Кралят е мъртъв, да живее кралят!

1. Първите дни на 2023 г. събраха в Южна Америка в две страни с обща граница събития с двата полюсни знака. На 18.12.2022 г. Аржентина спечели световната футболна титла и тържествата преляха в новата година. А на 29.12.2022 г. си отиде Едсон Аранчис до Насименто – кралят на  футбола, и всенародният траур вгорчи празничните януарски дни. Предпочиташе да го наричат просто Едсон, но за Бразилия и света той беше Пеле. С всеизвестния възглас „Кралят е мъртъв, да живее кралят!“, някога херолдът на Франция възвестявал кончината на бившия вече крал и възшествието на новия. Но в света на царствения футбол не може да има двама короновани. Пеле беше пожизнен крал, такъв си остава, макар че премина в отвъдното.

След многомилионните шествия в Бразилия и Аржентина, в последните януарски дни спортният свят забеляза и един самотен танц. На балкона на хотелската си стая Сърджан Джокович отпразнува поредната победа на сина си Новак в откритото първенство на Австралия в тениса. И заприлича на Зорба Гърка, който също с танц посрещна срутването на едно начинание. Балканци! Обаче в академичния тенис няма крале, има Големи. Ноле е Голям, може би най-големия в своя спорт, но не е крал.

2. И третото издание на Европейските игри в Полша (20.06. – 02.07.2023 г.) не се превърна в знаковото спортно събитие на годината. Програмата включва 18 олимпийски плюс 7 неолимпийски спорта, не привлича значителен зрителски интерес и не може да се мери с Олимпийските игри. Календарът на спортната година включва световни първенства по плуване, художествена гимнастика, борба, футбол (жени)… но събитие № 1 беше Царицата на спорта – леката атлетика, която събра поданиците си от 202 страни, общо 2 100 участници, на световния форум в Будапеща. Спектакълът се състоя от 19 до 27 август на новопостроения лекоатлетически стадион – истинско бижу за 682 милиона евра. За футбол унгарската столица си има друго бижу.

Откриването на новия стадион бе ознаменувано с най-силния старт на годината не само в леката атлетика. Вижте постиженията на 100  метра финал жени: Злато за Ша,Кари Ричардсън (САЩ – 10,65), сребро – Шерика Джаксън (Ямайка – 10,72), бронз – Шели-Ан Фрейзър-Прайс (Ямайка – 10,77). Постижението на победителката е рекорд на световните лекоатлетически шампионати и е само с 0,16 секунди по слабо от световния рекорд на Грифит-Джойнър (САЩ) – 10,49. За сравнение: при мъжете Ноа Лайлс (САЩ) спечели финала в същата дисциплина  с 9,83 при световен рекорд на Юсейн Болт (Ямайка) – 9,58, по-слабо с 0,25 секунди.

Шампионатът в Будапеща може да послужи и като урок по география. Светът отдавна свикна с доминацията на кенийци и етиопци в дългите бягания, сега Африка прибави  шампион в трайния скок при мъжете – 17,64 за Фабрис Занго (Буркина Фасо), а Летсиле Тебого (Ботсвана) взе среброто на 100 метра при мъжете с 9,88. На Европейските игри България изпрати група от 100 души, но на световно първенство по лека атлетика се участва с предварително покрити нормативи или със специална покана. Представянето на тримата ни лекоатлети в Будапеща: Тихомир Иванов (висок скок), Божидар Съръбоюков (дълъг скок) и Милица Милчева (маратон) бе съвсем скромно.

3. Преди повече от три десетилетия английската „звезда“ Гари Линекер изрече знаменитата фраза: „Футболът е проста игра. Двадесет и двама мъже гонят топката 90 минути и накрая винаги печелят германците.“ Мина време и той се отрече от казаното, не само защото на терена излязоха и жените.

Германия е домакин на Европейското първенство по футбол от 14.06. до 14.07.2024 г. и не участва в квалификациите, но през подготвителната 2023 г. наниза 6 загуби в контролни срещи. Най-болезнената от тях – от Япония с 1:4  на 09.09.2023 г. във Волфсбург. Уж мачът трябваше да бъде своеобразен реванш за загубата от самураите на световното първенство в Катар с 1:2, а отборът-домакин изглеждаше съставен от аматьори и само един професионалист на вратата, Марк-Андре тер Стеген. Японците превъзхождаха във всички компоненти на играта. След серия неприемливи резултати селекционерът Ханс-Дитер Флик сдаде поста. Само три дни след това спешно мобилизираният Руди Фьолер изведе немците до победа срещу Франция с 2:1, след което отборът бе поет от  новия титуляр Юлиан Нагелсман. Нищо не се промени и годината приключи с две поредни загуби от Турция с 2:3 в Берлин и от Австрия във Виена с 2:0. Особено във втория мач победените не сътвориха нищо градивно.

Затова пък на световното първенство по баскетбол в Япония, Индонезия и Филипините за първи път Германия стана шампион, след като на полуфинал отстрани САЩ, а на финала се наложи над Сърбия. Едва ли някой ще повтори казаното от Линекер, едва ли в баскетбола накрая ще побеждават германците. Но знае ли се…

4. Незабравимият и непрежалим Георги Аспарухов (Гунди) бе всенароден любимец, след него българският спорт нарои олимпийски и световни шампиони, но никой не наследи неговия ореол. Сега даряваме любовта си на таланти, които са български посланици на световната спортна сцена. Но кой е номер 1? Претендентите не са много.

Александър Везенков (роден на 06.08.1995 г.), баскетболист № 1 в Евролигата като състезател на „Олимпиакос“, от юли премина в „Сакраменто Кингс“. Огромно предизвикателство да мери ръст с колосите на Националната баскетболна  асоциация (НБА) в САЩ. Там се играе друг баскетбол. В скоростната битка на терена играчът с пределни усилия може да си осигури пространство и време за рационални отборни действия и особено за стрелба. Пада ефективността на основното оръжие, с което разполага Саша (така го нарича американската публика)  – стрелбата от дистанция. Тройката. На тренировка той прави чудеса, но в състезателна обстановка е различно. В един мач стреля 5 пъти, обаче постигна само 1/4, после в два поредни мача опита по три пъти без успех. Играта му в защита е все още европейска, не е като за НБА, не са много минутите, през които влиза в игра, заседя се на резервната скамейка не поради контузия, а с треньорско решение. Трудна адаптация. Сашо е боец с характер, дотук стигна с изнурителни тренировки и постоянно надграждане. Горещо му желаем успех, макар да съзнаваме, че никак не е лесно да стане основен играч на отбора.

В академичния тенис Григор Димитров (роден на 16.05.1991 г.) изпраща добра година, но не най-успешната във вече доста продължителната си кариера. В края на 2017 г. стигна до най-престижния си успех с победа в Лондон на финалния АТП турнир с участието на осемте най-добри през текущата година. Донякъде му провървя. Джокович не бе сред участниците, Надал се отказа в последния момент, а с Федерер се размина. Наниза 5 последователни победи срещу Доминик Тийм, Давид Гофен, Пабло Кареньо Буста, Джак Сок и на финала – пак срещу Гофен.

Средата на 2023 г. не предвещаваше отличния финал. През юни на АТП 500 в Лондон Григор загуби първия сет с 6:4 от Карлос Алкарас. Във втория поведе с 3:0 гейма, игра свръхтенис и показа в пълна мяра дадения му от Бога талант. С такава игра би могъл да бъде № 1 в ранглистата и с няколко шлема в биографията си. Но не задържа дори половината от това ниво и загуби отново с 6:4. В началото на октомври в Шанхай срещу Алкарас сякаш излезе някой друг, а не нашият хасковлия. Отнесе го с 5:7,6:2, 6:4. Прекрасен тенис. Тогава сметнахме, че това е най-добрия мач на Григор за годината. Не. На последвалия Мастърс 1000 в Париж прегази Медведев, Бублик, Циципас, а на финала пак не игра своя тенис и загуби от Джокович. Заплака.

Той не идва на София опън, не представя България на Дейвис къп, вече не се надяваме да спечели някой от четирите най-големи турнира. Но е най-харесваният мъж в тенис-кервана и се радва на Голям интимен шлем. Федерер и Джокович се задомиха рано, вече имат отраснали деца, Надал се ожени за дългогодишната си приятелка и също стана баща. На нашия мачо още му се ергенува, по пък е българският посланик в световния спорт. Такъв е Гришо, такъв си го обичаме.

5. След като в края на 2022 г. великият Федерер каза, че е изцедил лимона до последната капка и прекрати състезателната си кариера, очаквахме през 2023 г. да се състои дълго чаканата смяна на поколенията в тениса. През май стана ясно, че вторият от тримата ГОЛЕМИ – Надал, поради контузия няма да играе на „неговия“ Ролан Гарос, но така и не се възстанови и пропусна календара до края на годината. Да поддържа огъня остана само третият – Джокович.

На 16.07.2023 г. Карлос Алкарас спечели финала на „Уимбълдън“, като победи Джокович в зрелищен петсетов мач. Месец по-късно на Мастърс 1000 в Синсинати Ноле взе реванш в не по-малко оспорвана битка със супертенис. Продължи във възходяща линия, взе шлема от откритото първенство на САЩ като на финала прегази Медведев, на 19 ноември в Торино спечели и гросмайсторския финален АТП турнир, просто бе блестящ срещу Яник Синер - 6:3,6:3. Не криеше мечтата си да изведе отбора на Сърбия до победа на Дейвис къп, но и отдавна се питаше дали ще може да реактивира 36-годишното си тяло / роден е на 22.05.1987 г. /. Само седмица след турнира в Торино загуби полуфинала, пак срещу Синер, след като имаше три мачбола. Това прати Италия на победен финал срещу Австралия, а Ноле със сълзи в очите сподели: „Разочарованието е огромно. Когато губиш, защитавайки цветовете на родината си, горчивината е още по-голяма.“

Това е тенисът. През лятото на Ролан Гарос № 172 в ранглистата, никому неизвестният бразилец Тиаго Сейбот, още в първия кръг отстрани Даниил Медведев в битността му на № 3. И наруши неписаното правило, според което всеки от първите 50 може да победи всеки от богоизбраните от топ 10. През 2017 г. Григор Димитров се изкачи до № 3 в ранглистата и временно разбута монотонната тройка Надал, Федерер, Джокович, които си остават най-големите, дори когато слязат на по-нисък етаж поради временно отсъствие. Въпреки прииждащите напористи младежи, които година след година искаха да им покажат, че е време да слизат от сцената.

Доминик Тийм (роден на 03.09.1993 г.) спечели финала на Ю Ес оупън през 2020 г. срещу Александър Зверев, след което формата му спадна. Зверев (роден на 20.04.1997 г.) на два пъти през 2018 и 2021 г. спечели финалните АТП турнири, превърна се в черна котка за Григор Димитров, но вече не изглежда способен на нещо повече. Даниил Медведев (роден на 11.02.1996 г.) загуби четири финала на турнири от Големия шлем, по два пъти от Надал и Джокович, през 2021 г. победи Джокович на финала на Ю Ес оупън, но вече не е представител на новото поколение. Върховото постижение на Стефанос Циципас (роден на 12.08.1998 г.) е победата на финалния АТП турнир през 2019 г., сериозна заявка, но загуби два финала от Големия шлем срещу Джокович и не изглежда готов да го свали от позиция № 1 в ранглистата.

Надал, вече възстановен, обяви намеренията да участва на Австралия опън през януари. Джокович още мечтае да вземе годишния Голям шлем. Обаче претенции вече има по-новото поколение. Яник Синер (роден на 20.08.2021 г.) в решителния мач за спечелването на купа Дейвис просто отвя австралиеца Алекс де Минор. Преживя звездния си миг, когато на стадион „Сан Сиро“ привържениците  на „Милан“, към които се числи и той, го посрещнаха на крака, скандирайки името му. Никак не са за подценяване заявките на Карлос Алкарас (роден на 05.05.2003 г.) и Холгер Руне (роден на 29.04.2003 г.), който на заключителния Мастърс 1000  през ноември 2022 г. в Париж взе скалпа на петима от топ 10, последният от които, Джокович – на финала. Нещо неслучвало се в рамките на един турнир. Млада кръв! Ще поживеем, ще видим.

6. Видяхте ли какво прави гигантът Хуберт Хуркач (роден на 11.02.1997 г., висок 196 см) на Уимбълдън? Истински бомбардир с гръмотевичен сервис, който може на пробие бетонна стена. Дори срещу Джокович прави цели 33 аса, въпреки, че сърбинът има най-добрия ретур в света. А колко пъти Джокович „плонжира“ след подхлъзвания, всяко от които може да доведе до контузия и прекратяване на мача? Понеже Хуркач не е единственият ръстов състезател със здрав раменен пояс и убийствен първи сервис, доста двубои превръщат тениса в игра с два елемента: сервис – ретур. Не поради техническа неграмотност, а заради рисково скоростно придвижване по терена. С подхлъзване и падане.

Наложи се в леката атлетика да бъде променен центърът на тежестта на копието. Просто постиженията на най-добрите атлети заплашваха да прехвърлят размера на сектора. По същата причина със същия уред бе забранено при хвърлянето му да е използва техника с въртеж, както при диска. Сега, след като е ясно, че на твърди настилки и на Уимбълдън не бива да се играе с едни и същи маратонки, не е невъзможно под нозете си тенисистите да имат по-специални подметки. За да не се превръща „свещената трева“ в  нещо като ледена пързалка.

Нейко ДАМЯНОВ