Жена от Киев сподели личната си трагедия, заради руските военни действия. Майка ѝ загива в резултат на опустошителния обстрел на Ирпен.

Катерина Илченко публикува писмо, в което разказва за унищожаването на бащиния ѝ дом.

Илченко пише разказа си на руски, но за последно.

Ето какво споделя тя:

„Това ще бъде последната ми публикация на руски, има няколко причини за това.

Това е къщата на родителите ми в Ирпен. Построена е от неговия баща със собствените му ръце. Случи се така, че след института той се озова в Русия и дълги години се опитваше да се върне в Украйна. Тогава не беше толкова лесно. От Стерлитамак до Волгоград, от Волгоград до Кишинев и от Кишинев до Киев.

Майка ми е рускиня. Родена в Челябинск, както и аз. Все още имаме роднини, които живеят там. В скорошен разговор няколко седмици преди войната брата на майка ми каза, че харесва Путин, въпреки че не е съгласен с всичките му решения. Мама изпсува и се възмути: как можеш да кажеш това? Той е убиец!

Когато избухна войната, брат ѝ не се обади. Беше много притеснен и отиде на църква да запали свещ за мир.

През нощта на 8 март снаряд падна в къщата ни. Мама беше в нея.

Къща, където винаги имаше много гости. Дълги години приятелите ми помнеха масите, които майка ми приготвяше за тях. В тази къща дойдоха роднини от Русия. Хареса им чистият иглолистен аромат на Ирпен, гостоприемството ни.

Оцелелия прозорец в горния ляв ъгъл е моята стая. Имаше голяма библиотека, където баба ми събираше моите университетски книги и снимки. Точно под него е всекидневната. Там винаги подреждаме масата с нашите маркови бели и златни прибори, немски комплект, който баща ми купи на изложение в Москва през 70-те години, и на който хората все още се удивляват. От личната ми история не е останало нищо. Нито един предмет, нито една снимка. И най-важното – майка ми. Остана само омраза.