Великата игра, тръгнала от островна Англия, е преоткрита в Латинска Америка. Бразилците, които говорят португалски, я наричат жого бонито – красива игра. С блестящи  индивидуални изпълнители, които владеят топката като магьосници, каскади от финтове и изумителни попадения в мрежата. Романтика. Но футболът се превърна в световна индустрия, подчинена на стратегия, рационализъм, атлетизъм с краен продукт победа на всяка цена. И пари, много пари.

Цезар Луис Меноти, извел Аржентина до световната титла през 1978 г. въздъхна: „Признавам, че повече не мога да разбера какво се играе в днешно време, не го разбирам вече.“ Великият Алфредо ди Стефано също вдигна рамене: „По мое време, уважаеми сеньори, се играеше истински футбол.“ В Катар видяхме по-малко жого бонито и повече железен футбол. Президентът на ФИФА Джани Инфантино, който изгледа доста двубои, излъчваше задоволство.

Не се сбъднаха прогнозите, че на полуфиналите световното първенство ще се превърне в европейско, както преди четири години. Този път географията се разшири до Южна Америка и  Африка с първо участие на отбор от континента. След гениални проблясъци на Меси и явно превъзходство Аржентина пречупи Хърватия – (3:0) и премина към финала през парадния вход. В двуостър мач Франция победи с 2:0 и не позволи на Мароко от изненада да се превърне в сензация. Мароканците загубиха и малкия финал срещу Хърватия (2:1). Естествен латино-европейски финал, луд мач (3:3, 4:2 дузпи) и трета световна титла за Аржентина: през 1978 г. с Марио Кемпес, през 1986 г. с Марадона и сега – с Меси.

Аржентина е новият световен шампион!

Да дадем дължимото на страната домакин. Присъденото в края на 2010 г. право на Катар да организира през 2022 г. световното първенство по футбол предизвика недоумение и неодобрение. Да, страната може да хвърли над 250 милиарда долара в начинанието, с толкова пари може да се справи и със световното по хокей на лед. Там се увличат по соколарство и надбягвания с камили, яздени не от жокеи, а от роботи, какъв футбол? Все пак националният отбор стана азиатки шампион през 2019 г. след като победи на полуфинал страната домакин Обединени арабски емирства (4:0)  и на финала Япония (3:1) при обща голова разлика от седемте мача 19:1. Внушително. Но сега, само 3 години по-късно, отборът загуби и трите си мача в квалификационната група срещу Еквадор, Сенегал и Нидерландия. Организацията заслужава изцяло положителна оценка, Катар получи и домакинството на Купа Азия през следващата година на мястото на оттеглилия кандидатурата си Китай. Още живот в прекрасните стадиони.

Любопитен поглед към представянето на отборите може да се хвърли през възнаграждението на треньорите им. Класацията се води от Ханс-Дитер Флик (Германия – 6,5 милиона евро годишно), последен е треньорът на Тунис Джалал Кадри със скромните 130 000 евро. И първият, и последният не успяха да изведат отборите си от квалификационните групи. Дидие Дешан (№ 2 – 3,8 милиона) и Лионел Скалони (№7 – 2,6) класираха Франция и Аржентина на финал. В топ 10 липсва името на Луис  Енрике (Испания), който поради ковид пандемията, тежко ударила и футбола, сам пожела да намали заплатата си с 350 000 евро, а това бе 25 на сто от годишното му възнаграждение. Като треньор на Барселона получаваше 12 милиона. Едва ли това е причината да остане заложник на клубния си манталитет. Заложи в Катар на каталунци – цялата халфова линия на Барса, но това не е отборът на Кройф или Гуардиола (може би още не е). И провал на осминафинал срещу Мароко. Жалко, беше обещал, че при спечелена титла или ще си боядиса косата, или ще се обзаведе с пиърсинг, но още със стъпването на испанска земя бе уволнен.

Националите на Белгия бяха сочени сред фаворитите за участие във финал, дори за шампиони. Основателно – имат 6-7 играчи с по над 100 участие в селекцията и един – Лукаку, с над 90 мача, но отборът  потъна в сянката на квалификациите. Закъсня приливът на свежа кръв, липсват дори наченки на радост от играта, но най-тежък проблем се оказа нездравият климат в съблекалнята. Разчу се, че Кевин де Бройне и Тибо Куртоа, твърди титуляри в Манчестер Сити и Реал, от години не си говорят и не са само те с дръпнати отношения. При такава атмосфера – толкоз.

След полуфиналите, когато до края на първенството оставаха само 8 мача, Арсен Венгер прецени, че „много отбори нямаха време да се подготвят добре физически.“ Да, световните финали за първи път се случват през късната есен, да, футболистите имаха скъсена предсезонна подготовка, но във Висшата лига на Англия моментното класиране показва, че 8 отбора са изиграли 14 мача, а 12 имат по 15 двубоя. Навлезли са в нормален ритъм. Ако първенството бе както винаги през лятото след приключване на шампионатите и турнирите, щяха да имат по около 60. Експериментът с размяната на сезоните не може да се оценява като несполучлив, вероятно няма да е последен. В Катар нямаше отбори с кондиционен недоимък.

Обяснимо е, че тактически новинки  липсват. Видяха се популярните схеми 4-3-3, 4-4-2, 3-5-2 и вариациите им. Треньорите отдавна са наясно, че срещу класа тактика няма. В първия мач на Бразилия и Сърбия (2:0) през второто полувреме се игра футбол,  близо до идеята за жого бонито. Кариоките са отбор на настроението, тръгне ли им играта имат класата да подлудят всеки срещу тях. И във втория  мач в квалификационната група (срещу Швейцария, 1:0) вратарят им Алисон Бекер бе направо безработен.  Загубиха мача без значение с Камерун (1:0), но треньорът Тите даде възможност на всичките си 26 футболисти да запишат минути на световно първенство. Обаче на четвъртфинала срещу железните хървати императивът „ на всяка цена“ наля олово в бутонките им, стигнаха до продължения и дузпи, които изпълняваха като аматьори и… дотам.

Характера на съвременния футбол показаха мачове като четвъртфиналният сблъсък между Нидерландия и Аржентина. Битка за всеки квадратен сантиметър от терена, обрати, продължения, дузпи (2:2 и 3:4). Неизвестност до последната секунда, в която крехкото футболно щастие се усмихна на гаучосите. Впечатляващ мач изиграха Камерун и Сърбия (3:3). Футболна битка под висок волтаж и много емоции. Не е жого бонито, но би харесало дори на Меноти.

А какво да кажем за Мароко? Балансиран отбор с крайно ефективна защита. Дефанзивните му линии се превръщат в батут, от който отскача обратно всичко, а теренът изглежда по-тесен. Не е случайно, че стигна до полуфиналите само с едно попадение в мрежата, при това автогол Победата срещу Испания на осминафинал бе тягостна гледка на глуха защита, накрая при дузпите обезсърчените испанци просто се предадоха. Друго лице показа Мароко, преодолявайки на четвъртфинал Португалия (1:0) с убийствени контри. Фабио Капело обичаше да казва, че виното го прави според гроздето, с което разполага - така реди и отбора. Е, треньорът на африканците Уалид Реграги е съумял да изстиска максимума от всичките си футболисти и с добавка на тактическа грамотност се е получила качествена „напитка“. За съжаление, макар безалкохолна, опиянените от победите мароканци навсякъде по света превърнаха празненствата си в размирици. В скоба ще припомним, че през 1994 г. на първенството в САЩ, след като четата на Стоичков отстрани от пътя си Германия, на фронта в разпадналата се Югославия босненските сърби изстреляха доста пълнители, приемайки победата над немците като своя.

Залязващите „звезди“ засенчиха изгряващите. Меси продължи да пише океански дълбоката си биография, зад него монолитно стои отбор, треньор и цяла Аржентина. На мача с Нидерландия той си позволи умишлена игра с ръка, макар че вече бе получил жълт картон. Съдията Антонио Лаос (испанец) показа общо 15 жълти картона, но 16-ят спести, защото автоматично трябваше да покаже червен. Това е привилегия единствено за Меси, без значение дали си просто фен или президент, покрай него се стъпва на пръсти. Респект. Вечният му съперник Роналдо прехвърли хребета и стремглаво се спуска надолу. Не проведе пълноценна предсезонна подготовка, никой от отборите, които играят в Шампионска лига не пожела да го приеме, „разведе“ се с Манчестер Юнайтед, загуби си титулярното си място в отбора на Португалия. Така и не повярва, че не може да играе с визитната си картичка, важни са моментните възможности. Остава в историята като един от най-големите, все още има път към големите пари, но към големия футбол – едва ли. (Помните ли, че Марадона струваше само 6 милиона долара?) За 23-годишния Мбапе, този брат на вятъра, вече е късно да се говори с половин уста, върху му, съвсем заслужено, се сипят суперлативи. Пабло Гавира (Гави), Педро Лопес (Педри), Ансу Фати - тримата заедно не могат да съберат 60 години, както 22 годишните Хулиан Алварес и Азедин Унахи, засега са в зоната на очакванията.

Оливие Жиру трябваше да бъде сред резервите, но контузия на Бензема го постави на върха на атаката. С образ – заемка от персонаж в „Тримата мускетари“, връхлитащ като острие на шпага, беше страховит. Отбор с претенциите и апетитите на Франция не може без дълга и качествена скамейка.

Япония победи Испания с гол, който никой не би приел за редовен, след като топката очевидно напусна очертанията на терена. Обаче технологията отчете, че поне половин милиметър от обема и опира бялата линия. Цели 7 души са ВАР екип, тогава какво правят край терена страничните рефери? Скоро на секундата ще се отчита и засадата, така ще отпаднат продължителните прегледи за редовността на всеки гол. Навярно ще отпадне и безумното добавено време, особено към второто полувреме, мерено на око. (Роналдо би успял да си присвои чужд гол, но прелетялата над главата му сензорна топка  не докосна поне един гелосан косъм. Няма субективен фактор) За омразните на всеки фен съдии само едно изречение, този път позитивно. Майкъл Оливър остави отлични впечатления на мача Хърватия – Бразилия, жалко, че не му беше възложен финала.

Без упрек към Кейн – много изпортени дузпи. Защо не видят как ги изпълняваше Неескенс, наричан Кройф Втори, от времето на тоталния Аякс, той все още е в занаята?

Като оставим настрана първите проблемни световни първенства, до 1978 г. участват 16 отбора. В периода 1982 – 1998 г. са 24, а от 2002 до 2022 г. - 32. Решено е на следващото в Канада, САЩ и Мексико през 2026 г. да бъдат 48. Но това е  почти една четвърт от всички членове на международната организация. На току що завършилото първенство Германия, Уругвай, Камерун, Швейцария, Тунис… спечелиха третите срещи в квалификационните групи, но отпаднаха, Бразилия, Португалия, Франция, Испания, ги загубиха, но продължиха на елиминациите. Време на интереси, сметки, избор на противник, като футбол – в правилата, като морал, невинаги. Как ще се решава този деликатен момент при участието на 48 отбора, ФИФА тепърва ще се произнесе.

А сега да погледнем с увереност към бъдещето и да кажем, че след 22-то световно първенство през 2022 година в Катар футболът като социален организъм е в отлично здраве.

Автор: Нейко ДАМЯНОВ