Не можем да се оплачем от резултатността на световното първенство по футбол в Катар, имаше мачове с по 5-6-7 гола. Като по правило оплитането на топката в мрежата вихрено събираше на кълбо полевите играчи и резервите от скамейката. Колко бързо и лесно е в такъв миг да се построи кулата на радостта. И нито един контузен при това лудо пого. Това го може само футболът.

На трибуните част от зрителите са на гребена на вълната при 9 бала въодушевление. Другите са покрусени и сякаш масово диагностицирани с даун. След последния съдийски сигнал сълзи има в очите и на победителите, и на победените. И това го може само футболът.

Но след мача Белгия – Мароко (0:2) празнуващите победители се превърнаха в буйстваща тълпа. Погром в центъра на Брюксел, наричан най-северния марокански град. Размирици, обърнати и запалени автомобили,  полиция, водни оръдия, сълзотворен газ, арести. Марокано-катарската солидарност доминираше на трибуните по време на мача Мароко – Испания, пък и събитията на терена караха иберийците да немеят. Когато стана ясно, че Ла Фурия Роха се прибира у дома, а националите на Мароко отиват на четвъртфинал, като концентрични кръгове емоциите литнаха на хиляди километри. В Казабланка и Маракеш бе истински празник, но изстъпления имаше в Хага, Амстердам, Милано и други европейски градове. След мача с Португалия пламна и центърът на Париж. Въпреки загубения полуфинал срещу Франция и въпреки свръхготовността на полицията, отново имаше изстъпления с палежи и арести в столицата на Белгия. Но Брюксел не се превърна в Троя. Засега.  Мароко кандидатства за домакинство на световните първенства  през 1994, 1998, 2006, 2010 г., не го получи и за 2026 г., след  Катар вероятно ще почака още доста.

Не толкова ставащото по терените, а атмосферата на трибуните предизвика в Китай гневен изблик. Хора, изнурени от безкрайните масови и продължителни локдауни поради неотиващата си ковид пандемия, видяха множество зрители без маски, без страх от респираторни инфекции, да се прегръщат, пеят, скандират, плачат… Пълнокръвен живот, завладян от страсти. И излязоха на улиците с масовост и решителност, нещо неслучвало се от студентските демонстрации на площад Тянанмън през 1989 година, прекратени с куршуми и удавени в кръвта на неизвестен брой жертви между стотици и хиляди. Този път прозвуча нещо по-страшно от изстрелите – призиви за оставка на едноличния партиен, военен и държавен лидер Си Цзинпин. Властите разхлабиха леко задушаващите здравни мерки.

А в Техеран приеха просто за сведение победата на националния отбор над Уелс (0:2). Затова пък иранците празнуваха бурно загубата от САЩ (0:1) и приключването на кампанията в рамките на квалификационната група. Защото това не е отбор на народа, а на религиозната власт. Но същата власт заплаши играчите с преследване на семействата им, след като те бойкотираха химна на страната преди мача с Уелс, не пяха като всички други и го изслушаха с каменни лица. А на церемонията преди последния си мач със САЩ просто мърдаха устни. Така футболистите взеха символично участие в мащабните протести, които заляха страната преди световното първенство. На 13 септември 22 годишната иранка от кюрдски произход Джина Махса Амини бе за първи път в столицата, но не се върна в родния край. Арестува я нравствената полиция за неправилно носене на хиджаб – показвал се кичур коси.

Два часа след ареста момичето бе откарано в болница, където след две денонощия в кома почина. Протестите заляха страната, паднаха убити, ранени, тръгнаха скоротечни процеси срещу арестуваните. И все пак  режимът на аятоласите закри нравствената полиция веднага след загубения мач със САЩ. Ето как поражението може да се превърне в победа. Малка, но победа.  

Седем европейски отбора възнамеряваха да ползват капитански ленти в подкрепа на различните ориентации, но в Катар ЛГТБ-общността е криминализирана. ФИФА предупреди за строги наказания и раздаде еднакви електриковозелени ленти с надпис „Спасете планетата“. Професионалният протестър Марио Фари намери начин да притича за секунди на терена (мача Португалия- Уругвай), развявайки флаг с цветовете на дъгата, досущ като забранените капитански ленти. Друг опит (мача Нидерландия – Аржентина) бдящата охрана парира светкавично.

И един симпатичен бойкот. Излъчен за играч на мача (Франция – Полша), Килиан Мбапе не се яви на задължителното интервю заради рекламните пана на "Будвайзер“. Той желае да дава пример на подрастващите и бойкотира рекламните кампании на алкохол, вредни храни и спортни залози.

Футболистите на Саудитска Арабия стартираха участието си със сензационна победа над Аржентина (1:2). Може би за да продължат вдъхновено в следващите мачове, кралското семейство обяви, че всеки ще получи за награда по един ролс ройс. Едва ли играчите са бързали да се приберат и да ползват луксозната си придобивка, но се провалиха срещу Полша и Мексико (2:0, 1:2). Ако бяха успели да излязат от квалификационната група и да постигнат нещо в елиминациите, вероятно щяха да живеят като принцове в собствени дворци. Все пак знаменателната победа бе подобаващо отбелязана. Кралят обяви деня след мача (23.11.) за официален празник. Подарък за всички.

А небостъргачите на Доха засияха със светлинни молитви за здраве на футболния крал: „Пеле, ние те обичаме“. Дали го зареди с енергия загубеният четвъртфинал на сънародниците му срещу Хърватия с дузпи?

В навечерието на първенството се появи обща снимка на Меси и Роналдо. За първи път. Беше време, когато у нас за много добър  фотограф се смяташе онзи, който успее да снима заедно снаха и свекърва. Ако и след първенството се намери кой да събере в общ кадър двете суперзвезди, това би било висш пилотаж  в занаята.

Оказа се, че половинките на английските национали квартируват на круизен кораб на кея в порт Доха. И още гръмката победа на благоверните им в откриващия мач срещу Иран с 6:2 те отпразнуваха като спечелен финал. Шампанско по 300 евро за бутилка и така до 20 000. Сметката влиза в цената за престоя на кораба. 

И какво от това, че около и на стадионите нямаше бира?

Автор: Нейко ДАМЯНОВ