33 години след премиерата му по БНТ сериалът “Васко да Гама от село Рупча” продължава да се гледа с интерес от поколения зрители.

Можем да обясним успеха му с три неща. Първо, Братя Мормареви написват превъзходен сценарий. Второ, режисьорът Димитър Петров, създателят на детското кино в България, подрежда чудесен актьорски пасианс от деца и известни актьори.

И трето, филмът не е детски, а семеен и се прожектира в прайм тайма на телевизионната програма веднага след “По света и у нас”, което му осигурява много зрители.

Бих направил и една добавка: филмът не е натоварен с идеологически топузи и не е оплетен в задължителните за онова време кълчища на соцреализма. Беше и е един човешки филм, който докосваше сърцата на зрителите.

Кастингът за

бъдещия филм

започва през 1983 г. Най-напред екипът търси деца във Варна и Бургас, защото по-голяма част от действието се развива на кораб. След това идва в София и посещава и музикалното училище.

В него учи синът на режисьора - Калин, който седи на един чин с къдраво, очилато, леко пълничко момче, казва се Илия Лингорски. Двамата с Калин дори ходят на пиано при един и същ педагог.

Но на кастинга в Киноцентъра е поканен само Илия. Родителите му са силно притеснени и се надяват да не го изберат, защото това би означавало много отсъствия от учебните занимания.

Самото момче има големи амбиции да се развива като музикант. На едни от пробните снимки вижда кандидат, който физически изглежда точно като Женя от сценария. С весел характер, шеговит, остроумен.

Илия си казва, че сигурно това е момчето, което ще изберат. Когато обаче се прибира вкъщи, му става много тъжно, защото разбира, че иска да е Женя. За негова радост на същото мнение е и режисьорът Петров.

В сериала голямата драма за Женя е деспотичният характер на баща му музикант, който често го налага по главата с диригентската си палка. Как ли биха реагирали в Норвегия, ако им прожектират този филм?!

Другото момче - Георги Марков, няма страх от камерата, защото майка му работи в телевизията и той е участвал в няколко предавания. Явява се на кастинга и от скука - всичките му приятели са заминали нанякъде и го очаква скучна лятна ваканция в София.

Отива на пробните снимки с дрехите, с които рита футбол. Когато влиза в стаята, където правят пробните снимки, Димитър Петров го поглежда и казва: “А, ето го Фори!” “Не съм Фори, казвам се Жоро”, реагира малчуганът. “Но ще си Фори във филма!”, категоричен е режисьорът.

Най-труден е изборът за ролята на главния герой Васко - умен и хитър хлапак, който обича да се състезава и води борба с Фори за сърцето на Августина.

Най-накрая е открит

Иван Ласкин

Павел Поппандов, който във филма е неговият баща, разказа, че един ден Митко Петров и съпругата му седели на пейка на площадчето пред църквата “Св. Седмочисленици”. Наблизо играели група деца и сред тях режисьорът се впечатлил от едно много пъргаво и с красива муцунка момче, което пукало с прашка балони. Това е Иван Ласкин, тогава ученик в Седмо софийско училище.

Той буквално се появява в “12 без пет” на снимките, които започват на 15 септември, първия учебен ден. Заради сериала две години и половина Ласкин почти не влиза в клас.

Павел Поппандов е избран без кастинг, двамата с режисьора Петров се знаят от няколко филма. Самият Поппандов “ходатайства” за колегата си Иван Григоров, който получава ролята на механика Киро Майтапа. Кирил Господинов също бил кандидат за този образ.

Повечето от актьорите вече са покойници, но не ми се вярва Димитър Петров, който има изключително набито режисьорско око, да е правил пробни снимки на Георги Георгиев-Гец, Стойчо Мазгалов, Георги Русев, Стефан Илиев, Сотир Майноловски и другите.

Четири курса до

Барселона прави

корабът “Царевец”, докато се снима филмът. А по пътя спират в Гърция, Италия, Франция... Но не дават на екипа да снима на пристанищата, защото те са секретни обекти на НАТО, а кинаджиите са от страна във Варшавския договор. За онова време тези плавания са голямо приключение, но от детската банда пътува само Иван Ласкин.

Въднъж в Барселона той изчезва от групата, слязла на брега. Всички се питат къде е момчето, напрежението расте, обзема ги тревога. И в този момент екранният Васко да Гама се появява. “Къде беше бе, момче?” пита с цялата си строгост изключително добрият човек Митко Петров. “До тоалетна бях”, мънка Ласкин.

Когато нещата се успокояват, той казва на “баща си” Павел Поппандов: “Бях в един магазин за касетофони. Много си харесах един и продавачът обеща да намали цената с 10 долара, ако го купя...” Не купуват касетофона, разбира се, Иван остава само с мечтата си.

Снимат една от най-важните сцени между “бащата” (Поппандов) и “сина” (Ласкин) - когато момчето разбира, че родителят му не е боцман, а най-обикновен моряк.

Режисьорът настройва и подготвя малкия актьор: “Значи ти си разбрал истината за баща си. И ти идва да се разплачеш заради това, че те е лъгал толкова време. Яд те е, че товите приятели ще ти се подиграват...”

“Защо да се

разплаквам,

като ме е яд”,

пита обаче Ласкин. Заснемат кадъра, режисьорът е доволен и казва на Поппандов: “Това момче е родено за актьор...”

Приятелството между Павел и “сина” му остава и след излъчването на филма, после двамата стават и колеги. И винаги, когато в някой вестник излеза поредното пиперливо интервю на Поппандов, Иван му изпраща есемес: “Браво, тате!”

Пак в Барселона група актьори начело с Георги Мамалев, който в сериала е брат на Фори, се разхождат по широката и много дълга улица “Ла Рамбла”. Много им харесва “едно кръчме” и сядат на бутилка вино. Впечатлени от качеството му, поръчват още една бутилка, и още една, и още една... и накрая собственикът отива някъде да вземе заем няколко бутилки за симпатичните си клиенти от България.

За благодарност те му подаряват бутилка мастика, която кой-знае защо носели със себе си, и с общи усилия му обясняват, че това е българска напитка, която прилича на перно и на узо.

При следващия курс на “Царевец” до Барселона Мамалевата чета пак отива в същото кръчме. Като ги вижда, собственикът произнася едно дълго “Оооо”, изпъстрено с много нюанси. Започва да им обяснява нещо, от което те пак с общи усилия разбират, че от тяхната мастика човекът имал тридневен махмурлук. “Ето така

разнасяхме славата

на българския

алкохол по света”,

заключава Георги Мамалев.

Мамалев е жив свидетел на търговията, която екипажът на кораба върти с много търсените тогава нафтови печки и дънки със съмнителни марки, които се разпадали при първото пране. Но това е тема за друг разказ...

Когато обаче “Царевец” е на пристан в Бургас, децата актьори прекарват много време с екипажа на кораба и екипа на филма. Не минава и без премеждия, разбира се.

В един снимачен ден Иван Ласкин и Илия Лингорски лежат голи върху една скала в морето. Камерата ги снима, но неочаквано вълна залива скалата. Получава се токов удар, от който двете момчета не са засегнати, но операторът е отхвърлен от скалата и пада във водата.

За негов късмет камерата се стоварва върху друга скала и не го затиска. Но е сериозно повредена и не могат да я ремонтират. Спират снимките и започват нови на другия ден. И понеже не могат да намерят друга камера със синхронно снимане, продължават да снимат по традиционния тогава начин и после озвучават кадрите в киностудията в “Бояна”.

Според тогавашните правилници за “филми с животни, деца и самолети” се полага един полезен кадър при 5 дубъла. За “нормалните” филми съотношението е 1:3.

Илия Лингорски вече не си спомня дали Димитър Петров е снимал много, или малко дубли. Но помни, че имало моменти, когато снимат, снимат, снимат и все нещо не се получава. И изведнъж, когато вече ги наляга умора или дори отчаяние, Петров се провиква: “Стоп! Това е...”

Помни също как веднъж спират снимките заради един кадър, в която неговият герой Женята трябва да яде шоколадови бонбони. И след няколко дубъла

изяжда толкова

бонбони, че му

прилошава...

След една по-дълга пауза в снимачния период трябва да снимат сцена с Иван и Илия и се оказва, че филмовият Женя е пораснал с десетина сантиметра повече от Васко да Гама. И решават проблема, като Иван върви по бордюра, а Илия - до него, но на улицата близо до пристанището.

Иван Ласкин завършва 7-о училище с диплома 3, 65, но думите на режисьора Петров се оказват пророчески - през 1994 г. е приет актьорско майсторство във ВИТИЗ в класа на проф. Здравко Митков.

В комисията са проф. Николай Люцканов, проф. Надежда Сейкова и проф. Стефан Данаилов. “Това за мен беше огромна чест, защото те са велики!”, казваше Ласкин.

След като го приемат в института - прекрасно море в Созопол, гола глава и порталът се затваря зад гърба му за две години.

Служи в Първа aрмия - преден пехотен боен отряд, защитаващ границата ни с Гърция. С позиции - Чучулигово, Марикостиново и цялата полоса на изток от Кулата в подножието на планината Славянка в рамките на десетки километри.

Батальонът му е базиран в град Сандански. Полага войнишката клетва в гара Пирин (днес гр. Кресна), след това служи в Симитли, Разлог (Бачево - погребите), и в дивизията в Благоевград.

Като войник носи и стреля с ПКМ (пулемьот Калашникова модернизированный). Картечницата е с калибър 7,62х54 мм, тежи 7,5 кг без боеприпасите и има скорострелност от 650 изстрела в минута.

Ласкин я нарича нежно Джулия и я разнася из Пирин планина една година. Тя му изкарва много отпуски, защото стрелял най-добре в дивизията на състезания.

Втората година “старият кокал” Ласкин е мерач на ПКТ (пулемьот Калашникова танковый). Картечницата е базирана на купола на МТЛБ и той е куполен картечар.

Това означава, че не

тича при атаките,

а е в МТЛБ-то, което вози по-добре от мерцедес.

След като завършва ВИТИЗ, Иван Ласкин продължава да играе в сериали - “Магьосници”, “Дунав мост”, “Хайка за вълци”, “Църква за вълци”. Снима се и в игралните филми “Стъклената река”, “Приятелите ме наричат чичо”, “Най-важните неща”. Участва и в над 20 европейски и американски продукции.

Професионалната му театрална кариера започва в театър “Сълза и смях” през 1991 г. Играе на сцените на почти всички софийски театри, още като студент се помнят ролите му в Народния, МГТ “Зад канала” и театър “Българска армия”, в чиято трупа е от 1997 г. до 2014 г. Напуска го сам и става актьор на свободна практика.

На 8 януари 2019 г. от площада пред черквата “Св. Седмочисленици”, където беше открит за киното, Иван Ласкин пое пътя си към отвъдното...

Георги Марков също кандидатства актьорско майсторство, но е скъсан още на първия кръг, защото

не може да

произнася добре

буквите “р” и “л”.

Той завършва операторско майсторство. Става търсен режисьор на музикални клипове, оператор и фотограф. Малко след като сериалът тръгва по БНТ, Марков влиза в казармата. Бързо го разпознават, става популярен и това му помага да изкара по-леко войнишката служба.

Митко Петров силно окуражава Илия Лингорски да кандидатства режисура във ВИТИЗ. Младежът се колебае, не може да се реши. Сега признава, не е бил добре професионално ориентиран тогава.

За разлика от приятелите си не иска да влиза в казармата, а да започне да учи нещо, което да го освободи от войниклъка. Избира инженерството по наследство - баща му проф. Никола Лингорски е инженер-металург и декан на факултета. После Илия се прехвърля в микроелектрониката. Голямото му увлечение са компютрите, те точно тогава навлизат в страната, и програмирането.

В началото на 1995 г. заминава за Оксфорд, където започва следдипломна изследователска работа. Има намерение за сериозна академична кариера и да остане в тази сфера. Но някак си не му се получава и след около 2 години напуска Оксфорд, без да защити научна степен.

През 1997 г. започва

работа в

Европейската банка

за възстановяване и развитие. Компютрите и моделирането го отвеждат в Лондон, където в средата на 90-те години се търсят много млади специалисти, способни да създават своите числени модели и да ги програмират за оценката на рисковете и за създаването на стратегии за търгуване с различните, станали много сложни по онова време финансови инструменти.

После за кратко е в Москва, след това отново в Лондон... и така до 2002 г., когато се връща в България.

Влиза в политиката като специалист по инвестиционното банкиране и професионален финансист.

В правителството на Симеон Сакскобургготски става зам.-министър на финансите по покана на Милен Велчев, след като Красимир Катев напуска. Лингорски също напуска, след като царят вече не е премиер. За кратко е заместник-председател на НДСВ, номиниран лично от Симеон Втори.

Сега Илия Лингорски консултира компании предимно в областта на финансите, но и в някои други области, като например енергетиката. Работи с чужди компании...

 

Автор: Пенчо Ковачев, "24 часа"