От години не сме ставали свидетели на толкова интересен и драматичен волейболен шампионат у нас. И ако при жените говорим за Марица и всички останали, то в мъжката Суперлига нещата са съвсем различни. Завишените бюджети у повечето клубове и в същото време липсата на достатъчно голям брой качествени български играчи доведоха до осезаемо поглеждане към попълнения от чужбина. Някои клубове улучиха ваксата с тях, повишиха нивото и отново връщат публиката в залата.
Типично по български обаче няма как всичко да е наред и да върви градивно. Проблемите се оказаха и през миналата, а особено и през тази година от съвсем друго естество. Съдийството става тема на разговор след почти всеки мач, а дисциплината у състезатели и треньори е пълен крах. Разбира се, всичко това си има своето обяснение. Проблемът се корени основно в липсата на доверие у ръководството на Съдийската комисия. Малцина знаят, че повечето ни международни съдии са със сериозни позиции в професионален план и волейболът е не толкова източник на допълнителни средства, а по-скоро хоби. Качвайки се на стола обаче, самочувствието им отива по дяволите. Волейболисти и треньори ги обиждат, ръкомахат, поучават – къде на игрището, къде по медиите, съдиите мълчат и чакат шумът да отмине до следващия мач. Опитат ли се да обясняват, в очите им личи страх и несигурност. Факт е и че мнозина от играчите, треньорите и ръководителите не са наясно с правилата, но това не им пречи да нападнат човека на стола или този до кола.
Видно е, особено тази година, че реферите по някаква причина не смеят да бъдат строги при спазването на правилата за наказания и предпочитат да изядат поредната псувня или обида, но „да избутат“ мача. Последният пример е с Николай Учиков от Нефтохимик в първия финален сблъсък с Хебър, който си позволи да направи такава оценка за съдийството, че който не го е гледал и особено като не разбира от волейбол – вече ще е наясно, че съдиите са п…и. „Имаме много слаби съдии в България. Това е първото, което ми остана от този мач“, изцепи се националът по адрес на ръководещите Петър Харизанов и Симеон Иванов. А напротив, в този двубой реферите бяха почти перфектни. Почти, защото от страх или кой знае защо спестиха заслужени поне червени картони на треньорите на двата отбора. Иначе в игровата му част спазиха всяка буква от правилника.
Поведението на старши треньора на Хебър Атанас Петров в края на първия гейм от втората финална среща пък оставяме без коментар. Вторият съдия Константин Йовчев в този момент приличаше на полицай от Габрово, спиращ протестиращите да нахлуят в ареста и линчуват тримата роми, пребили продавач в местен магазин. Първият съдия Добромир Добрев, видимо притеснен, обаче не реагира и изгони поне до края на гейма развилнелия се наставник.
През годината пък бяхме свидетели на безумия от рода на това мач, който е обявен за приключил поради напускането на целия отбор на Левски и прибирането му в съблекалнята, впоследствие да се доиграе, 20 минути по-късно… Първият съдия тогава Илиян Георгиев, изгони Владо Николов, който пък извади отбора си. И вместо по правилник да се обяви служебна победа за "Хебър", играчите са върнати буквално из под душовете и двубоят… се доигра. И след този скандал липсваха каквито и да било решения от Съдийската комисия, както и от другата такава, която е с основна вина за свободията – Дисциплинарната. Скандал няма, наказани няма, всичко е мед и масло.
В Бургас се стигна до размяна на удари, без да има изгонени, а дежурният делегат на мача и председател на Съдийската комисия Пенчо Ангелов се оказва, че… не е успял да види случващото се на четири метра от него, въпреки че цялата зала го вижда.
Не се посвени да нападне остро съдиите и треньорът на Берое Петър Дочев, след като отпадна от Левски в полуфинала на плейофите. Или пък смешния плач на треньора на Миньор Петър Драгиев след загубата 0:3 гейма у дома от Нефтохимик. Съдийската комисия така и не разгледа отсъжданията, не излезе с позиция, каквато всъщност никога не е заявявала, а Дисциплинарната пък отново не отчете обидите на треньорите.
Владимир ИВАНОВ, "Тема Спорт"
Типично по български обаче няма как всичко да е наред и да върви градивно. Проблемите се оказаха и през миналата, а особено и през тази година от съвсем друго естество. Съдийството става тема на разговор след почти всеки мач, а дисциплината у състезатели и треньори е пълен крах. Разбира се, всичко това си има своето обяснение. Проблемът се корени основно в липсата на доверие у ръководството на Съдийската комисия. Малцина знаят, че повечето ни международни съдии са със сериозни позиции в професионален план и волейболът е не толкова източник на допълнителни средства, а по-скоро хоби. Качвайки се на стола обаче, самочувствието им отива по дяволите. Волейболисти и треньори ги обиждат, ръкомахат, поучават – къде на игрището, къде по медиите, съдиите мълчат и чакат шумът да отмине до следващия мач. Опитат ли се да обясняват, в очите им личи страх и несигурност. Факт е и че мнозина от играчите, треньорите и ръководителите не са наясно с правилата, но това не им пречи да нападнат човека на стола или този до кола.
Видно е, особено тази година, че реферите по някаква причина не смеят да бъдат строги при спазването на правилата за наказания и предпочитат да изядат поредната псувня или обида, но „да избутат“ мача. Последният пример е с Николай Учиков от Нефтохимик в първия финален сблъсък с Хебър, който си позволи да направи такава оценка за съдийството, че който не го е гледал и особено като не разбира от волейбол – вече ще е наясно, че съдиите са п…и. „Имаме много слаби съдии в България. Това е първото, което ми остана от този мач“, изцепи се националът по адрес на ръководещите Петър Харизанов и Симеон Иванов. А напротив, в този двубой реферите бяха почти перфектни. Почти, защото от страх или кой знае защо спестиха заслужени поне червени картони на треньорите на двата отбора. Иначе в игровата му част спазиха всяка буква от правилника.
Поведението на старши треньора на Хебър Атанас Петров в края на първия гейм от втората финална среща пък оставяме без коментар. Вторият съдия Константин Йовчев в този момент приличаше на полицай от Габрово, спиращ протестиращите да нахлуят в ареста и линчуват тримата роми, пребили продавач в местен магазин. Първият съдия Добромир Добрев, видимо притеснен, обаче не реагира и изгони поне до края на гейма развилнелия се наставник.
През годината пък бяхме свидетели на безумия от рода на това мач, който е обявен за приключил поради напускането на целия отбор на Левски и прибирането му в съблекалнята, впоследствие да се доиграе, 20 минути по-късно… Първият съдия тогава Илиян Георгиев, изгони Владо Николов, който пък извади отбора си. И вместо по правилник да се обяви служебна победа за "Хебър", играчите са върнати буквално из под душовете и двубоят… се доигра. И след този скандал липсваха каквито и да било решения от Съдийската комисия, както и от другата такава, която е с основна вина за свободията – Дисциплинарната. Скандал няма, наказани няма, всичко е мед и масло.
В Бургас се стигна до размяна на удари, без да има изгонени, а дежурният делегат на мача и председател на Съдийската комисия Пенчо Ангелов се оказва, че… не е успял да види случващото се на четири метра от него, въпреки че цялата зала го вижда.
Не се посвени да нападне остро съдиите и треньорът на Берое Петър Дочев, след като отпадна от Левски в полуфинала на плейофите. Или пък смешния плач на треньора на Миньор Петър Драгиев след загубата 0:3 гейма у дома от Нефтохимик. Съдийската комисия така и не разгледа отсъжданията, не излезе с позиция, каквато всъщност никога не е заявявала, а Дисциплинарната пък отново не отчете обидите на треньорите.
Всъщност Дисципът се намеси веднъж (но след като бе подадена жалба) и наложи финансова санкция на Симеон Александров (ЦСКА) за… интервю, в което е уронил нечий престиж. Най-точната оценка като че ли даде Георги Братоев след втория от полуфиналните плейофи с ЦСКА. „Некомпетентността на втория съдия е нормална за него. Той каза, че нищо не е чул и видял. Това ме ядоса най-много, защото в България така сме свикнали - ни лук ял, ни лук мирисал”. Дори и за тези думи Съдийската и Дисциплинарната комисия останаха глухи и неми. Явно тези му думи като че ли най-точно описват именно работата на тези две комисии.
Владимир ИВАНОВ, "Тема Спорт"
