Името му е Божидар Андреев. Само преди дни той се превърна в един от топ спортистите на България. Покори европейския връх, стана европейски шампион и спечели бронзов медал на световното първенство по вдигане на тежести.

Някога е бил едно младо момче с голяма мечта.

Животът му започна в малкото сливенско село Тополчане. Негов пример бил собственият му брат. Той го накарал да започне да тренира - бягал, скачал…

След това българският щангист получил огромната подкрепа, така необходима, за да покоряването на върха от своя треньор - Пламен Братойчев.

“Той дойде до село. Търсеше деца в училището. Реших да се запиша. От там започна моята история. Не е лесно да си на село. Там животът е съвсем различен, отколкото в града. Беше ми трудно и да избягам от там", разказа пред bTV спортистът.

“Той тогава беше шести клас. С учителя му по физическо направихме един подбор и той беше един от талантите, които ни хареса. Вечерта се срещнах с родителите, разбрахме се какво трябва да направим, приех го в Сливен в спортното училище и започнахме да работим. С него бяха още няколко деца, които наистина работеха добре, но Божидар се отличаваше с качествата си тогава”, спомня си пък треньорът.

И така, сигурен в успеха на младия Божидар, Братойчев го приютява в собствения си дом, за да продължи да тренира.

“Близо година живеех в постройка зад залата, в която тренирах. Условията бяха нормални. На мен ми харесва да съм там. Не ми правеше впечатление дали ще спя в залата или при личния ми треньор. Това не ме спираше. Аз работих и тренирах и знам какво е, но няма как да стане. Работих като касиер и като общинска охрана. С работа не става. Не може да работиш и да тренираш. Аз реших да спра работата, да продължа с тренировките по-сериозно и да постигна целите си”, разказва щангистът.

Днес Божидар иска да стане пример за децата като него и да им покаже, че с много труд, пот и тренировки, могат да сбъднат и своите мечти, също както него.