа, привърженици не само обсипаха терена с всевъзможни предмети, но прескочиха загражденията и тръгнаха на саморазправа с играчите. Съдията прекрати мача и панически ги прибра в съблекалните. Час и половина след това екипът на ВАР забеляза засада и изравнителният гол бе отменен. Оказа се, че има за доиграване още четири от добавените минути. След близо 2 часа пауза все пак се игра още малко футбол пред празни трибуни. В протокола бе записана победа с 2:1 за Мароко в мач с двойно времетраене. Антирекорд, който никога не бива да бъде подобряван, не само на олимпиада.

5. В леката атлетика от десетилетия има недосегаеми „мъжкарански“ световни рекорди, поставени от жени. Които, освен подозрението за злоупотреба с медикаменти от забранителния списък, поставят под съмнение и половата идентичност. Дойде времето и на отдавна зреещ скандал, пращащ в нокдаун… бокса.

Миналата година две състезателки – от Алжир и Република Китай (остров Тайван), бяха спрени от участие на световното първенство по бокс за жени в Делхи от Международната боксова асоциация. Тестовете показаха, че имат повишени нива на тестостерон, който би бил по-полезен на мъже с еректилна дисфункция. Обаче за Международния олимпийски комитет МБА е нелегитимна, вън от олимпийското движение и въпросните дами се качиха на ринга в Париж 2024. С твърде спорното обяснение, че в документите си за самоличност са вписани като жени, а тестовете се нуждаят от научна обосновка и корекции.

Същинският проблем е, че доста от господата, членове на МОК, не гледат с добро око на бокса като част от олимпийската програма. Твърде възможно е сегашният скандал да бъде част от аргументите, поради които боксът няма да фигурира в програмата на следващата олимпиада 2028 в Лос Анджелис. В дамската му част – основателно. Не е женска работа размяната на юмруци.

6. Три основни дисциплини доминират олимпийските игри: спортна гимнастика, плуване, лека атлетика.

Спортната гимнастика отлетя в космоса. Две обтегнати салта и три винта не се смятат за нещо особено. Красиво, но усложнените съчетания предизвикват голям брой слизания и падания от уредите. Безспорен командир на „космическия отряд“ е невероятната Симон Байлс. Не само защото броят на отличията й вече изисква специално счетоводство. В Париж добави към колекцията си още три олимпийски титли: многобой отборно (САЩ ), многобой индивидуално и прескок. Играе неземна земна гимнастика, етаж по-високо от съперничките. Феномен. Но не и робот. Тъкмо в коронната си дисциплина остана със сребро. Две от акробатичните й серии завършиха със стъпки извън квадрата 12 Х 12 метра, съдийската санкция от 0.600 и оценката 14.133 означаваха, че за титлата не достигат 0.033. Като в лаборатория, която работи с точност до хилядни. А състезанието на греда се превърна в родео. Шест от осемте участнички паднаха от уреда. Въпреки умората и разочарованията, момичетата показаха взаимно уважение и добронамереност. Олимпиадата не е само медали.                        

Мъжката гимнастика няма фигура, равностойна на Байлс. Въпреки че филипинецът Карлос Юло с лекота и финес стана шампион на земя и прескок, по-скоро може да се говори за колективна доминация. Азиатска. Японците приватизираха многобоя и го печелят вече четири поредни олимпиади. В Париж техен представител взе златото, асистиран от двама китайци. За да не се забравя кои са отсъстващите, съчетанията на кон с гривни не минават без руски кръгове, на висилка – без Ткачов, а на успоредка не може без Диомидов. Съдиите заприличаха на древноегипетски жреци и ревностно пазят тайната на знанието (оценките) от несведущите по трибуните. Няма ги вече класическите десетки, може би само треньорите знаят как се формира това 14.356, субективен сбор от упражнения по групи за трудност, плюс качество на изпълнението. Все едно, беше прекрасен спектакъл в многофункционалната зала Берси.

Бавна вода! Не по течението на Сена, а в плувния басейн. По-плитък от стандартните три метра. Пречистването и температурата на водата влияят негативно. Поради конструктивни особености се образуват вълни, които пречат на скоростта. Слава Богу, никой не откри водорасли, които съвсем да влошат нещата. Проблемът е, че световното плуване не е изживяло рекордоманията. Беше време, когато олимпийските финали бяха потоп от световни рекорди. Естествено развитие, технологията също помогна много, но костюмите Speedo от специална материя бяха забранени. И сега какво, нижат се ден след ден без нито едно върхово постижение. Проклятие!

Да, но тъкмо в кралската дисциплина 100 метра кроул китаецът Пан Чжанлъ стана шампион с нов световен рекорд – 46,40. При това като последен пост в щафетата 4 Х 100 съчетано преплува дистанцията с още по-добро време – 45,92 и помогна за отборната победа. Паднаха още три световни рекорда: Боби Финк (САЩ) с 14:30,67 на 1500 метра кроул; 4 Х 100 съчетано, жени (САЩ) –  3:49,63; смесена щафета 4 Х 100 съчетано, (САЩ) – 3:37,43.  Французинът Леон Маршан (роден на 17.05.2002 г) спечели четири златни медала: 200 метра бътерфлай, 200 метра бруст, втори пост на 200 метра съчетано, а на 400 метра съчетано завърши с 5,67 секунди преднина. Небивало! И четирите титли – с нови олимпийски рекорди. Много симпатично момче с нещо от излъчването на младия Ален Делон, за броени дни стана любимец не само на Франция.

Рекордоманията е до време. Все едно 100 метра свободен стил никога няма да бъдат преплувани за 20 секунди.

Когато Сергей Бубка закачи световния рекорд в овчарския скок на 6,00 метра, смятахме, че това е таванът. Но ето, че шведът Арман Дуплантис  с поредната поправка го прати в стратосферата  – 6,25 метра! Стадионът сподиря засилването като клокочещ вулкан. Атлетът прелита над летвата. Вулканът избухва. Победителят тича към трибуните, получава горещата целувка на любимата, после попада в прегръдките на родителите си. Това не е бонус. По-важно е от титлата и медала. Той се състезава само със себе си и с облаците. На олимпиада сме.

Без рекорди спринтът си остава най-спектакулярната част от лекоатлетическата програма. На 100 метра при жените със съкрушителна преднина победи Джулиен Алфред – 10,72 (световен рекорд 10,49). Някой чувал ли е за Сейнт Лусия, държава-остров в Карибско море с около 185 000 души население? Джулиен я направи известна с първата олимпийска титла и медал. Но Дж. Алфред остана втора на 200 метра (22,08), победена от Гейбриъл Томас (САЩ) с 21,83 в атрактивно бягане, макар далеч от световния рекорд на дистанцията (21,34). Въпреки моментния олимпийски застой на Ямайка, Карибите продължават на раждат спринтьори. Като компенсация ямаецът Роже Стоуна прати диска на 70,00 метра и донесе първа олимпийска титла за страната си в тази дисциплина.

Драма в мъжкия спринт на 100 метра. Победи Ноа Лайлс (САЩ) с 9,79 (световен рекорд 9,58). След най-бавната стартова реакция той бе последен на 30-я метър, на 60-я вече бе трети и спечели с фотофиниш. С недоловима за окото преднина от 0,005 пред Томпсън (Ямайка). На 200 метра остана трети и припадна след финала. Оказа се, че е бягал с ковид, макар че е знаел за диагнозата. Поради корона вируса бе извън щафетата на 4 Х 100 метра, вярвайки, че ще се справят и без него. Справиха се. При предаването между първи и втори пост Коулман и Беднарек се сбутаха като автомобили по магистрала „Тракия“, навлязоха в „аварийната“лента и… дисквалификация.

На 400 метра препятствено бягане Маклафлин-Леврон (САЩ) постави нов световен рекорд – 50,37, но на финала бе като самотна лодка далеч преди останалите. Атракцията бе в дългия мъжки спринт на 400 метра, където Куинси Хол (САЩ) от четвърта позиция на 70 метра преди финала просто прелетя до победното 43,40 (световен рекорд 43,03). При положение, че още четирима след него слязоха под 44 секунди. Забележително! Стадион „Стад де Франс“ бе окото на урагана над океан Олимпиада.

7. В тройния скок трима кубинци донесоха трите медала за Испания, Португалия и Италия. Златни медали за България спечелиха  състезатели, които не носят български имена. Времена.

8. Заедност и приемственост, това излъчи на стадион „Стад де Франс“ закриващата церемония на игрите на 33-та Олимпиада. Угасна олимпийският огън. Има над какво да мислят организаторите на Олимпиада Лос Анджелис 2028, които приеха олимпийското знаме. Париж 2024 вдигна летвата твърде високо. И след ден последен, днес е ден първи от новия олимпийски цикъл. Обратното броене започна.

Тъмни инстинкти продължават да влачат света нанякъде през нескончаеми вражди и конфликти. Това във френската столица бе прекрасна лятна ваканция за човечеството, макар веднъж на четири години.

Благодарим ти, Франция!

Нейко ДАМЯНОВ