Олимпийска година с пребогат календар, обилно напоен с щастливи и горчиви сълзи, но този път ще започнем с думите – на място казани или на вятъра хвърлени.

1. На 25 януари Юрген Клоп каза, че в края на сезона ще пусне кормилото на „Ливърпул“. Държа го здраво почти осем години – от октомври 2015 г. Под негово ръководство отборът спечели седем трофея, сред които Шампионската лига. Блестящ бе сезонът 2019/2020 г., когато в края на февруари „Ливърпул“ оглави класирането във Висшата лига с цели 22 точки пред втория отбор. Беше на крачка от забележителното постижение да стане недосегаем шампион още през март, но ковид пандемията и отложените мачове попречиха. Пак финишира първи с внушителен аванс, но през май това вече не бе сензация. От 01.01.2025 г. вече ще е директор на футболните клубове на Ред Бул. Може би нещо като ментор на треньори и спортни директори. Тежи и се чува думата на Юрген Клоп.

Мачът Ипсуич – Манчестър Юнайтед завърши 1:1 на 24 ноември, 7-8 дни, след като „червените дяволи“ бяха изведени за първа тренировка от Рубен Аморим. Новият наставник се оплака не от резултата, а  поради това, че само за седмица време е говорил повече, отколкото за четири години в „Спортинг“. Девалвация на думите, но така стоят нещата около Висшата лига. Пое отбора на направо неприличното за името му 12-то място във временното класиране. Ако го оставят просто да работи с футболистите, в края на сезона резултатите биха могли да бъдат по-приятни. Засега не се получава.

Едва започна шампионатът и Станислав Генчев, новият наставник,  прогласи, че с Левски ще гони титла и купа. Далеч преди края на полусезона стана ясно, че прогнозата не отива на добре и сега треньорът ще трябва да търси друг отбор, с който да преследва виденията си. В края на октомври Иван Иванов аварийно замени Валентин Илиев като треньор на ЦСКА 1948 и на часа се размечта за сияйно бъдеще в Шампионска лига. След кратка драма Александър Томаш напусна успешно играещия варненски Спартак и оглави другия ЦСКА, с тирето. На 30 август на столичния стадион „Надежда“ загуби дебютния мач срещу пловдивския „Ботев“ с безнадеждна игра, но громко заяви, че иска кръв в хода на сблъсъка, а не сълзи в съблекалнята. На 13 септември се закани, че ще превърне ЦСКА в отбор-страшилище, а на 2 ноември в Пловдив срещу кроткия като агънце „Локомотив“ с луд късмет стигна до 2:2 в добавеното време. Момчета, първо резултатите, после приказките, иначе думите са хвърлени на вятъра.

Покрай предпролетните мачове в медийното пространство се завъртя и въпросът ще бъде ли продължен договора на Душан Керкез като треньор на Ботев (Пловдив). Остана висящ с констатацията, че съдбата му ще се реши през  май, след края на надпреварата. Обаче „съдба“, това е върховна предопределеност, а не обикновен биографичен факт или служебен проблем. Неправилна употреба на думата.

2. След като в края на футболния сезон Хебър и Ботев (Враца) просто на магия запазиха местата си в ефбет лига за сметка на бойкия Пирин (Благоевград), треньорите им Любослав Пенев и Христо Янев на скриха сълзите си. Новак Джокович спечели драматично олимпийската тенис битка на поколенията и поля мечтаната титла с ридания като дете, просълзи се и опонентът му Карлос Алкарас. Със сълзи в очите още в хода на олимпиадата лидерът Александър Атанасийевич обяви оттеглянето си от националния волейболен отбор на Сърбия. И Надал не се опита да сдържи сълзите при сбогуването си с тениса. В мача Португалия – Словения, 1/8 финал от европейското първенство по футбол, вече в 104-та минута на продълженията при резултат 0:0 Роналдо пропусна дузпа и съотборниците му едва успяха да го изведат от конвулсивните ридания. Светът се срути върху Ута Абе (Япония), олимпийска шампионка от игрите в Токио, джудо, категория 52 кг. Защитата на титлата рухна в началото на турнира в Париж след загуба от Диора Келдийорова (Узбекистан). Ута Абе падна на колене с шепи на очите, намери сили да се вдигне и поздрави победителката, със залитане стигна до треньора си и грохна в ръцете му със сърцераздирателни ридания. Залата оглушително аплодираше в нейна подкрепа. Японката не бе губила индивидуална среща от 2019 г. и показа частица от националния характер.

3. Стадион „Локомотив“, 21 април, 30-ти шампионатен кръг, отборът-домакин приема ЦСКА 1948. При резултат 1:1 в 75-та минута от скамейката на отбора-гост показаха недвусмислен жест. „Яваш-яваш“. Никакъв интерес към „гросмайсторската“ челна група, плейофните мачове и шестото място не носят никакви дивиденти. Реми не само в този кръг, столичани завършиха осми в крайното класиране. Бирсент Карагарен, пловдивски възпитаник в отбора на гостите, бе сменен преди края на мача. След като прекрачи тъч линията, съпроводен с аплодисменти, първо сърдечно се ръкува с треньора на „Локомотив“  Ал. Томаш, след което се поздрави и с треньора на ЦСКА 1948 Валентин Илиев. Такава е черно-бялата публика, своите момчета никога не стават чужди.

Стадион „Ботев“, на първи май жълто-черните играят втория полуфинал за Купата срещу ЦСКА-София. С един гол аванс от първия мач, домакините удариха още в 4-та минута с попадение на Ивелин Попов, за 2:0 вкара Мартенс в 82-та. Гостите на два пъти треснаха гредите, с акробатични спасявания Хидайет Ханкич все пак успя да запази мрежата зад себе си суха. Прекрасна атмосфера в запълненото до краен предел ново съоръжение-бижу. Това е най-футболният мач, игран на пловдивски терен през годината. Градът заслужаваше този празник.

Силен европейски мач на своя стадион изигра „Лудогорец“ на 17 ноември срещу „Атлетик“ (Билбао), но му се наложи да приеме реалностите – 1:2. Преди десетина години отборът, който се градеше около Марселиньо, бе тръгнал да дели мегдан с грандовете от Стария континент, попречи му сериозен проблем. При мижавата конкуренция в българския шампионат, още преди да се открие поредният сезон, отборът вече е с титлата. А това се вижда и от западната част на континента. След мача с баските, в чийто отбор играят само местни момчета, авторитетното испанско издание „Ел Паис“ нарече „Лудогорец“ „Пепеляшката на Лига Европа“. Това е, доморасъл принц, който не блести на баловете в Двореца на  футболна Европа.

4. Съвсем заслужено Динко Хоркаш бе признат за най-добрия вратар в българското първенство, но гледаше мачовете на пловдивския „Локомотив“ от резервната скамейка, загуби мястото си дори в тимовия лист. Не, това не беше популярната треньорска „контузия“, разсърди му се собственикът Крушарски, на когото пък се разсърди радикалната част от фенската маса. Динко не желаел да подпише продължение на договора си, неговият мениджър му мътел главата… Двоен аршин, Стивън Езе, който изигра 57 мача за „Локомотив“, постъпи като Хоркаш, но до края на ангажиментите си игра сърцато като най-добрата си версия. Доста точки не влязоха в актива на „Локомотив“ поради изолирането на вратаря. И какво в крайна сметка, загубиха всички, свързани с черно-бялата идея, спечели само Динко. Лас Палмас го прибра в Примера Дивисион.

5. Ти бе, какво още искаш? Един гол вкара на „Локомотив“, два апартамента ти дадоха! Смесена черно-бяла и жълто-черна компания в клуб-кафенето на Георги Карушев. Закачката на Георги Василев, легенда на „Локомотив“, не по малко известен и като зевзек, е хвърлена към Митко Аргиров, обличал фланелката на градския съперник. Потърпевшият се смее, заедно с всички останали.

6. Закачка между супер атлети и приятели. Арман Дуплантис, (американошвед) световен рекордьор, овчарски скок с 6,25 метра, срещу Карстен Вархолм (норвежец), световен рекордьор на 400 метра препятствено бягане с 45,94 секунди. Обявиха си дуел на честта и за „оръжие“ избраха коронната дисциплина в леката атлетика – 100 метра. Състезаваха се в Цюрих в навечерието на Диамантената лига (пети септември). С 10,37 победи скачачът, а 10,47 стигнаха за почетна загуба на бегача. Но при рязко влошилото се време, в диамантената надпревара и двамата останаха далеч от рекордните си постижения – 5,82 за Дуплантис и 47,30 за Вархолм.

7. Дежавю. През 2000 година Майкъл Чорни бе лишен от възможността да пребивава в страната, тъкмо по времето, когато благодарение на него футболният „Левски“ имаше приличен бюджет, високи заплати и трансферни възможности. Почти четвърт век по-късно същото ограничение за срок от 10 години получи и Антон Зингаревич, от когото зависят финансовите потоци към пловдивския „Ботев“. Но през 2000, 2001 и 2002 г. столичани  нанизаха три последователни шампионски титли. Сега пловдивчани имат качествен треньор, добре структуриран отбор и надежди за надграждане. Дано сходството проработи.

8. Целувка в холивудска продукция не може да предизвика такъв световен резонанс. На 20 август в Сидни националният отбор на Испания спечели срещу Англия с 1:0 финала на световното първенство по футбол за жени. В хода на мача Дженифър Ермосо пропусна дузпа, след единоборство показа неприличен жест към съперничката Клоуи Кели, после получи  златния си медал от шефа на ФИФА Инфантино, а в емоционален изблик президентът на Испанската федерация по футбол Луис Рубиалес  я поздрави с целувка по устните. Президентът, набеден за сексистко своеволие, попадна в окото на урагана. Санкция от световната футболна централа, съдебно преследване, отказ на националите (мъже) да играят за страната си, ако Луис не подаде оставка, упреци, че тази проява може да навреди на домакинството през 2030 г. на Испания във вече полученото домакинство на световното първенство, заедно с Португалия и Мароко, заподозряха корупционни практики заради играния в Риад финал за испанската Суперкупа… Самата Джени хвърли сухи съчки в огъня с публични изявления, че не била съгласна с проявата на Рубиалес. Като че ли в такива моменти за такива неща се иска разрешение. Оставка, разбира се. И това нямаше да се случи, ако островитянките бяха победителки в Сидни. Какво губим, когато печелим? Една целувка е разликата.

9. Не само заради олимпиадата обичайните заподозрени Гр. Димитров и Ал. Везенков не може да бъдат излъчени за спортист на годината. Гришо завърши сезона като № 10  в ранглистата на АТП, получи и наградата за спортсменство „Стефан Едберг“ като признание от играчите в тенис кервана. Сашо не понесе климата на баскетбола в Северна Америка, върна се през лятото в „Олимпиакос“, изигра блестящи  мачове и едва сега тъкмо треньорите на отборите в НБА (29 в САЩ, 1 в Канада) го обявиха за най-добрия извън НБА, значи в Европа.  Кубрат Пулев спечели регулярната световна титла в тежка категория на Световната боксова асоциация (WВA). И все пак годината е на Карлос Насар с  непостиганата досега от български щангист колекция от три титли: европейска, олимпийска и световна. Неизменно със световни рекорди.

10. Най-чистата неотсъдена дузпа. На пети юли при резултат 1:1 течеше 107-та минута от мача Испания-Германия, четвъртфинал от европейското първенство по футбол. В наказателното поле топката срещна ръката на ибериеца Кукурея в момент, когато тя приличаше на ветропоказател. Всички: треньори, състезатели, зрителите на стадиона и пред телевизорите приеха очевидното с изключение на съдията Антъни Тейлър. Не последва и преглед на ситуацията от екипа на ВАР. Така, вместо да поведе с 1:2, отборът-домакин загуби с 2:1 в самия край на второто 15-минутно продължение и не успя да си търси късмета с изпълнение на дузпи.

Най-тънката в историята на футбола, може би несъществуваща засада, се случи на мача Реал Сосиедад – Барселона на десети ноември. В 14-та минута Левандовски  стреля за 0:1, но полуавтоматичната система на стадиона „хвана“ засада. Стоп-кадърът показа, че дясната бутонка на нападателя е с милиметри напред, колкото половината нокът на палеца. Остана и съмнението, че всъщност „предимство“ има кракът на защитника. Съдията Г. Фернан просто прие превъзходството на техниката. Барса загуби с 1:0.

Да оставим настрана милиардите, които върти футболната индустрия и да погледнем спортно-технически. Състезателите водят истинска битка за контрола на топката, играят висока преса, редят  бързи атаки тип вълна след вълна, завършват мача почти без кондиционни резерви, а треньорите искат агресивна  ефективност и търсят тактически корекции според динамиката на мача. И всички усилия – тренировъчни и състезателни, могат за миг да бъдат сринати от сляпото око на техниката или едно субективно решение. Но липсата на справедливост руши и духа, и философията на играта.

11. Позакъсня с оттеглянето си от тениса Рафа Надал. Не послуша сигналите на тялото си, но бе принуден да приеме, че вече няма барут за битки. Беше свикнал от Ролан Гарос да си тръгва последен като победител, сега подрани след загуба още в първия кръг от Зверев на 27 май. Също на любимия му червен корт в Париж Джокович просто го разби с 6:1 и 6:4 в 1/16 олимпийски финал (29 юли). Загуби и последния си мач пред своя публика в Малага на 19 ноември, четвъртфинал за Купа Дейвис, 4:6,4:6 срещу Ботик ван де Зандхулп, № 80 в АТП ранглистата.

Най-шумното събитие в  академичния спорт бе допинг скандалът, който през март се стовари върху Яник Синер. Две положителни проби! Една милиардна от стероида клостебол на грам в тялото на спортиста. Лишен бе от 400 точки и 325 000 долара от  Мастърса в Индиън Уелс, където на 16 март загуби полуфинала срещу Алкарас. Но Международната агенция за интегритет в тениса (ITIA) не спря състезателните му права, а Световната антидопингова агенция (WADA) не обжалва решението. Тенисистите от по-ниските етажи на ранглистата качиха Синер на кладата, но никой от топ 10 не произнесе хулна дума. Напротив, Надал, който вече бе извън първите 100, не повярва, че има съзнателна злоупотреба, а Джокович призова за „ясни протоколи и стандартен подход“ към допинг случаите, може би както при шофьорите, които избягват санкция при минимално алкохолно замърсяване на кръвната проба.

Яник се справи със стреса и макар че дори на шлема в САЩ (26.08 – 08.09.) продължаваха да го посрещат с освирквания, завърши годината триумфално. Като № 1 в ранглистата с 11 830 точки, срещу 7 915 на № 2 Зверев, 3 910 на № 7 Джокович и 3 350 на № 10 Гр. Димитров. Взе два шлема (Австралия и САЩ), Мастърсите в Ротердам, Маями, Хале, Синсинати, Шанхай, финалния Мастърс в Торино на 8-те най-добри през годината, демонстративния турнир в Риад, изведе Испания до втора поредна титла от Купа Дейвис. Изигра 79 мача, от които загуби 6 – успеваемост 92,4 %, като основният му опонент Алкарас има 81,6 % при 54/13. Когато и миналата година завърши триумфално, на стадион Сан Сиро 70 000 привърженици на „Милан“, един от които е той самият, го посрещнаха на крака, скандирайки името му. Премиерът Джорджа Мелони го поздрави с „Грандисимо!“, президентът Серджо Матарела прие отбора, донесъл Купа Дейвис, а съотборниците се подсмихваха на лидера си за „непредизвиканите грешки“ при произнасянето на протоколната реч. Сега не е същото.

След като лицата от антидопинговата агенция не си позволиха да бъдат крайни педанти, дори грозните хейтъри би трябвало да знаят, че една милиардна на грам тегло не може да повлияе и изкриви спортния резултат. Пренебрежимо е, в сравнение с лъжица катран на бъчва с мед. Тото Кутуньо молеше: „Оставете ме да пея с китара в ръка.“ Нека да оставим Яник Синер с ракета в ръка да развива дадения му от Бога брилянтен талант.

12. На 11 октомври в зала СИЛА гала премиерата на филма „Гунди – легенда за любовта“ остави без дъх пловдивските зрители. Лентата шества по екраните в страната и българските общности по света – Лондон, Чикаго… Гунди бе всенароден любимец, обичан заради обикновената си човечност и необикновените си спортни качества. Ето, че вече повече от половин век, откакто го няма, той продължава да бъде не просто красив спомен, а легенда, магия и мечта. Връщаме се към момент от мача „Левски“ – „Спартак (Пловдив), 3:0, игран на 03.12.1966 г. На преден план на снимката са  Георги Аспарухов - Гунди и Атанас Стойнов (раирана фланелка), вдясно от тях са Михаил Георгиев и Христо Илиев (Патрата).

Нейко ДАМЯНОВ