Нефтохимик имаше достатъчно време, за да поправи щетите от есента, голямото разминаване е при Монтана

Сезонът в Суперлигата приключи и три дни след като Нефтохимик спечели за трета поредна година титлата в мъжкото ни първенство е време за равносметка. За някои годината е успешна, за други задоволителна, за трети може би е провал, а за четвърти – катастрофална. Но каквото било – било. Спокойно може да кажем, че сезонът в НВЛ действително бе интересен. И дори финалният марш на бургазлии се приема като изненада. А това означава само едно – до последно въпросителните бяха повече от отговорите, което няма как да не задоволява претенциите на феновете на този спорт. Наистина, ако Хебър бе взел поне един мач в битката за титлата, щеше да стане още по-вълнуващо, но тигрите просто не издържаха и след като загубиха домакинското си предимство, вече сами не вярваха, че могат да направят нещо повече срещу по-класния от тях, чисто като индивидуалности, тим на Николай Желязков.

@@@

Може да заключим, че на фона на финансовите реалности в България логиката в Суперлигата възтържествува. До битката за трона стигнаха двата клуба, които безспорно превъзхождаха всички останали като организация и спокойствие. Със сходно финансиране от около 1,1 милиона лева Хебър и Нефтохимик взеха своето по пътя към директния сблъсък за трофея. Съставът на Атанас Петров бе най-постоянният през кампанията, като един-два епизода на колебание не попречиха да спечели редовния сезон. В Нефтохимик пък допуснаха грешни стъпки със селекцията по отношение на руските попълнения Поздняков и Яковлев, но те бяха бързо коригирани благодарение на солидния финансов гръб, а по стечение на обстоятелствата след зимното включване на Николай Учиков и Теодор Тодоров, както и рокадата на Найден Найденов с Николай Желязков, вече бе въпрос на време тази машина да заработи правилно. Дали е имало вътрешно брожение срещу Наката, за да се стигне до неговата смяна, остава клубна тайна, но след като резултатът е в полза на бургазлии, вече няма и значение.

Надолу по стълбицата финансовата ситуация бе сравнително близка и въпросът бе кой ще изиграе по-добре картите си по отношение на вътрешно стиковане на съставите. ЦСКА за поредна година е пример как с по-незначителен бюджет може да се гони максимално предно класиране. Бронзовите медали за армейците всъщност бе максимумът, който те можеха да постигнат. И го направиха, запазвайки гръбнака на състава си. Историческият статут на червените е това, което ги крепи в челото, но за да говорим за атака на титла, трябват поне два пъти повече пари. Още повече че за трета поредна година губят в плейофите от шампиона Нефтохимик. Оставането на Велизар Чернокожев, както и отличното ръководене на тима от Пламен Христов пък позволиха на Добруджа да стигне до четвъртата позиция.

Разочарование може би има в Монтана и Левски. Вицешампионите на Даниел Пеев бяха с едни гърди напред в тази група от 6 клуба, които се бореха за полуфинали. По-високият бюджет на общинския клуб, в размер на около 650 хиляди лева, обаче не се оказа достатъчен. През сезона монтанци изпитваха доста проблеми както с новите си играчи, така и с контузии, като поражението им от Добруджа на четвъртфиналите може да се определи като малка изненада. Сините на Владо Николов пък паднаха жертва на кадровата криза в първата половина на сезона. Истината е, че Левски можеше да завърши и пети, което щеше да му позволи да се надява на полуфинал, но това бе и максимумът за този тим в този му вид. Клубът се раздели с основни фигури през лятото, които така и не успя да замени в пълна степен. Когато говорим за Левски и ЦСКА обаче, всичко друго освен борба за титлата и минимум спечелване на медал не може да се приеме като позитив. Особено когато в клуба има финансова стабилност.

@@@

От Дунав също може да се каже, че се очакваше малко повече предвид наличието и на национала Данаил Милушев, но заедно с Пирин Разлог това бяха клубовете, за които се знаеше, че ще допълнят осмицата и трудно могат да постигнат нещо повече от това.

Надолу по финансовата пирамида също нямаше сериозни изненади. Черно море и Марек се задоволиха с ролята си на присъстващи в първенството и на отбори, които могат да ударят един-два шамара на претендентите, но нищо повече от това. Същото се отнася и за дебютанта Дея Волей. Бургазлии направиха добро впечатление, водени от Весела Братоева, която стана първата жена треньор на клуб в елита. Там обаче започнаха с проблеми и не съумяха да компенсират това, за да изпаднат след плейаут с Арда. Финансовата криза, която застигна Миньор в края на миналата година, също даде своето отражение, като чуковете приключиха скоропостижно битката за оцеляване, отстъпвайки мястото си на Славия.

 

Отбор Бюджет В плейофите В редовния сезон

Нефтохимик 1 150 000 шампион 3-о място

Хебър 1 200 000 вицешампион 1-о място

ЦСКА 400 000 полуфинал 2-о място

Добруджа 530 000 полуфинал 4-о място

Монтана 630 000 1/4-финал 5-о място

Левски 500 000 1/4-финал 6-о място

Пирин Р 450 000 1/4-финал 7-о място

Дунав 500 000 1/4-финал 8-о място

Марек 300 000 - 9-о място

Черно море 340 000 - 10-о място

Дея Волей 200 000 - 11-о място

Миньор 80 000 - 12-о място

Заб.: Тъй като няма официални данни, сумите за бюджетите, които са в български лева, са приблизителни и включват не само разходите за заплати на треньори и играчи, но и цялостната издръжка на първия тим.

Хари ЛАТИФЯН, "Тема Спорт"