Дистанцията на австралийския супермаратон от Сидни до Мелбърн е дълга 875 км, и продължителността му е над 5 дни – от старта до финала.

В състезанието обикновено участват лекоатлети от световна класа, които специално се тренират за това събитие. Голяма част от атлетите са на възраст до 30 години и се спонсорират от големи спортни марки.

През 1983 година много от присъствалите остават в недоумение, когато в деня на състезанието на старта се появява 61 годишният Клиф Янг, разказва историята му zenom.pro.

От началото всички си мислят, че той е дошъл да види началото на маратона, тъй като той е бил облечен по-различно от другите спортисти: в работен гащеризон и галоши, обути върху обувките му. Но когато Клиф отива към масата, за да получи номер на участник в маратона, всички разбират, че той възнамерява да се състезава както всички останали.

Когато Клиф получава номер 64 и застава на линията с другите атлети, то снимачната бригада, заснемаща репортаж от мястото на старта, решава да му вземе кратко интервю. Те насочили обектива на камерата към Клиф и го попитали:

— Привет! Кой сте Вие и какво правите тук?
— Аз съм Клиф Янг. Ние развъждаме овце на голямо пасбище близо до Мелбърн.
— Наистина ли ще участвате в това състезание?
— Да.
— Имате ли спонсор?
— Не.
— В такъв случай няма да можете да стигнете до край.
— Защо, ще мога. Аз съм израснал във ферма, където не можехме да си позволим коне или коли до последния момент: само преди 4 години аз си купих кола. Когато приближаваше буря, аз излизах да прибера овцете. Ние имахме 2000 овце, които се пасяха на 2000 акра земя. Понякога се е случвало да съм ловял овцете си по 2-3 дни, това не беше просто, но аз винаги успявах. Мисля, че мога да участвам в това състезание, та то е само с 2 дена по-дълго и е само 5 дни, а аз търсех моите овце по 3 дни.

Когато маратонът започнал, то Клиф останал далеч зад професионалистите. Някои от зрителите му съчувствали, други му се присмивали, тъй като той дори не могъл да стартира правилно. Хората по телевизията го наблюдавали, много от тях му съпреживявали и се молили той да не умре по пътя.

Всеки професионалист е знаел, че за да завърши дистанцията ще му трябват 5 дни, в които всеки ден 18 часа да се тича и 6 часа за сън. Обаче Клиф Янг това не го е знаел.

На следващата сутрин след старта хората разбрали, че Клиф не е спал, а е продължил да тича цяло нощ и е стигнал до градчето Mittagong. Но дори без да спира, за да поспи, Клиф остава далеч след всичките лекоатлети, макар и да продължил да тича, при това успявайки да приветства хората, стоящи покрай трасето на маратона.

С всяка нощ той се е приближавал към лидерите на маратона и в последната нощ Клиф задминал всички атлети от световна класа. Сутринта на последния ден той вече е бил много преди всички.

Клиф не само минал маратона бидейки на 61 година, без да умре по време на състезанието, но и го спечелил, биейки рекорда на маратона с 9 часа и става национален герой.

Клиф Янг преодолява дистанцията от 875 километра за 5 дни, 15 часа и 4 минути.

Той обаче не взима нито една от наградите. Когато получава първата награда от 10 000 австралийски долара, той казал, че не е знаел за съществуването на паричната награда, че е взел участие не заради парите и без да му мисли решава да даде парите на първите пет лекоатлета, които са стигнали финиша след него, т.е. по 2000 австралийски долара за всеки. Клиф не оставя нито цент за себе си и цяла Австралия просто се влюбва в него.

Историята помни подвизите, помни добрите помисли, помни чистите сърца!