Приказен курорт насред пустинята в Судан, точно на брега на Червено море - дестинация, която привличала стотици туристи. В началото на 80те години на миналия век обаче почивната база била свърталище на израелски тайни агенти, които имали тайна мисия. 

Заобиколен от подводни красоти, цветни коралови рифове, Арос бил мечтата на пътешественика. Рекламни флаери се раздавали във всяка туристическа агенция в Европа. Правили се резервации през офиси в чужбина и стотици се стичали към кристалните води на Червено море. 

Пътуването било дълго, но си заслужавало - пустинният оазис разполагал с първокласни сгради, водни спортове, екстремни гмуркания и изобилие от пресни плодове и хубаво вино. 

Институциите също били щастливи - туристическият поток означавал приходи, а и интерес от страна на европейски предприемачи. Единствената малка (но пък важна) подробност била, че този курорт бил напълно фалшив. 

Арос бил параван, който се използвал в продължение на четири години от секретните служби на Израел. Агенти на Мосад използвали курорта за хуманитарни операции и помагали на хиляди евреи от Етиопия да избягат от бежанските лагери в Судан и да стигнат до Израел. 

Судан бил вражеска държава със здрави връзки в арабския свят. Затова операциите трябвало да са строго секретни. Всичко било пазено толкова зорко, че само хората, които били въвлечени в операциите, знаели за съществуването им.

Наричат етиопските евреи “Бета Израел”. Към днешна дата около 90 000 души от етническата общност живее в Израел. В Етиопия са останали още около 15 000. Според легендите, етиопците са потомци на еврейски племена, дошли в страната през 950 година преди Христа, заедно с Менелик I, смятан за син на цар Соломон и Савската царица. Смята се, че той носил със себе си Кивота. 

Смята се, че “Бета Израел” се озовали в Етиопия, след като предизвикали гражданска война и били изпратени в изгнание, след  като свещен еврейски храм в Йерусалим бил унищожен през 586 г. преди Христа. В началото на 70-те години на миналия век “Бета израелците” били определени като едно от десетте изгубени племена. 

“Бета Израел” бил изолиран от света до такава степен, че хората от общността смятали, че са единствените оцелели евреи на планетата. 

През 1977 г. един от членовете на общността - Фереде Аклум, който бил издирван от властите в Етиопия за “антиправителствена дейност”, решил да избяга в Судан. Бил последван от други бежанци, които бягали от назряващия граждански конфликт и задълбочаващата се хуманитарна криза. 

Фереде започнал да пише писма до различни агенции, с които молил за помощ. Едно от писмата успяло да стигне до Мосад - тайните израелски служби. 
За тогавашния министър председател на страната - Менахем Бегин, Израел бил като райско кътче за евреите, търсещи помощ. Самият Бегин бил спасен от лапите на нацистите по време на Втората световна война. Затова и “Бета израелците” не били изключение. Трябвало да помогнат на етиопските евреи и затова министър-председателят наредил на Мосад да действат и то бързо. 

Агент на службата издирил Фереде. Търсенето било като игла в купа сено, но се оказало успешно. Двамата се срещнали и започнали да работят заедно. Фереде набрал последователи и заедно с агентите предложили на хиляди евреи спасение. Спасение, за което мечтаели в продължение на 2700 години.

От 1977 до 1985 година от Етиопия са били спасени близо 14 000 души, които се съгласили да предприемат 800-километров поход към свободата си. По пътя били убити около 1500 от тях.

Мечтата им за спасение минавала през Судан - държавата, в която имало предимно мюсюлманско общество. Затова “Бета израелците” били принудени да крият религиозните си възгледи, за да се слеят с тълпата и да не попаднат в лапите на тайната суданска полиция.

Агентите на Мосад намерили перфектното укритие за тайните си мисии - изоставен курорт по крайбрежието на Червено море, който бил на около 70 км от пристанището. Преди да потъне в забрава, почивното селище било собственост на италианска компания. Всичко било идеално - ако успеят да се доберат до курорта, ще станат крале на тази земя.

Курортът разполагал с 15 червени бунгала, кухня и трапезария, която гледала към плажа. Имало и лагуна. Нямало особена инфраструктура, но италианските предприемачи били оставили генератор за питейна вода. От създаването си през 1974 година курортът бил доста успешен, но пет години по-късно заради спор със суданските, затворил своите врати. 

Агентите на Мосад работили усърдно в продължение на една година, за да го възстановят. Сложили климатици, докарали техника от Израел, пособия за водни спортове. Наели местни служители, на които плащали двойно. Никой от работещите в курорта обаче не знаел какво точно се случва. 

Всичко ставало в малките часове на нощта. Агентите напускали курорта и се отправяли на 900 км до град Гадареф в Судан, откъдето взимали група етиопски евреи и ги измъквали от бежанските лагери. Бягали, но не знаели накъде точно. Информацията била пазена, за да не се провалят операциите. След като стигали курорта, бежанците били качвани на кораби и от там стигали до обетованата земя. 

Всичко вървяло по план в продължение на години. Поне до март 1982 г., когато се случила третата подобна акция. Групата била забелязана от судански войници. Открили огън в морето. За щастие никой не пострадал, но агентите решили, че е по-добра идея да спрат с корабоплаването. 

Следващата задача била да се намери подходящо място в пустинята, което да служи като мини летище, чрез което етиопците да напуснат затвора си по въздух. Открили изоставена от Втората световна война писта и така през май 1982 година била осъществена първата операция по въздух. 

След две успешни мисии, обаче, агентите на Мосад разбрали, че суданските власти ги наблюдават. Появили се подозрения и планирали покушение. Локацията за израелските самолети трябвало незабавно да бъде сменена.  Така и станало - намерили място, което е значително по-близо до град Гадареф и така скъсили времето на пътуването с няколко часа. Единственият недостатък бил, че нямало истинска писта, а само пустиня, която дори не била осветена. 

Въпреки трудностите и евентуалният катастрофален развой на събитията, били извършени 17 мисии, които били координирани от агентите на Мосад. 

Заради задълбочаващата се криза с глада в Судан обаче, тайните служби решили да засилят евакуациите през 1984 г. С помощта на САЩ и доста солидна сума пари президентът на страната склонил и така част от евреите били транспортирани директно от Хартум към Европа. Единственото условие на суданския държавен глава било това да се случи в пълна тайна, за да се избегне недоволство и евентуален натиск от останалите арабски държави.

Така се състояла операция “Мойсей” - 28 полета до Брюксел, с които били транспортирани 6 380 етиопски евреи. И тогава тайната излязла наяве. Световни вестникарски издания публикували статии за случващото се на 5 януари 1985 г. Суданското правителство моментално прекратило полетите и публично отрекло абсолютно всякакво участие. 

Два месеца по-късно, в отговор на молба на тогавашния вицепрезидент Джордж Буш, била проведена една нова и последна секретна операция. 492 етиопски евреи били транспортирани. 

Междувременно хъбът на тайните агенти на брега на Червено море продължавал да работи и да посреща туристи, въпреки, че временно секретните мисии били стопирани. Параванът бил идеален и не било добра идея курортът да затваря врати. 

Навън обаче настроенията започнали да се променят. Избухнали граждански протести срещу действащия президент на Судан, които ескалирали през март 1985 г. и така през април държавният глава бил свален от офицери на армията. Това значително повлияло на операциите на Мосад. 

Новата военна хунта обърнала поглед към агентите на Мосад и решили да направят всичко възможно, за да изгорят връзките на службите с арабския свят. 
Лидерът на Мосад заповядал незабавна евакуация на курорта. Всички агенти станали една нощ и си тръгнали. Почивната база останала без инструктор по гмуркане и почти без служители. Така постепенно вълшебната туристическа дестинация затворила врати. 

През идните шест години обаче Мосад успял да проведе още няколко спасителни операции, които докарали цифрата на спасените евреи от Етиопия до заветните 18 000. 

Фереде напуснал Судан през 1980 г., след като укритието му било разкрито. Починал през 2009 г. в Израел. Обявен е от всички етиопски евреи като национален герой.