На пръв поглед нова магистрала - гладък пътен възел, по който би трябвало ежедневно да преминават стотици и дори хиляди автомобили. Все пак говорим за Берлин - германската столица, която се радва на солиден туристически поток.

Пътят минава покрай нова и доста голяма сграда - летище. Всичко наистина е впечатляващо - огромен централен вход, панорамни прозорци. Вижда се и изходът на гарата, който гледа към площада пред терминала. От другата страна се намира изискан хотел.

Цялата конструкция спира дъха. И след това започваш да слушаш. Наоколо - мъртвешка тишина.

Това е летището Berlin Brandenburg, или накратко BER - новопостроена сграда, смятана за произведение на изкуството. Изграждането й трябвало да бележи началото на една нова Обединена Германия и да превърне страната в международна туристическа дестинация.

Смелите архитектурни решения стрували милиарди, а ремонтът трябвало да приключи до 2012 г. Летището обаче така и не отворило врати.

Вместо да се превърне в символ на германската гордост, летището станало нарицателно за една инженерна катастрофа. Световни експерти я наричат дори “национална травма” и показно за това как не трябва да се случват нещата.

На летището не е стъпвал и един пътник. Никой не е слизал на гарата, която свързва другите части на града с новото летище. Единственото, което минава от там, е един призрачен влак без пътници, чиято работа е просто да задвижва въздуха. През тунелите ежедневно преминава един-единствен влак, един-единствен път. После отново настава мъртвешка тишина.

Хотелът към летището така и не посрещнал своите гости. Единственото, което е останало от някогашната германска мечта, са обзаведените стаи, превърнали се в скелети на една угаснала надежда за Велика Германия. Изненадващо, но в хотела има персонал. Хората работят на празни обороти - бършат прахта от хотелските стаи, който се трупа от спрялото време, и пускат чешмите, за да не се занемарява водопроводът.

В призрачното летище атмосферата е абсолютно същата. За да не се износват от времето, транспортните ленти за багаж се пускат ежедневно, макар и върху тях никога да не са се движили куфари.

Информационните табла на терминала също работят. Но показват полетна информация от други летища в Берлин. Някои от тях се развалили в един момент и дори били заменени с нови, макар и да е ясно, че никой никога няма да гледа към тях.

Компанията, която стопанисва летището, е обещала, че то най-накрая ще заработи, но догодина - 8 години след първоначално обещания срок, и милиарди над предвидения бюджет.

Летището се превръща в олицетворение на една голяма амбиция да се заличи проблемното минало. Надеждата била бавно погълната от припирни с политически оттенък, некомпетентност и най-ужасяващото заплитане на зле инсталирани кабели, познато в историята на човечеството.

Всичко започва още по времето Студената война, когато Берлин е политически изолиран. Градът е заобиколен от една огромна бетонна стена и блокиран от така наречената “Желязна завеса”. Връзките на Берлин с подземния свят били строго ограничени заради напрежението между СССР и обединения Запад.

Животът бил разделен на два много ясно откроени лагера. В Западна Германия имали възможност да пътуват до останалите страни, намиращи се пред “Желязната завеса”. Вярно, било скъп лукс, който не всеки може да си позволи, пък и било опасно, но пък било възможно.

Зад “Желязната завеса” историята била по-различна. Берлинчаните, живеещи в източната част на града, попаднала в прегръдките на Съветския съюз, цялата идея за пътуване до западните страни изглеждала като някаква налудничава фантазия.

Тогава, през 1987 г. в Берлин пристигнал тогавашният американски президент Роналд Рейгън. Основната цел на посещението - да накара Горбачов да събори стената. Почти незабелязано обаче останало едно обещание по време на речта на Рейгън - това за едно ново авиационно бъдеще за Германия.

“Очакваме с нетърпение денят, в който Западен Берлин ще се превърне в един от главните авиационни хъбова на Централна Европа”, казва Рейгън в речта си - мечта, която всеки берлинчанин можело да припознае за своя.

След като стената пада през 1989 г. и СССР остава в историята, в политически приоритет се превръща създаването на изцяло нова инфраструктура, която да помогне на Берлин отново да се обедини и да се отпразнува провъзгласяването на града за столица на Обединена Германия.

В периода действително са изградени впечатляващи неща - големи хотелски сгради, гари, които свързват различни части на града с останалата част на Германия. Изолацията приключила.

Когато се появил въпросът за въздушния транспорт, по-голямата част от тогавашните политици се съгласили, че двете съществуващи летища - едното в бившата ГДР, а другото в бившата ФРГ, трябвало много спешно да бъдат заменени с нещо ново. И така била създадена компания, която да построи ново летище - нещо, което се оказало един доста амбициозен проект. Била намерена фирма и така строежът започнал.

Според различни историци обаче екипът, който бил отговорен за наблюдението на изпълнението, бил създаден от политици, които нищичко не разбирали от тази работа, макар да трябвало да взимат важни решения.

Тогава дошла 2007-2008 г., когато се случила Световната финансова криза. Така станало още по-трудно на Германия да привлече експертен изпълнител, който да се заеме с реализирането на проекта. И така политиците посегнали към бюджета - парите на хората.

Било взето ново решение. Да се сключат повече договори с по-малки компании, които щели да предложат по-ниски цени. Била създадена и много сложна система на контрол, която на практика се оказала неработеща.

Най-пагубна се оказала смяната на концепцията, и то по време на самия строеж на летището. Искали да сменят размера, дизайна… Капацитетът на летището бил увеличен двойно, макар и строежът вече да е бил в ход.

Един много основен проблем стоял в лицето на архитекта Майнхард фон Геркан, койго не харесвал пазаруването. Затова той настоявал вътре в сградата да има възможно най-малко магазини. Компанията изпълнител обаче разбрала за това (макар и твърде късно) и така настояла към проекта да бъдат включени още етажи, за да има място за магазини.

Започнало вдигането на още етажи. Още противопожарни системи. В един момент се стигнало до там, че никой не знаел къде и какво точно трябва да се монтира.

Всички тези промени, придружени с хаотичната работа на наблюдаващите изпълнението, означавали само едно нещо - контролът върху ставащото бил напълно загубен. Особено върху голямата и сложна техническа инфраструктура.

След като проектът вече бил отложен веднъж, годината на откриването станала ясна - 2012. Много от участниците в изграждането обаче постоянно предупреждавали за фундаментални проблеми. Политическите сили обаче, които били твърде погълнати от мечтите си за една велика и успешна партия, която ще открие връзката на Берлин с останалата част от света, просто решили да игнорират лошите новини.

Поканите за откриването били изпрагтени. Самият канцлер Ангела Меркел също щяла да присъства. И тогава всичко тръгнало рязко надолу.

По време на инспекцията на сградата станало ясно, че има дефекти, информира BBC. Били открити проблеми със системата за пожарна безопасност. Огромни проблеми. Ако трябва да сме по-точни, става дума за 550 000 констатирани нередности, които трябвало да бъдат поправени.

Последвала една унизителна пресконференция, на която лошата новина трябвало да бъде съобщена - летището нямало да отвори врати. Всичко се оказало един голям провал. Всичко трябвало да бъде поправено. Сроковете се увеличили, разходите също. Пари се харчат и по подръжката на вече съществуващото, и то до ден днешен.

И така германската мечта за величие станала на пух и прах. Летището в Бранденбург се издига като паметник на една катастрофа и поредица от злополучни решения. Надеждата се превърнала в летище призрак.